Решение № 3645 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2012 г.

Решение № 3645 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Мъстан Абилов, против решение № 179/10.04.2012 г. по АД № 674/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че земеделският производител Стефан Георгиев Костадинов е заявил за подпомагане площи, които въобще не е ползвал и този факт е бил известен още към датата на кандидатстването му към фонда. Изтъква, че извършените проверки и наложените санкции са въз основа на приетия Консолидиран план за действие за подобряване дейността на ИСАК (2009 г.). В жалбата уточнява начина на изчисляване на санкцията, посочена в оспорения АУПДВ. Излага, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Обстоятелството, че са били извършвани проверки на декларираните площи през м. ноември 2009 г., не освобождава Разплащателна агенция от задължението, при получаване на актуализирана информация, да извършва кръстосани проверки за кампания 2009 г. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". В тази връзка възразява, че от оспореното решение не става ясно какъв точно начин на проверка е следвало да извърши административният орган. Твърди се неприложимост на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО), тъй като заявителят още при очертаване на площите е знаел които от тях са необработваеми. Оспорва задължителната приложимост на проверките по чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. и счита, че това е само една възможност за административния орган. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от адв. Димитрова. Оспорва касационната жалба и възразява, че жалбоподателят навежда съображения за целесъобразност за възстановяване на сумите, с цел да се избегнат санкции срещу България. За пръв път в жалбата се твърди, че земеделският производител е заявил за подпомагане площи, за които е знаел, че не са допустими за подпомагане. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е законосъобразно и надлежно обосновано. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е немотивиран. Не са налице данни за неправомерно поведение на заявителя и съгласно чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането се дължи на грешка на компетентните власти. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22545 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Стефан Георгиев Костадинов, от с. Недан, общ. Павликени, обл. Велико Търново, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 37 616,11 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 04/060709/26026. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, чиито правомощия произтичат решение на УС на ДФ "Земеделие", отразено в протокол № 17/07.04.2011 г. и заповед № 01 РД/1288/08.04.2011 г. на изпълнителния директор на фонда. Издаден е в писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. В него липсват мотиви и конкретни фактически съображения, на базата на които административният орган е приел своето решение. От изложението в него не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размера на сумата, нито какво е естеството на новополучената информация. В акта липсва обосновка на начина, по който са изчислени различията в площите и не е изяснен въпроса по каква методика са установени недопустимите за подпомагане площи през 2010 г. в размер на 127.9881 ха. Много от доказателствата са представени за пръв път пред съда, но не са били част от обжалвания акт. Посочил е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на чл. 24 и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Извършените кръстосани проверки през 2010 г., при които са били констатирани нередности, не са били последвани от други административни процедури. Поради това РА не е открила причините за несъответствията. Съдът се е позовал на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След подробен анализ на доказателствата и на становищата на страните е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при неспазване на установената форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и на основание чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, е незаконосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочил, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Правилно съдът е посочил, че тези факти не се съдържат нито в самия административен акт, нито в приложения към издадения АУПДВ. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Събирането на доказателства и конкретно-назначаването на експертиза, има за цел проверка на твърденията и констатациите на административния орган. След като такива не се съдържат в проверения акт, липсва предмет на проверка от вещото лице. Конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004, поради това че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Опити за обосноваване в този смисъл се съдържат в касационната жалба, но тези изводи е следвало да се посочат в самия акт за установяване на публичното вземане. Правилни са изводите на съда за съществени нарушения на процесуалните правила. Извършените през 2009 г. проверки не установяват заявените от жалбоподателя площи да са недопустими за подпомагане. Едва проверката през 2010 г. е установила разминаване в данните, но тя не е била последвана от допълнителни проверки съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., за които заявителят да бъде уведомен. Разпоредбата на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 урежда възстановяването на недължими плащания от европейските фондове и този ред изисква установяване на факта дали грешката е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган. Приложените доказателства установяват, че земеделският производител не е имал възможност да установи несъответствията при наличните схеми и планове на земеделските блокове и поради това че информацията, налична в Разплащателна агенция в електронен вид, не е била достъпна за него. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените от ответника по касационната жалба разноски са дължими. По отношение на размера им е направено възражение за прекомерност в писмено становище, представено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Възражението е неоснователно. Посоченото адвокатско възнаграждение в размер на 1212,32 лв. съответства на нормативно установения минимум на дължимото възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспореният административен акт е с определен материален интерес, който определя и размера на възнаграждението. С оглед на това не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 4 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК и § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., определящи прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,