Решение № 7314 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16378/2013 г.

Решение № 7314 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16378/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по два броя касационни жалби, съответно на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител юрк. Р. Луканова, и на Бисер Николов Манолов, понастоящем в затвора в гр. Бобов дол, против решение № 186 от 26.09.2013 г. по адм. д. № 65/2013 г. на Административен съд Кюстендил с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Процесуалният представител на ГДИН е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са допустими, но касационната жалба на ГДИН е основателна, а тази на Бисер Николов Манолов - неоснователна.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ.

С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, съдът е установил незаконосъобразни действия на служителите на ГДИН, с които е нарушено правото на лична кореспонденция на Бисер Манолов по отношение на нормите на чл. 8 от КЗПЧОС. На това основание административният съд е осъдил ГДИН да заплати на Бисер Николов Манолов сумата от 3910 лв. включваща:

Х 3900 лв. за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК /13 иска за всеки по 300 лв./ за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служителите в затвора в гр. Бобов дол, изразяващи се в отваряне и четене на кореспонденцията му, както следва:

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 14.07.2009 г.;

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 3.08.2009 г.;

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 10.08.2009 г.;

1. получено писмо от ЕСПЧ от 24.09.2009 г.;

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 29.09.2009 г.;

1. изпратено от адв. С. писмо от 5.10.2009 г.;

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 3.12.2009 г.;

1. изпратено писмо до КАС от 3.01.2010 г.;

1. получено писмо от адвоката му от 18.01.2010 г.;

1. получено писмо от адвоката му от 5.05.2010 г.;

1. изпратено писмо до адвоката му от 10.05.2010 г.;

1. изпратена жалба до ГДИН от 18.05.2010 г. и

1. получено писмо от адвоката му от 21.05.2010 г.,

ведно със законните лихви върху всяка една от сумите по исковете, считано от съответната дата на изпращане или получаване на писмото и жалбата до окончателното им изплащане и

Х 10 лв. деловодни разноски

Тази част от решението се жали от ГДИН.

В останалата част от обжалваното решение съдът е отхвърлил гореизброените искове за разликата до претендираните размери от по 2000 лв. за всеки като неоснователни. Също така са отхвърлени и претендираните от Бисер Манолов 14 иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетения от по 2000 лв. всяко за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служителите в Затвора в гр. Бобов дол, изразяващи се в отваряне и четене на кореспонденцията му, както следва:

1. получено писмо от адвоката му от 26.03.2007 г.;

1. изпратено писмо до адвоката му от 6.07.2007 г.;

1. изпратено писмо до адвоката му от 15.11.2007 г.;

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 12.11.2007 г.;

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 22.11.2007 г.;

1. изпратено писмо до адвоката му от 12.11.2007 г.;

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 12.11.2007 г.;

1. изпратено писмо до журналиста от вестник "24 часа" Станимир Въгленов от 12.11.2007 г.;

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 13.02.2008 г.;

1. изпратено писмо до ЕСПЧ от 7.12.2009 г.;

1. получено писмо от ЕСПЧ от 26.03.2008 г.;

1. получено писмо от ЕСПЧ от 20.05.2008 г.;

1. получено писмо от адвоката му от 4.11.2009 г. и

1. получено писмо от ЕСПЧ от 15.06.2010 г.,

ведно със законните лихви върху всяка от сумите, считано от изискуемостта на всяко едно вземане до окончателното им изплащане.

Тази част от решението се жали с касационната жалба на Бисер Николов Манолов.

Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

При неизяснена фактическа обстановка и при несъбрани в пълен обем доказателства, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложим в производството по реда на глава единадесета от АПК на основание чл. 228, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението.

Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. От съдържанието на решението се установява, че съдът е възприел напълно свидетелските показания на единствения свидетел по делото Пламен Тодоров Радков, който временно е бил в затвора в гр. Бобов дол, но не е изискал свидетелски показания от затворническата администрация към ГДИН, най - малкото поне да се разбере как точно става така твърдяната проверка на кореспонденцията на Манолов.

Също така съдът е постановил решението си в нарушение на прогласените в чл. 7 и чл. 9 от АПК основни принципи в административния процес - принципът за истинност и принципът за служебното начало. В противоречие с тези принципи съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, конкретизирани в чл. 171, ал. 4 от АПК, и не е напътил страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В резултат на това нарушение, делото е останало неизяснено от фактическа страна, като за особено съществени фактически твърдения на страните не са събрани относимите доказателства. Съгласно чл. 37, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (отменен 1.02.2010 г.) лишените от свобода имат право на кореспонденция без ограничения в броя на писмата, които изпращат или получават, а когато съдържанието на писмото е такова, че по охранителни, режимни и възпитателни съображения не следва да бъде предадено или изпратено, отрядният началник уведомява лишения от свобода и прилага писмото към досието му. В приетият през 2010 г. Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража в чл. 75, ал. 1, 2, 3 и 4, в сила от 1.02.2010 г. е посочено, че осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават, като получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. Също така писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи, а при възникване на основателно предположение, че писмото е със съдържание, което може да осуети разкриване или да доведе до извършване на тежко престъпление, същото се спира с разпореждане на началника на затвора и се уведомява прокурорът, упражняващ надзор за законност по местоизпълнение на наказанието. Цитирането на гореспоменатите норми е с оглед факта, че така твърдяното отваряне и евентуално четене на кореспонденцията на Бисер Николов Манолов може да е било във връзка с предотвратяване на извършването на дадено престъпление - било то заплахи към лице/лица, подготвяне на бягство или нещо подобно, но административният съд нито е изследвал този момент, нито е поискал някакви доказателства от ГДИН за евентуални действия от страна на Манолов, които да налагат това отваряне на кореспонденцията, което именно съставлява цитираното в началото на абзаца нарушение на АПК.

Съобразявайки казаното до тук, и най - вече неизискването на доказателства от ГДИН, обуславя извода, че са налице условията за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване разпоредбата на чл. 226 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,