Решение № 364 от 12.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение 193 от 13.01.2021 г., постановено по адм. дело 2942 по описа на Административен съд - София-град /АССГ/ за 2021 г., с което Национална агенция за приходите /НАП/ гр. София е осъдена да заплати на СИН ФУ ООД сумата от 3 131 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред на Ревизионен акт Р-22221419008157-091-001/01.07.2020 г., отменен с Решение 1808/27.11.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, заедно със законните лихви върху сумата, считано от предявяване на исковата молба 25.03.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Съдът е отхвърлил исковата молба за размера над тази сума, до претендирания размер от 4 000 лв. Първата касационна жалба е подадена от НАП гр. София, чрез ст. юрк. Д. Начева. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената искова претенция. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Втората касационна жалба е подадена от СИН ФУ ООД, чрез адв. Л. Димитров. Счита, че решението е неправилно и необосновано и че не става ясно от мотивите на съда, въз основа на какви факти и обстоятелства е определен размера на присъденото обезщетение. Моли решението да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлена исковата молба за размера до 4 000 лв. Претендира разноски за касационното производство. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател СИН ФУ ООД, чрез адв. Л. Димитров и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба на НАП гр. София. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд - София-град е образувано във връзка с предявена от управителя на СИН ФУ ООД искова молба, вх. 10405/25.03.2021 г., срещу НАП, за обезщетяване на имуществени вреди 4 000 лева, представляващи заплатено на адвокат възнаграждение за обжалване по административен ред на Ревизионен акт Р-22221419008157-091-001/01.07.2020 г., заедно със законни лихви от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане. Установено е от първоинстанционния съд, че след извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС и ЗКПО с процесния РА Р-22221419008157-091-001/01.07.2020 г., в тежест на СИН ФУ ООД са начислени конкретни задължения. Ревизионният акт се счита за връчен на 27.07.2020 г., когато от страна на дружеството е активирана електронната препратка (линк) от e-mail [електронна поща]. Ден по-рано на 26.07.2020 г., според отразената в него дата, е сключен между Ч. Дзиенмин, като управител на СИН ФУ ООД (клиент) и адвокат Л. Димитров договор за правна помощ, защита и съдействие, за обжалване по административен ред на Ревизионен акт Р-22221419008157-091-001/01.07.2020 г. Към договора за правна помощ е представена и разписка, върху която са положени подписи от името на Ч. Дзиенмин (клиент) и Л. Димитров адвокат и с която е удостоверено, че клиентът е предал на адвоката сумата от 4 000 лева за обжалване по административен ред на ревизионния акт. От името на СИН ФУ ООД, адвокат Димитров е изготвил, подписал и подал пред ТД на НАП София, до директора на Дирекция ОДОП - София жалба, вх. 53-03-2188/07.08.2020 г., като по тази жалба решаващият административен орган, се е произнесъл с Решение 1808/27.11.2020 г., като е отменил изцяло Ревизионен акт Р-22221419008157-091-001/01.07.2020 г. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. Позовал се на Тълкувателно постановление 1, постановено по тълк. д. 2 по описа за 2016 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, за да направи извод, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица, по смисъла на чл. 4 от този закон. Наред с това, приел, че процесуално допустими са и исковете за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатени на адвокат възнаграждения за защита в административно производство по оспорване на административни актове, понеже: макар да не е процесуално задължителна, адвокатската защита е допустима, след преценка от страна на ревизирано лице, което не може да бъде лишено от право на защита. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от СИН ФУ ООД иск за заплащане на обезщетение за вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, че разходът за адвокатско възнаграждение е направен с цел защита на търговското дружество, срещу акт на приходната администрация, целящ да създаде данъчни задължения, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Според настоящата съдебна инстанция, изводите на съда съответстват на установените в съдебното производство фактически обстоятелства. Безспорен факт е отмяната на Ревизионен акт Р-22221419008157-091-001/01.07.2020 г. по административен ред с Решение 1808/27.11.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София. От представените по делото договор за правна помощ и съдействие и разписка се установява, че сумата от 4 000 лева е предадена от управителя на ревизираното дружество и получена от упълномощения адвокат именно за обжалване на посочения ревизионен акт по административен ред. Направените разходи за процесуално представителство във връзка с обжалването на РА, са именно заради неговото издаване, пряка последица от издаването му, т.е. налице е причинна връзка между отменения като незаконосъобразен по съответния ред РА и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Всички елементи на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са доказани. Предвид фактически установеното, правилно съдът е приел, че са налице всички кумулативно-изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което правилно е уважил исковата претенция, като основателна и доказана до размера, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Противно на твърденията на втория касационен жалбоподател, съдът е изложил конкретни е ясни съображения, поради които е намалил размера на претендираното обезщетение. При постановяване на съдебното решение, не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение