Решение № 2936 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12742/2017 г.

Решение № 2936 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12742/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на С. Ников ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу Решение № 1445 от 26.07.2017 г. по адм. д. № 546/2017 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения № АУ001440/16.11.2015 г., издаден от младши експерт "Обслужване" при община Поморие, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при община Поморие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез отмяна на акта за установяване на задължения. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при община Поморие, изразява становище за нейната неоснователност в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на задължения № АУ001440/16.11.2015 г., издаден от младши експерт "Обслужване" при община Поморие, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при община Поморие, с който са установени задължения на С. Ников за данък превозно средство за 2014 година – в размер на 342, 90 лева главница и 42, 19 лева лихва и за 2015 година - 342, 90 лева главница и 7, 30 лева лихва. Задълженията са установени въз основа на декларация по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за автомобил марка "Тойота" модел "Ленд Круизер" с регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на С. Ников съобразно предоставена справка от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Бургас. По делото не се спори, че на 22.12.2009 г. касационният жалбоподател в качеството на купувач е сключил договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на лек автомобил марка "Тойота" модел "Ленд Круизер" с рег. [рег. номер на МПС]. Договорът за покупко-продажба е приложен на л. 140 от от първоинстанционното дело. Съгласно справка рег. № 769000-962 от 31.01.2017 г. на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Бургас (л. 43 от първоинстанционното дело) регистрацията на процесния лек автомобил на името на касационния жалбоподател в КАТ-Бургас е извършена на 04.03.2010 г. Видно от протокол № 0033112, приложен на л. 136 от първоинстанционното дело, автомобилът е иззет на следващия ден - 05.03.2010 г. като веществено доказателство при оглед на местопроизшествие в гр. Бургас, където е установен в момент на изрязване и подмяна на планката, върху която е записан номерът на рамата и с монтиран регистрационен номер - рег. [рег. номер на МПС]. В хода на наказателното производство е установено, че оригиналният номер на рамата на автомобила е ****, а на двигателя – ****. След идентификацията на автомобила е установено, че негов собственик е "Порше Лизинг БГ" ЕООД ЕИК 131283654 с рег. [рег. номер на МПС]. В първоинстанционното производство жалбоподателят е представил писмо рег. № 251000-7748 от 29.03.2017 г. на началник отдел КП комисар Е. Павлов при ОД на МВР – Бургас (л. 137 от адм. дело № 546/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас), съгласно което в изпълнение на Постановление от 27.06.2011 г. на прокурор А. Георгиев при Окръжна прокуратура Бургас по ДП № 154/2010 г. по описа на ОД на МВР-Бургас и ДП № 142/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас процесният автомобил е върнат на собственика му "Порше Лизинг БГ" ЕООД с приемо-предавателен протокол. Към цитираното писмо е приложен и самият приемо-предавателен протокол, съставен на 19.10.2011 г. (л. 138 от адм. дело № 546/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас). В подкрепа на твърденията си, че регистрацията на процесния автомобил е извършена на негово име с участието на длъжностни лица при сектор КАТ на ОД на МВР-Бургас, които са осъдени за участие в престъпна група, жалбоподателят е представил незаверен препис от Споразумение от 18.04.2012 г., с което е приключило НОХД № 387/2012 г. на Специализирания наказателен съд. Въз основа на горните доказателства жалбоподателят в първоинстанционното производство счита за установено, че автомобилът е собственост на "Порше Лизинг БГ" ЕООД ЕИК 131283654 и обосновава оплакване, че задълженията за данък превозно средство са установени с процесния акт в нарушение на материалния закон. Съдът е приел това оплакване за неоснователно, като се е мотивирал, че в производството по обжалване на АУЗД съдът не може да разрешава спорове за собственост на движима вещ. Съдът е посочил, че постановените съдебни актове по НОХД № 387/2012 г. на Специализирания наказателен съд не установяват чия собственост е процесният автомобил. Основавайки се на нормата на чл. 300 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е приел, че споразумението с което е приключило НОХД № 387/2012 г. на Специализирания наказателен съд, е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но то не е относимо към евентуален спор за собственост на движимата вещ. По изложените съображения съдът е приел, че актът е материално законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Спорът между страните е относно дължимостта на данък превозно средство за 2014 – 2015 година за процесния автомобил. Съгласно чл. 53 от ЗМДТ, данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. Правото на собственост върху превозното средство е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка. Изводът на административния съд, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, не се подкрепя от представените по делото доказателства. Още в наказателното производство е установено кой е действителният собственик на автомобила с оригинален номер на рамата ****, на двигателя – **** и с рег. [рег. номер на МПС] и това е "Порше Лизинг БГ" ЕООД, като за установяване на този факт са представени достатъчно доказателства и пред административния съд. В резултат на установените факти и обстоятелства в хода на проведеното разследване фактическата власт на дружеството-собственик върху процесния автомобил е възстановена още на 19.10.2011 г., т. е. значително по-рано от началото на процесния период 2014 - 2015 г. Връщането на автомобила на "Порше Лизинг БГ" ЕООД е удостоверено с официален документ – цитирания по-горе приемо-предавателен протокол, който е представен пред първата инстанция и чиято истинност не е оспорена от ответника по съответния ред. Съдът правилно е установил, че основният спорен въпрос по делото е дали жалбоподателят е собственик на автомобила, така формулираният въпрос обаче не може да обоснове автоматично извод за наличие на вещноправен спор. По делото няма данни за такъв спор нито между жалбоподателя и лицето, с което е сключил договор за покупко-продажба, нито между жалбоподателя и дружеството, установено като действителен собственик на автомобила в наказателното производство. В подкрепа на гореизложеното е и представеното пред касационната инстанция Решение № 165 от 22.11.2017 г. по гражданско дело № 482/2016 г. на Поморийския районен съд, влязло в сила на 08.08.2018 г., с което е прието за установено по отношение на ответника община Поморие, че ищецът С. Ников не е собственик на лек автомобил марка "Тойота Ланд Круизер" с рег. [рег. номер на МПС]. По изложените съображения установяването на задължения на С. Ников за данък превозно средство за процесния период е извършено в противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за законосъобразност на акта е в нарушение на материалната разпоредба на чл. 53 от ЗМДТ. Следователно обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество, като съдът отмени акта за установяване на задължения. При този изход на делото в полза касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските за двете инстанции – 5 лв. държавна такса за касационната инстанция; 10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция или общо 315 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,