Решение № 9955 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2980/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национален осигурителен институт гр.София срещу Решение 765 от 22.01.2025 г., постановено по адм. д. 2259/2024 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на Н. Г. Р. от гр. Съединение обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 600 лв, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на разпореждане 151-00-9897-3/09.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 410 лв съдебни разноски. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в противоречие с материалния закон и при действието на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Национален осигурителен институт гр. София, не се представлява. По делото е депозирана молба от 24.09.2025г. с изложено в нея становище по същество. Ответникът, Н. Г. Р. от гр. Съединение, редовно призована, не се явява и не се представлява . От същата чрез процесуалния й представител адв.В.Йочкова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС-Пловдив е осъдил Националния осигурителен институт - София да заплати на Н. Г. Р. от гр. Съединение обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 600 лв, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на разпореждане 151-00-9897-3/09.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 410 лв съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, АС-Пловдив,след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е стигнал до извода за основателност и доказаност на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв за защита в административното производство по обжалване на акта на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив пред по-горестоящия административен орган. Налице са всички елементи за ангажиране отговорността на ответника за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен по реда на задължителния административен контрол и осъществилия се след него съдебен контрол административен акт Разпореждане 151-00-9897-3/09.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пловдив, реално настъпила за ищцата вреда във вид на заплатено в производството по обжалване на административния акт по реда на задължителния административен контрол, която не може да бъде претендирана по реда на възстановяването на деловодни разноски, налице е и причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно разпореждане на органа за осигуряването при безработица и настъпилата реална вреда, доколкото ако не беше незаконосъобразния административен акт, ищцата не би заплатила възнаграждение на адвокат за обжалването му.За да обоснове основателността на иска, административният съд се е позовал и на разпоредбите на чл.7 от Конституцията на РБ, съгласно която държавата отговаря за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, както и на разпоредбата на чл.56 от същата, според която всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Пловдив, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с действалата както към датата на сключване на договора за адвокатска защита и съдействие, така и към датата на предявяване на исковата молба разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО, според която при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. С решение 6 от 05.06.2025г. на Коституционния съд по к.д. 28/2024г. / обн. ДВ,бр.48 от 13.06.2025г./ цитираната от касатора разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО е обявена за противоконституционна, поради което и на основание чл.22, ал.2 от Закона за Конституционен съд към датата на постановяване на настоящия съдебен акт тази разпоредба от КСО не се прилага. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касация има право на съдебни разноски в размер на 400 лв своевременно поискани и надлежно заплатени, видно от приложен към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,