Решение № 8893 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2011 г.

Решение № 8893 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 8, ал. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Образувано е по касационна жалба на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (за краткост комисията), срещу решение № 4449 от 28.12.2010 г., постановено по адм. дело № 4014 от 2010 г. на Административния съд - София-град, с което по жалба на Захарин Евлогиев Пенов е отменено решение на комисията с № 128/11.05.2010 г. С жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че заеманата от Захарин Евлогиев Пенов длъжност "началник на РГС" подлежи на проверка като публична длъжност, тъй като попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Ответникът - Захарин Евлогиев Пенов не се представлява в съдебно заседание. По делото са постъпили писмени бележки, с които страната оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Заема позицията, че първоинстанционният съд стеснително е тълкувал разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В тази връзка според прокурора длъжността "началник на РГС", заемана от ответника в настоящото производство е публична по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочва също, че от писмо № 1 - 26659/15.10.2009 г. на МВР се установява, че Пенов е заемал последователно длъжностите "директор на РГДП" от 11.06.2009 г. и "директор" от 21.08.2009 г., които длъжности попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното в настоящото производство решение Административния съд - София-град е отменил решение № 128 от 11.05.2010 г. на Комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, приемайки че същото е незаконосъобразно. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че административният орган е приложил неправилно чл. 3, ал. 1, т. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Установил е, че в случая жалбоподателят, ответник в настоящото производство, не е заемал публична длъжност по смисъл на горепосочената разпоредба и затова не подлежи на проверка за установяване и обявяване на принадлежност към ДС и РС на БНА. Съдът е направил тълкуване на нормата на чл. 3, ал. 1, т. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, приемайки, че принадлежността към органите по чл. 1 от същия закон, предполага упражняване на публична дейност, посочена в някоя от хипотезите на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, каквато за конкретния случай не е установена. Решението е правилно. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка. Подробно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, предвид задължението му по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обстоятелствено и задълбочено обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно установената незаконосъобразност на решение № 128/11.05.2010 г. на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В общия случай законосъобразността на решението на комисията, с което се установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, предпоставя кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: лицето да е от категорията лица посочени в чл. 26, във връзка с чл. 3 и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност като агент. В случая спорът по делото касае разрешаването на въпроса дали заеманата от Захарин Евлогиев Пенов през периода 03.02.2006 г. до 10.06.2009 г. длъжност "Началник на Регионална гранична служба I степен - Драгоман" към Главна дирекция "Гранична полиция" попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Изхождайки от това, че по делото е безспорно установена заеманата от ответника длъжност, следва да бъде проследена следната относима за случая законодателна уредба: Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА обявяването на принадлежност на български граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности, към органите по ал. 1 (ДС и РС на БНА) се извършва при условията и по реда на този закон. чл. 13, ал. 1, т. 14 гласи, че публични длъжности са главният секретар, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на районните полицейски управления, началниците на отдели и началниците на сектори в Министерството на вътрешните работи. На следващо място, чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА гласи, че установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон (т. 2), както и лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на този закон (т. 3). ЗДРДОПБГДСРСБНА е обнародван в ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г. и е влязъл в сила на 22.12.2006 г. Към тази дата, видно от представеното по делото удостоверение рег. № 20417 от 20.05.2010 г. на ГД "Гранична полиция", ответникът Захарин Пенов е изпълнявал длъжността "началник на РГС" (Регионална гранична служба) I степен - Драгоман, която длъжност е заемал до 10.06.2009 г. Изхождайки от правилото на чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, настоящата инстанция намира, че към датата на влизане в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА Пенов не е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това е така, тъй като длъжността "началник на РГС" не е равнозначна по степен и функции с длъжността "началник на сектор", в какъвто смисъл са възраженията на касационния жалбоподател и в какъвто смисъл е и становището на участвалия по делото прокурор от ВАП. Следва да се подчертае, че "РГС" е абревиатура на "Регионална гранична служба", която съгласно чл. 10, ал. 3 от Правилника за прилагане на Министерството на вътрешните работи, в редакцията му към процесния период (ДВ, бр. ДВ, бр. 47 от 09.06.2006 г.), е териториално структурно звено на ГДГП. Съгласно тази разпоредба териториалните структурни звена на ГДГП са регионалните гранични служби (РГС), в които може да се създават гранични полицейски участъци (ГПУ), гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), сектори и структурни звена от по-нисък ранг. Правилният прочит на чл. 3, ал. 1, т. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА води до извода, че началниците на служби не са сред посочените в цитираната норма длъжности. Те не могат да бъдат приравнявани нито на началниците на РПУ, както правилно е приел и АССГ, нито на началниците на сектори, в какъвто смисъл са касационните оплаквания. Във връзка със становището на прокурора следва да се отбележи, че нормата на чл. 3, ал. 1, т. 14 от ЗДРДОПБГДСРСБНА не може да тълкува нито разширително, нито стеснително, а буквално, предвид специфичните отношения, които урежда ЗДРДОПБГДСРСБНА. За пълнота следва да добави следното: обстоятелството, че от 2009 г. Пенов е бил назначен последователно на длъжностите Директор на РГДП и Директор на ГДГП не е релевантно за случая по аргумент от чл. 26, ал. 1, т. и т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Що се отнася до представения от МВР на председателя на комисията поименен списък, въз основа на който всъщност е започнало административното производство, то същият няма обвързваща съда доказателствена сила. Преценката за наличието или липсата на горепосочените предпоставки за законосъобразност на решението на комисията - лицето да е от категорията лица посочени в чл. 26, във връзка с чл. 3 и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност като агент, се прави от съда въз основа на доказателствата по делото и приложимия материален закон. Горното идва да обоснове извода, че предвид нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА към датата на влизане в сила на закона Захарин Евлогиев Пенов не е заемал длъжност, попадаща в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 14 и поради това той не е подлежал на проверка по този закон. Ето защо, като е установил че лицето не е от категорията лица посочени в чл. 26, във връзка с чл. 3, и е отменил решението на комисията, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,