Решение № 5492 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2013 г.

Решение № 5492 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Павлина Митева Панайотова, представлявана от адв. Кънчева, против решение № 2924/03.12.12 г. по адм. д. № 2664/12 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Общински съвет - Варна, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № 273-6. по Протокол № 6/28.03.12 г. на Общински съвет Варна за одобряване на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ вр. с чл. 129, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 21, ал. 1 и ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ подробен устройствен план - план за улична регулация /ПУП-ПУР/ на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост, ПУР на с. о. "Прибой" в т. ч. специфични правила за прилагане и схеми в частта относно имот пл. № 1446, собственост на оспорващата Панайотова. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено с мотиви относно неговата неоснователност. Решаващият съдебен състав е приел, че в обжалваната му част административният акт е законосъобразен като съответстващ на материалния закон - чл. 16, ал. 7 вр. с чл. 115, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и че решението по адм. д. № 1975/04 г. на Окръжен съд - Варна като постановено в производство по § 4к, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ПЗРЗСПЗЗ/ не е меродавно в процедурата по одобряване на плана за улична регулация. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Въз основа на данните и фактическите установявания по административната преписка решаващият съд обосновано е приел, че макар да не е изрично посочено в текста му, процесният административен акт е одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, при липсата на влязъл в сила за територията подробен устройствен план. В тази връзка съдът е отчел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗУТ планът е изработен въз основа на влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-73/23.06.08 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София. За пълнота на проверката относно фактическите установявания и законосъобразността на възприетото от административния орган устройствено решение съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, чието писмено заключение е включено в доказателствения материал в съответствие с разпоредбите на Раздел V-ти, Глава ХIV-та от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Заключението на експертизата не е оспорено от защитата /протокол на л. 94 и 95/. Експертът е изложил констатации относно параметрите на предвидената минимално засягаща поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1446 улица, въз основа на които съдът обосновано е приел, че същата отговаря на предвидения клас улици и е съобразена с теренните условия, които не предполагат друг по- икономичен, респ. удачен вариант. Обосновано и в унисон с материалния закон съдът е приел, че решението по адм. д. № 1975/04 г. на Окръжен съд - Варна, постановено в производство по § 4к, ал. 6 ПЗРЗСПЗЗ, няма сила на пресъдено нещо касателно разпорежданията на обжалвания административен акт. Територията, засегната от разпорежданията на този акт е с неурегулирани поземлени имоти, а предмет на обжалваното административно решение е план за улична регулация по чл. 16, ал. 7 ЗУТ. В допълнение следва да се има предвид обстоятелството, че съгласно § 4к, ал. 11 ПЗРЗСПЗЗ влязлото в сила изменение на плана за новообразуваните имоти налага изменение на действащата за територията кадастралната карта, която съгласно чл. 115, ал. 2 ЗУТ следва да бъде съобразена при разработване на устройствения план. Доказателства във връзка с евентуално влязло в сила изменение на плана за новообразуваните имоти и процедура за изменение въз основа на него на действащата кадастрална карта оспорващата не е ангажирала. Предвид горното, касационният довод за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон е неоснователен. Твърдението за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е конкретно мотивирано, предвид което и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК не следва да бъде обсъждано, а във връзка с твърдението, че решението е постановено при непълни установявания, преди делото да бъде напълно изяснено от фактическа страна, следва да се има предвид, че непълнотата на доказателствата не е визирана като касационно основание за отмяна в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК. Изложеното налага извод за неоснователност на касационното оспорване, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение