Решение № 310 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 410/2015 г.

Решение № 310 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 410/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. прокуратура-София срещу решение № 2152 от 24.11.14 г. по в. гр. дело № 2438/14 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 3.04.14 г. по гр. дело № 6827/13 г. на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав в частта, с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Д. С. Д. сумата 48 500 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 23.11.12 г. до окончателното изплащане. С определение № 539 от 21.04.15 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 42 от 22.02.13 г. по гр. дело № 854/12 г. на ВКС, III г. о., решение № 95 от 23.04.14 г. по гр. дело № 5805/13 г. на ВКС, III г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. В задължителната съдебна практика е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 219, чл. 220 и чл. 282 НК, приключило с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди. Изложени са съображения, че в периода на наказателното преследване, продължило около 6 години, като по време на този период спрямо Д. е била взета мярка за неотклонение"гаранция"в размер на 10 000 лв, същият е претърпял значителни душевни болки и страдания, изразяващи се в чувство за срам, уронване на честта, достойнството и престижа, който е градил като председател на "Държавен резерв и военновременните запаси" и като военен, посветил кариерата си в служба на БНА. Ищецът изпаднал в социална изолация, изпитвал финансови затруднения да издържа семейството си докато децата му били студенти, драстично се променил се начинът му на живот, не е могъл да реализира възможностите си за заемане на постове в изпълнителната власт, обвинението се отразило дори на дългогодишното му хоби, тъй като му било отнето разрешителното за носене на ловно оръжие. Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и състоянието на ищеца на психически стрес, несигурност, злепоставяне в обществото, въззивният съд е счел, че определеният от първостепенния съд размер на обезщетението за неимуществените вреди в размер на 48 500 лв справедливо ще обезщети действителния обем на търпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на критериите на справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД. Ответникът по жалбата Д. Д. моли решението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и провери правилността на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира, че за покриване вредите на ищеца- претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 35 000 лв. Този размер е съобразен с обстоятелството, че по отношение на ищеца не е определяна най-тежката мярка за неотклонение"задържане под стража", причинените вреди не са се отразили трайно на физическото и психическото му здраве, както и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на увреждането. От друга страна, установено е от свидетелските показания и от представените писмени доказателства, че обвинението в извършване на тежки престъпления по чл. 220 НК, чл. 219 НК и по чл. 282 НК и статута на обвиняем, с оглед общественото положение на ищеца, високия военен чин и безупречната репутация, с която се е ползвал до момента на наказателното преследване, му е причинило психически болки и страдания, стрес, безспокойство, срам, чувствал се е потиснат, унижен, в социална изолация. Наказателното производство се е отразило неблагоприятно и върху професионалната му кариера, не могъл да реализира възможностите си да заеме постове в изпълнителната власт. Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и се отчитат от настоящия състав при определянето му. По изложените съображения решението в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 35 000 лв до 48 500 лв следва да се отмени и иска за разликата от 13 500 лв като неоснователен да се отхвърли. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.