Решение № 8440 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2015 г.
ВАСI отделение07.07.2016 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7665/10.12.2014 г. по адм. д. № 3605/2014 г. на Административен съд - София град. ОСЪЖДА "Солартек" ЧНЛ да заплати на НАП - ЦУ - Дирекция "ОДОП" - София 5176,75 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8440 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Солартек" ЧНЛ моли да бъде отменено решение № 7665/10.12.2014 г. по адм. д. № 3605/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2101304956/03.10.2013 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че РА е нищожен поради неподписване на РД от единия от двамата орани по приходите, участвали в ревизията. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2101304956/03.10.2013 г. на ТД на НАП - София, поправен с РА за поправка № 1360933/29.10.2013 г., с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит общо 264 674,93 лв за периода м. 10 - 11.2012 г. по фактури на "Манаба кънстъркшън" ЕООД и "Ел консулт инвест" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени. Доводът за нищожност на РА поради неподписване на РД от единия от двата органи по приходите, извършили ревизията е неоснователен предвид т. 2 от тълк. р. № 5/22.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на двамата доставчици. Правилен е изводът на съда, че по авансовата фактура на "Манаба кънстъркшън" ЕООД няма плащане, предвид обясненията на управителя на ревизираното лице на стр. 208 от делото, поради което не е налице данъчно събитие, съставляващо основание за издаването на авансова фактура. Съдът е разгледал фактурата и като обективираща доставка на услуга по договор от 16.05.2012 г. като обосновано е приел, че не е доказано изпълнение на договора между ревизираното лице и доставчика "Манаба кънстъркшън" ЕООД. За изпълнението на този договор са представени доказателства от подизпълнители на прекия доставчик от м. 1.2013 г. По делото е установено от приложените актове за приемане на строежа, че фотоволтаичните централи са приети като годни за експлоатация с акт 16 на 25.06.2012 г. и са въведени в експлоатация на същата дата предвид разрешенията за ползване от същата дата за двете централи. Обосновано съдът е приел, че представените доказателства за извършени дейности от подизпълнителите на "Манаба кънстъркшън" ЕООД не се отнасят за процесните фотоволтаични централи. Правилен е изводът на съда, че при липса на осъществена доставка на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурата не възниква и не може да бъде упражнено. По фактурата на втория доставчик с предмет подмяна на трансформатори на централата и монтиране на нови кабелни глави при липса на представен протокол за приемо-предаване на извършени ремонтни дейности и одобрени проекти от ЧЕЗ за тях, обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на фактурираната доставка от издателя на фактурата и законосъобразно в РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата на "Ел консулт инвест" ЕООД. Доводът на касатора, че централата е въведена в експлоатация, от което следва, че услугата е извършена, ревизираното лице разполага с фактура и има право на приспадане на данъчен кредит по доставката, обективирана във фактурата е неоснователен предвид чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, които изискват за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит да е осъществена доставка по фактурата. Не е съобразен и с практиката на СЕО в решението по дело С-152/02, в което СЕО приема, че за да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура и доставката по тази фактура да е осъществена. По делото не са представени доказателства за извършен ремонт на централата с подмяна на кабелни глави и трансформатори, поради което съдът и органите по приходите обосновано са приели, че доставката по фактурата на Ел консулт инвест" ЕООД не е осъществена и не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит по нея. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 5176,75 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС
- чл. 161, ал. 1