Решение № 3444 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15761/2014 г.

Решение № 3444 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15761/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Пресиян" ЕООД, гр. София срещу Решение № 6870/14.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4534/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу атакуваната част от Ревизионен акт /РА/ № 2001111079/20.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 768/6.04.12 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2009 г., тъй като извода за липса на доставка не е достатъчно основание за непризнаване на извършени разходи по реда на ЗКПО. Навежда довода, че при определяне на данъчните задължения не е съобразена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени ревизионния акт в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на същата. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 393,00 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд (АС) - София град е повторно, след като с Решение № 5842/29.04.2014 г. по адм. дело № 14763/2013 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 5505/14.08.2013 г. по адм. дело № 4812/2012 г. на АС - София град, в частта, в която на "Пресиян" ЕООД е определено задължение за корпоративен данък за 2009 г., ведно със съответните лихви за забава и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като са дадени задължителни указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила. При новото разглеждане на делото съдът е следвало да даде изрични указания на ревизираното лице относно необходимостта от ангажиране на доказателства за размера на приходите, възникнали по повод на непризнатите за данъчни цели разходи, до размера на последните, като за целта се назначи ССчЕ, по която вещото лице да съпостави осчетоводените разходи и приходи във връзка със спорните фактури, при съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗКПО в приложимата й редакция, като коригира финансовият резултат на дружеството за 2009 г. и определи размера на евентуално дължимия допълнително корпоративен данък след съобразяване на внесената сума и останалите относими в тази връзка параметри. С обжалваното решение, АС - София град е отхвърлил жалбата на "Пресиян" ЕООД срещу ревизионния акт, в обжалваната част, с която са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г., ведно със съответните лихви за забава. За да обоснове извода си за неоснователност на жалбата, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че с РА правилно е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО със сумата на осчетоводените разходи за външни услуги по фактури, издадени от "Маримекс 2001" ЕООД, "Фионел" ЕООД, "Арт Комплекс 2008" ЕООД и "Мегаконтракт" ЕООД, тъй като касаят услуги, които не са реално осъществени. Извода за липса на реално осъществени услуги съдът е изградил въз основа на констатациите на процесния ревизионен акт, в частта по ЗДДС, както и констатациите по влезлия в сила РА № 2001004433/4.07.2011 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП - София по настоящата и предходна ревизия на жалбоподателя. Преценил е, че тези разходи законосъобразно не са признати от органите по приходите за данъчни цели и с тях правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството, респективно - материално законосъобразно е определено допълнителното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. Наред с това, в изпълнение на дадените му указания с отменителното Решение № 5842/29.04.2014 г. по адм. дело № 14763/2013 г. по описа на ВАС, съдът е указал доказателствената тежест на жалбоподателя "Пресиян" ЕООД да установи размера на приходите, възникнали по повод на непризнатите за данъчни цели разходи с оглед твърдението му за приложение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО и след като жалбоподателя не е направил доказателствени искания и не е ангажирал доказателства в тази насока, съдът е приел за недоказано твърдението му за наличие на такива приходи. Настоящия състав на Върховен административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, правилно са разрешени спорните по делото въпроси въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат не се вземат под внимание тези сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. В ал. 2 на чл. 16 са изброени конкретни хипотези, при които се приема, че е налице отклонение от данъчно облагане, сред които и случаите на заплатени възнаграждения и обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Правилно съдът е приел за установено, че в отклонение на данъчното облагане на основание чл. 16, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1 от ЗКПО, ревизираното дружество е осчетоводило разходи за външни услуги по фактури, издадени от "Маримекс 2001" ЕООД, "Фионел" ЕООД, "Арт Комплекс 2008" ЕООД и "Мегаконтракт" ЕООД, тъй като касаят услуги, които не са реално осъществени. Липсата на реални услуги по посочените фактури е установена с влезли в сила ревизионни актове на ревизираното лице, в частта по ЗДДС, по настоящата и предходна ревизия. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че извода за липса на реална доставка не е достатъчно основание за непризнаване на извършени разходи по реда на ЗКПО. Влезлите в сила ревизионни актове № 2001004433/4.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София и процесния, в частта по ЗДДС, с които са установени задължения по ЗДДС на "Пресиян" ЕООД се ползва с доказателствена сила относно установените с тях обстоятелства, а именно, че фактури, издадени от "Маримекс 2001" ЕООД, "Фионел" ЕООД, "Арт Комплекс 2008" ЕООД и "Мегаконтракт" ЕООД не отразяват реално осъществени услуги. Ревизиращия орган не е бил длъжен да събира други доказателства, а такива които да оборват констатациите на влезлите в сила ревизионни актове, в частта им по ЗДДС, не са ангажирани и от жалбоподателя. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при определяне на данъчните задължения не е съобразена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Действително, при непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО в приложимата му редакция към 2009 г. /в сила до изменението му с ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 1.01.2010 г./, не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 до размера на непризнатите разходи. В случая обаче, тежестта на доказване на предпоставките по чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО се носи от жалбоподателя. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, като е дал указания на жалбоподателя да установи с допустими доказателствени средства, включително и съдебно-счетоводна експертиза, че е реализирал приходи по подов на непризнатите за данъчни цели разходи. След като жалбоподателя не е направил доказателствени искания и не е ангажирал доказателства за установяване на релевантния за спора факт, че е реализирал приходи от получените от него външни услуги по фактурираните нереални доставки, правилно съдът е приел за установено, че не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че достигайки до краен правен извод за законосъобразно увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата на непризнатите за данъчни цели разходи, без редукция на неопределяемите приходи, съдът е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, основателна е претенцията на Дирекция "ОДОП" - София за присъждане на разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение, които касатора следва да му заплати. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес 23 559,74 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение, при интерес от 10 000 до 100 000 лв. възлиза на сумата 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева, или това е сумата от 1236,79 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,