Решение № 10108 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2011 г.

ВАСII отделение06.07.2011 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 630/18.11.2010 г. на Административен съд-Благоевград, постановено по адм. дело № 505/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Симитли за произнасяне по заявление вх. № 216/24.04.2009 г. за одобряване на изменение на ПУП-ПР за изменение на страничната регулационна граница мужду УПИ V-77,78 и УПИVIII-73,79 по имотните граници на поземлен имот с пл. № 78 по кадастралния план на с. Черниче и ИЗПРАЩА делото като преписка на кмета на община Симитли за произнасяне по заявлението като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени с настоящото решение. ОСЪЖДА Община Симитли да заплати на Антон Кирилов Миленков сумата от 465 лв- направени по делото разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10108 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Кирилов Миленков от с. Черниче против решение № 630/18.11.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 505/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на община Симитли за произнасяне по заявление вх. № 216/24.04.2009 г. за одобряване на изменение на ПУП-ПР за изменение на страничната регулационна граница мужду УПИ V-77,78 и УПИVIII-73,79 по имотните граници на ПИ с пл. № 78 по кадастралния план на с. Черниче. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон исъществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалвания мълчалив отказ, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответните страни не вземат становище. Заключениет он апредставителя на Върховната даминистративна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно ив срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалвания мълчалив отказ за законосъобразен, тъй като не били налице всички предпоставки за заявеното изменение на плана на основание § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ - сметките по регулация между страните били уредени. Решението е валидно, допустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон. Наличието на нотариални актове, обективиращи сделки или констативни такива за урегулирани поземлени имоти само по себе си не означава уреждане на ругилационни сметки. Според Правилника за вписванията, вписването на нотариалните актове се извършва на база данните по последното регулационно положение на имота, когато такова е налице /както в случая/ или положението му по кадастрална карта, където такава е одобрена/ няма за с. Черниче/. Това е причината документът за собственост на касатора от 2003 г. да е издаден за УПИ, но липсата на отразяване дали са уредени регулационните сметки за него не доказва наличие на плащане, както и не лишава от правата върху частта от имота, която се придава. Изцяло в тежест на заинтересуваните страни е доказването на плащането на придаваемите, респ. отчуждаваните части, при това извършено в срока посочен в § 6 от ПР на ЗУТ - шестмесечен от влизаве в сила на ЗУТ. При недоказване на плащането на придаваемите части следва да се приеме, че планът за регулация не е приложен. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което се подкрепя от останалите доказателства по делото и неправилно не е зачетено от първоинстанционния съд. От заключението се установява и че по разписния лист към кадастралния план на селото имот с пл. № 78 е собственост на наследодателя на касатора. Това обосновава наличие на негово право за уреждане на регулационните сметки, а при липса на такова на право за изменение на действащата регулация в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти. Страните не спорят наличието на другите условия за издаване на акта по § 8, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ, поради което обжалваният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, като на касатора бъдат присъдени направените по делото разноски на основание чл. 143 АПК в размер на 465 лв-10 лв и 5 лв-държавни такси, 300 лв-платено адвокатско възнаграждение и 150 лв-възнаграждение за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 вр. чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 8 ПР