Решение № 480 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 304/2009 г.

Решение № 480 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 304/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В, срещу въззивно решение № 72/23.03.2009 г. на Софийски апелативен съд по в н о х д № 1117/2009 г., с което е изменена присъда № 114/21.05.2008 г. постановена от Благоевградския окръжен съд по н о х д № 685/2007 г. В жалбата са въведени всички касационни основания, но аргументи са изложени по това за допуснати съществени процесуални нарушение (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК) и за явна несправедливост на наказанието (чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК). По първото основание се твърди, че въззивният съд неправилно е приелза несъществено процесуално нарушение това, че първостепенният съд е отказал провеждането на съкратено съдебно следствие. По второто основание твърдението е, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като размерът очевидно не съответства на значителния обем смекчаващи отговорността обстоятелства. В жалбата е направено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Пред касационната инстанция подсъдимият М се явява лично и с упълномощен за третата инстанция адвокат Л от САК. Последният, със съгласието на подсъдимия поддържа жалбата само по основанието за явна несправедливост на наказанието, с искане касационната инстанция да намали размера на наказанието и приложи института на условното осъждане. Позовава се на това, че подсъдимият е съдействал на разследващите органи за разкриване на истината, както и необходимостта да се грижи за болен родител. Гражданските ищци и частни обвинители - В. Текеджиева, Л. Текеджиева, Е. З. и Е. Текеджиева, както и техния п. - адвокат К. С., редовно призовани, не се явяват. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Жалбата е основателна. С цитираното въззивно решение е изменена присъдата на първостепенния съд, само в частта, в която е посочено основанието за определяне размера на наказанието - вместо на основание чл. 54 НК, въззивният съд е определил същия размер на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В останалата част, включително и гражданско - осъдителната, с която подсъдимият е осъден да заплати на наследниците на пострадалия обезщетение за причинените неимуществени вреди, присъдата е потвърдена. Съдебният акт на Благоевградския окръжен съд е постановен при ново разглеждане на делото, след отмяна от Софийски апелативен съд на първата присъда, която е произнесена в производство проведено по реда на Глава Двадесет и седма НПК - съкратено съдебно следствие. При новото разглежданена делото, подсъдимият и/или неговият з. не са направили искане за разглеждане на делото по посочената диференцирана процедура. С мотив, че такова искане не е направено и делото е разгледано по общия ред, първостепенният съд при определяне размера на наказанието, отказал да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Приложил този по чл. 54 НК, но фактически определил наказанието лишаване от свобода от две години и шест месеца под предвидения по чл. 343, ал. 3, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК минимум от три години. Правилно проверяваният съд, като втора инстанция е констатирал посоченото формално нарушение на принципа за "reformatio in pejus" и изменил присъдата само по основанието за определяне на наказанието, като приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира искането на защитата на подсъдимия в съдебното заседание пред третата инстанция, за намаляване размера на наказанието за основателно. Съображенията на подсъдимия, още пред първата инстанция за сериозни лични ангажименти свързани с влошеното здраве на неговия баща, не са били обсъдени в светлината на смекчаващите отговорността обстоятелства, нито в мотивите към присъдата, нито всъобразителната част на въззивното решение. От друга с., инстанционните съдилища правилно са свързали извода си за липса на предпоставката за условно отлагане изтърпяването на наказанието, с фактическите данни за опитите на подсъдимия да заличи следите от извършеното престъпление, с цел да избегне наказателната отговорност. Тези обстоятелства са извън квалифициращия елемент "бягство от местопроизшествието" и правилно са отчетени при преценката за постигане целите на наказанието и необходимостта подсъдимият ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Поради изложеното и принципите за справедливост и адекватност на наказанието спрямо деянието и дееца, размерът на наказанието лишаване от свобода, следва са се намали на две години. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение