Решение № 12537 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13563/2014 г.

Решение № 12537 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13563/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 227 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Лиляна Иванова Стоянова и Стоянка Иванова тимова, и двете -от гр-София и чрез процесуалния им представител адв. Кр. Иванова срещу решение № 3573 от 28.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2117/2014 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено, а делото - решено по същество от касационния състав на ВАС, като съдът отмени като незаконосъобразна обжалваната Заповед № РД-23-009/8.05.2012 г. на областния управител на област София в частта на определената оценка. Редовно призовани за съдебно заседание, касаторите не се явяват. Представляват се от адв. Кирова, която поддържа касационните жалби, а по същество моли отмяна на съдебното решение като неправилно по съображения, подробно изложени в хода по същество. Твърди, че при определяне оценката на обезщетението във II фаза на административното производство по ЗОСОИ неправилно била определена методиката за това, като единствено законосъобразната методика била тази по чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ. Ответникът по касационната жалба, областният управител на област - София, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. От ответниците Иван Кирилов Трайков, Давид Кирилов Трайков, Красимир Кирилов Трайков, Елисавета Петрова Стоянова и Жасмина Стойчева Григорова, редовно призовани, се явява лично само Жасмина Стойчева, която не оспорва жалбата, а по същество се присъединява към становището на адв. Кирова за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Останалите ответници не се представляват и не депозират писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано, след като с Решение № 2644/25.02.2014 г. по адм. д. № 7861/2013 г. по описа на ВАС, III отделение е отменено решение № 944/13.02.2013 г. по адм. д. № 5267/2012 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ съобразно указанията на ВАС, дадени в мотивите на съдебния му акт. За да отмени акта на АССГ и върне делото за ново разглеждане, ВАС е приел в мотивите си, че жалбоподателите не са обвързани с размера на оценката, определен с влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 745/2010 г. по описа на АССГ, нито с ползваната по същото дело от административния орган и съда методика на оценяване на обезщетението по ЗОСОИ, поради което съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства за различните вариант и методики на оценяване и да изложи самостоятелни мотиви по отношение възприетата от него методика за оценяване на отчуждените имоти. И при повторното разглеждане на делото АССГ е сезиран с жалба от Лиляна Иванова Стоянова, Стоянка Иванова Тимова, Иван Кирилов Трайков, Давид Кирилов Трайков, Красимир Кирилов Трайков и Жасмина Стойчева Григорова срещу Заповед № РД-23-009/8.05.2012 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията /ЗА/ във вр. с чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ, чл. 5, ал. 1 от ЗСКИ, чл. 5 и сл. от ЗН, чл. 13 от Наредба № 9/1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по § 4 ЗОСОИ, заявления с вх. № РД-97-00-6730/1998 г. и № РД-97-00-6731/1998 г., подадени от Стоян Трайков Стоянов, Иван Трайков Стоянов и Стойчо Трайков Стоянов като наследници на Кирил Белов Вешов, е утвърдена оценката, изготвена на основание Заповед за възлагане на оценка № РД-21-047, за 2/3 идеални части от недвижими имоти, подробно описани в Решение от 31.05.2007 г. по адм. д. № 0819/2006 по описа на СГС-АК-III а състав, в размер на 146 355.00 лв като оценката за целите два имота е в размер на 219 532.50 лв. Със същата заповед е наредено да се издадат компенсаторни инструменти за стойността на полагащото се обезщетение в компенсаторни записи на наследниците на Иван Трайков Стоянов и Стойчо Трайков Стоянов, наследствените им квоти, също посочени в обжалваната заповед. С атакуваното в настоящото касационно производство решение на АССГ съдът е отхвърлил жалбите срещу Заповед № РД-23-009/8.05.2012 г. на областния управител на област София като неоснователни. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел следното: След като е проследил в хронологичен ред цялата сложна фактическа и правна история на заявления с вх. № РД-97-00-6730/1998 г. и № РД-97-00-6731/1998 г., подадени от Стоян Трайков Стоянов, Иван Трайков Стоянов и Стойчо Трайков Стоянов като наследници на Кирил Белов Вешов /обстоятелството, че жалбоподателите са наследници на заявителите, наличието на Заповед № РД-23-011/5.03.2008 г. на областния управител на област София/ влязла в сила съгласно съдебни решения по адм. д. № 745/2010 г./АККГ и адм. д. № 8734/2010 г./ВАС-III отд./, с която за процесните отчуждени два имота по заявленията е определена обща оценка в размер на 219 532.50 лв, но е определен размерът на обезщетението само по отношение адресатът й Стоян Стоянов - 1/3 ид. част, съответно на неговите наследници по закон; наличие на влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 2969/2008 г. по описа на АССГ, с което в производство по чл. 256-257 от АПК областният управител на област София е осъден да изпълни пряко произтичащото от разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ свое задължение да извърши оценка на претенцията и да определи квотите в съсобствеността по заявление вх. № РД-97-00-6730/20.11.1998 г. в изпълнение на влязлото в сила решение от 31.05.2007 г. по адм. д. № 0819/2006 г. по описа на СГС-АК-III а отд. / съдът е приел, че жалбите се допустими, а по същество - неоснователни. АССГ е приел, че влязлото в сила решение по адм. д. № 0819/2006 г. по описа на СГС, с което приключва административното производство в първата фаза на обезщетяването по ЗОСОИ, задължава първостепенния съд в производството по предявените жалби да се съобрази както с лицата, на които се дължи обезщетение по ЗОСОИ, така и с имотите, за които се дължи обезщетение, така и с начина на обезщетяване - с компенсаторни записи. Отделно от това съдът е преценил, че влязлото в сила решение по адм. д. № 2969/2008 г. по описа на АССГ задължава административния орган да издаде процесната заповед за определяне оценката за обезщетяване по отношение 2/3 ид. части от отчуждените имоти, в изпълнение на което е постановена и процесната заповед. АССГ е заключил, че постановеният административен акт не страда от нито един от пороците, водещи до неговата незаконосъобразност, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 146 от АПК - заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ административен орган и в предписаната от закона писмена форма. Същата е постановена в съответствие с административнопроизводствените разпоредби и в съответствие с материалния закон. Правилно според АССГ областният управител на област София е определил както размера на квотите на всеки един от жалбоподателите в определеното им обезщетение по ЗОСОИ, така и размера на оценката на това обезщетение. Съдът е приел, че административният орган правилно е приложил методиката на оценяване по чл. 4, ал. 3, т. 1 от във вр. с т. 3 от ЗОСОИ и § 3а от ПЗРЗОСОИ, която не подлежи на осъвременяване, тъй като се определя въз основа на отмененото приложение № 1 към ЗМДТ, считано от 1.01.2002 г. АССГ е развил подробни правни доводи за това защо не възприема методиката на оценяване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ- по силата на тази правна норма се оценяват всякакви движими и недвижими имоти, но без земите, а именно като ниви са отнети от общия наследодател на жалбоподателите процесните имоти, за които е присъдено обезщетение по ЗОСОИ, подлежащо на оценяване във втората фаза на административното производство по този закон. По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло жалбите срещу Заповед № РД-23-009/8.05.2012 г. на областния управител на област София като неоснователни. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, III отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ относно неоснователността на предявените срещу административния акт жалби, съответно - относно законосъобразността на обжалваната заповед на областния управител на област София. Обосновано съдът е приел, че въпросът за вида на дължимото обезщетение по чл. 2 от ЗОСОИ за отчуждения от наследодателя на касаторите недвижим имот е решен със сила на пресъдено нещо /съдебно решение по адм. д. № 0819/2006 г. по описа на СГС-АК-III а отд../, поради което същият въпрос не може да бъде пререшаван нито в това съдебно производство, нито в което и да било друго производство по ЗОСОИ. Правилно съдът е заключил, че ползваната от административния орган методика за определяне размера на дължимото обезщетение - тази по чл. чл. 4, ал. 3, т. 1 от във вр. с т. 3 от ЗОСОИ и § 3а от ПЗРЗОСОИ съответства на материалноправните разпоредби, поради което не е налице незаконосъобразност на атакувания административен акт по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Несъстоятелни в тази връзка са развитите в касационната жалба оплаквания за това, че приложимата в случая методика на оценяване е тази по чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ, тъй като отнетите от наследодателя на жалбоподателите имоти не били отчуждени, а били отнети от него по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ - от една страна, а от друга- към момента на определяне на обезщетението върху процесните терени вече е била изградена маневрена гара "Подуене", поради което към този момент имотите не са земеделски земи, а са застроени с ж. п. съоръжения и следва да се квалифицират като "всички други имущества" по смисъла на чл. 3 от ЗОСОИ. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на АССГ, за това че начинът на завземане на имотите - след отчуждаване или по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, няма значение за метода, по който се изчислява оценката съгласно ЗОСОИ. Правилно АССГ е приел, че въпросът дали имотите, за които се дължи обезщетение по ЗОСОИ, са били застроени преди или след отчуждаването и най вече - като какви следва да се оценяват те във втората фаза на административното производство по ЗОСОИ, е преклудиран с влязлото в сила решение по адм. д. № 0819/2006 г. по описа на СГС-АК-III а отд., с което е определено вида на имуществото, подлежащо на обезщетяване - две ниви- т. е. незастроени земеделски земи. Предвид горното обосновано съдът е приел, че методът на оценяване на подлежащото на обезщетяване имущество не може да се извърши по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ, тъй като попада в изрично посоченото изключение от имуществата по чл. 3 от същия закон, подлежащи на обезщетяване по формулата, визирана в на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното в касационното производство решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,