Решение № 15887 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2012 г.

Решение № 15887 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Боян Тодоров Пейчев от с. Лозно, Община Кюстендил, срещу решение № 93 от 02.05.2012 г. по адм. д. № 28/2012 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 6 от 04.01.2012 г. на началника на РУП гр. Кюстендил за отнемане на разрешение за носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели и на разрешение за съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси със срок на валидност до 11.08.2016 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като доказателствата по делото сочат, че към момента на издаване на административния акт не е било образувано наказателно производство против жалбоподателя, с което съдът не се е съобразил, привличането му като обвиняем е станало след издаване на оспорения акт. Оспорва се, че с първото действие по претърсване и изземване на 12.12.2011 г. е образувано срещу жалбоподателя наказателно производство. Извършено е претърсване в дома по жалба на свидетеля по делото, насочена срещу сина на жалбоподателя, съдържаща данни за притежавано от него огнестрелно оръжие, с което същият се е заканил на свидетеля и липсва основание да се приеме, че производството е образувано срещу жалбоподателя, след като не е бил обект на жалбата. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че с докладна записка въз основа на направена справка, е установено, че срещу жалбоподателя се води ДП № 1346/2011, за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК и е предложено да бъдат отнети разрешенията за съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на жалбоподателя, на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Административният орган е издал оспорения акт с мотиви, че срещу жалбоподателя е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер по досъдебно производство № 1346/2011 г. по описа на РУП гр. Кюстендил, за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Приел е, че наличието на релевантен факт, попадащ в хипотезата на цитирания текст е установено с писмени доказателства, изходящи от съответния компетентен орган, представени по делото и при така установените законови предпоставки - наличие на образувано срещу жалбоподателя наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК на 12.12.2011 г., административният орган е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ и да издаде решение, с което да отнеме разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Въпросът дали образуваното наказателно производство приключва с ангажиране или не на наказателната или административно-наказателната отговорност на жалбоподателя няма отношение към законосъобразността на издадените по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ административни актове, тъй като отнемането на разрешенията е единствено поради наличието на наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер. Последвало след издаване на административния акт постановление за прекратяване на наказателното производство няма правно значение и не може да доведе до промяна в извода на съда по съществото на спора. Благоприятно развитие в хода на наказателното производство за оспорващия, води до възможността същия да реализира правата си, предвидени в чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ, както е посочено в обжалвания акт, в срок от три месеца от приключване на производството да поиска връщане на отнетите му разрешения, при наличие на основанията за това. Решението е правилно. От представените по делото докладна записка е установено, че по подадена от свидетеля по делото жалба е образувана преписка вх. № 33245/11 г. по описа на РУ "П" гр. Кюстендил и събраните материали са изпратени на РП Кюстендил. Същевременно по делото е представено удостоверение № 2622/09.03.2012 г. на РП Кюстендил, че досъдебно производство № 1346/2011 г. по описа на РУ "Полиция" гр. Кюстендил, съответно досъдебно производство № 1227/11 г. по описа на КРП е образувано срещу Боян Тодоров Пейчев за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Правилни са изводите на съда, че от приложените по делото доказателства е видно, че срещу жалбоподателя е било започнато наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер, което не е било прекратено към датата на издаване на заповедта и че административният орган правилно е приел, че е налице основанието по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, за отнемане на разрешение на лице, срещу което е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Независимо, че от свидетелските показания е установено, че жалбата е подадена срещу сина на жалбоподателя, който се е заканвал с употреба на оръжие в присъствието на баща си, досъдебното производство е образувано срещу жалбоподателя, поради което е било налице основание за отнемане на издадените разрешения. Независимо от доводите на жалбоподателя, че обвинението срещу него е повдигнато след издаването на оспорения административен акт, не са опровергани и е установено с официалните писмени документи, изготвени преди издаването на оспорения административен акт и във връзка с издаването му, че досъдебното производство № 1346/2011 г. образувано за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК е водено срещу Боян Тодоров Пейчев, независимо, че към този момент не е бил привлечен в качеството му на обвиняем. Друг е въпросът, че е образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, при положение, че притежава разрешение за носене и употреба и съхранение на оръжие със срок до 11.08.2016 г., който е свързан с добросъвестното упражняване на правата на административния орган и не са представени като доказателства актовете по това производство. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение