Решение № 5509 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 951/2021 г.

Решение № 5509 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 951/2021 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1592 от 29.10.2020 г., постановено по адм. д. № 2966/2019 г. Административен съд – Варна, 28-ми състав, е отхвърлил жалбата на "Къща за гости Г. 2011" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [адрес], представлявано от З. Р., против акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 91/2019 – 1/3.07.2019 г. на инспектор МДТ при Община Суворово, изменен с решение № 1/30.09.2019 г. на директор на дирекция "АПИО" при Община Суворово, с който са установени публични държавни вземания за периода 2014 г. – 2018 г. за такса битови отпадъци за имот, находящ се в с. Баново, на основание подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ в размер общо на 28 825, 79 лв., от които 22 486, 34 лв. главница и 6 339, 45 лв. лихва за забава. С решението административният съд е осъдил дружеството жалбоподател да заплати на Община Суворово разноски по делото в размер на 830 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от"Къща за гости Г. 2011" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [адрес], представлявано от управителя З. Р., чрез процесуалния му представител адв. К. Д. от АК - Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "АПИО" при Община Суворово чрез своя процесуален представител адв. Р. А. оспорва подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на "Къща за гости Г. 2011" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [адрес], представлявано от З. Р., против акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 91/2019 – 1/3.07.2019 г. на инспектор МДТ при Община Суворово, изменен с решение № 1/30.09.2019 г. на директор на дирекция "АПИО" при Община Суворово, с който са установени публични държавни вземания за периода 2014 г. – 2018 г. за такса битови отпадъци за имот, находящ се в с. Баново, на основание подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ в размер общо на 28 825, 79 лв., от които 22 486, 34 лв. главница и 6 339, 45 лв. лихва за забава. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата нищожност. Решаващият съд е направил и извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е на първо място, че дружеството жалбоподател в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в населено място на територията на Община Суворово е задължено лице за данък недвижим имот и такса битови отпадъци. 2. Възпроизведена е правна рамка за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци. 3. На отделен ред са изложени мотиви относно разпределянето на доказателствената тежест в процеса и защо съдът приема, че от представените от ответната страна доказателства се установява извършването на услугите свързани с таксата за битови отпадъци. 4. Предвид възраженията на страната съдът е обърнал специално място на размера на задълженията за такса битови отпадъци, като е посочил, че назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила размера на същите, така както са определени с оспорения акт. 5. На отделно място са изложени мотиви относно възражението на задълженото лице за изтекла погасителна давност за въпросните задължения, като е прието, че същото е неоснователно. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Къща за гости Г. 2011" ЕООД, [ЕИК], се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд - Варна поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал множество нарушения на съдопроизводствените правила, довели до накърняване на правото на защита на страната. На отделен ред се градят изводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, относно това, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот на територията на [населено място], общ. Суворово, включващ земя и сгради. Спорът се свежда до това дължи ли се такса битови отпадъци за процесните данъчни периоди 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Основните възражения на жалбоподателя против издадения акт за установяване на задължения в първоначалната жалба пред административния съд против установените с акт задължения за ТБО са били в две направления: 1. Услугата свързана със сметоизвозване не е извършвана от общината. 2. Обжалваният акт не е мотивиран. 3. Не е спазена процедурата по чл. 107 ДОПК. 4. При издаването на акта са допуснати нарушения на административно-производствените правила. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на административния съд е правилно. С оспорения акт за установяване на задължения на жалбоподателката са определени задължения за такса битови отпадъци за посочените данъчни периоди за притежавания от дружеството недвижим имот в общ размер с лихвите от 28 825, 79 лв. Нормата на чл. 62 ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от закона са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Решаващият съд е приел, че ангажираните от административния орган писмени доказателства, както и заключението на вещото лице установяват факта на извършване от страна на Община Суворово на всяка една от трите услуги – сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистота на териториите и поддържане на депо за битови отпадъци. Този негов извод е обоснован и изграден в съответствие с представените по делото доказателства. За да бъде дължима таксата за тези услуги е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията за съответния период; кметът на Общината да е определил със заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районните, в които общината ще предоставя услугите, както и честотата на тяхното предоставяне; имотът да попада в границите на район, в който общината е декларирала, че ще предоставя услугата и общината фактически да е предоставила услугата. Поначало правилно административният съд е приел, че при условията на чл. 170 АПК, ал. 1 АПК административният орган е този, който следва да докаже гореизброените обстоятелства, свързани с факта на извършване на услугите. В тази връзка от ответната страна по делото са ангажирани следните доказателства: протокол на Общински съвет - Суворово за взети решения за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ; заповеди на Кмета на Община Суворово за определяне на границите на районите, в които през процесните периоди 2014 г. – 2018 г. Община Суворово организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, договори с изпълнител /за отделните данъчни периоди/, задания, схема за разпределение на контейнерите, графици, приемо- предавателни протоколи за дейността по поддържане на чистотата. Въпросните доказателства не са оспорени от процесуалния представител на жалбоподателя. Същите взети в тяхната съвкупност установяват факта на извършване на въпросните услуги от страна на Община Суворово. В тази насока е допусната и комплексна технико-икономическа експертиза, която освен всичко друго е изчислила и потвърдила размера на отделните задължения, влизащи в таксата за битови отпадъци, така както са установени с оспорения акт. Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя, не намират подкрепа в данните по делото. На първо място не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, свързани с това, че по делото не е бил извършен доклад. АПК за разлика от ГПК не отделя изрично извършването на такъв, а доколкото същият кодекс съдържа регламентация на процеса при оспорване на административни актове, съответните разпоредби на ГПК в тази им част не могат да бъдат прилагани по аналогия по силата на чл. 144 АПК буквално. В този смисъл всички наведени доводи в касационната жалба, свързани с позоваване на ГПК и съответната практика на ВКС, са неотносими към настоящия спор. В същото време от протокола от първото по делото заседание, проведено на 5.02.2020 г. /л. 35 – 37 от делото/ е видно, че съдът е направил доклад по делото, ясно е посочил какъв е предметът на спора по делото. Видно пак от същият протокол, съдът е положил достатъчно усилия за разпределяне на доказателствената тежест, като всички доказателствени искания и на двете страни по делото са били уважени. Дадена е и възможност на страните да ангажират допълнителни доказателства, в това число да уточнят задачите на вещите лица по поисканите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Всъщност в жалбата касаторът не посочва от кое точно действие на съда /изключая това за разпит на двама свидетели при довеждане, което ще бъде коментирано по-нататък/ са били накърнени правата му. От страниците по делото е видно, че по същество всички доказателствени искания на жалбоподателя са били уважени и поисканите от него доказателства събрани. Обстоятелството, че въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е изградил изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, не може да се разглежда като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният Съд първоначално е допуснал разпит на свидетели при довеждане и на двете страни, което впоследствие е отменил с мотива, че спорният факт, за установяването на който са поискани свидетелите – извършването на услугата по сметосъбирането и сметоизвозването, е установен от писмените доказателства и от заключението на експерта. Доколкото за установяването на въпросния факт са допуснати достатъчно други доказателства, заличаването на свидетелите не може да бъде разглеждано като особено съществено процесуално нарушение. Още повече, че свидетелите на жалбоподателя са били допуснати при довеждане, а същите не са били доведени в съдебно заседание от страната. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт, Административен съд – Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С отговора по касационната жалба процесуалният представител на ответника по касация е претендирал присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Доказателства за извършени такива не са представени с отговора, не са представени и в хода на делото, поради което на същия не следва да бъдат присъждани разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,