Решение № 5782 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 53/2015 г.

Решение № 5782 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 53/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 42, ал. 10 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Велико Търново против решение № 459 от 18.11.2014 г. по адм. дело № 740/2014 г. С него се отменя заповед № 971 от 06.08.2014 г. на директора на ДСП гр. Велико Търново, потвърдена с решение № РД14-53/15.09.2014 г. на директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" гр. Велико Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът Даниела Йосифова Андреева взема становище в писмен вид чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Даниела Йосифова Андреева срещу цитираната заповед на директора на ДСП гр. Велико Търново. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е, че жалбоподателката е майка на детето Анна Милкова Андреева, родена на 30.07.2005 г. като детето страда от заболяване - инсулинозависим захарен диабет. В изготвената социална оценка по молба вх. № 13.02.2014 г. на ДСП Велико Търново е посочено, че за детето се констатира потребност от добавки за социална интеграция по чл. 28 ППЗИХУ и му е издадено медицинско направление за санаториално лечение с дата 8.07.2014 г. като за периода от 13.07.до 20.07.2014 г. с детето е била провеждана социална рехабилитация в к. к. "Пампорово" хотел "Орфей". Установено е, че за извършените услуги е била заплатена сумата от 252 лева съгласно фактура, заплащането на която е отказано с обжалваната заповед. Мотивите на тази заповед са, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ППЗИХУ тъй като проведеното лечение не отговаря на стандартите по Наредба № 30/19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Съдът е приел от правна страна, че проведената рехабилитация не съставлява лечение и че административното производство по заявяване и ползване на тази социално икономическа защита е започнала преди изменението на чл. 28 от ППЗИХУ като административният орган е следвало да уведоми ползвателите на тези услуги за ограниченията, въведени с изменението на чл. 28 от ППЗИХУ считано от 4.07.2014 г. за което те не могат да търпят неблагоприятни последици. При изложеното от фактическа и правна страна обжалваната заповед е отменена. Решението е правилно. От фактическа страна не се спори, че е упражнено право на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ която се изразява в това, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Безспорно е и обстоятелството, че процедурата по заявяване на правото, издаване на медицинските направления и съобразяването с програмата организирана от Национална асоциация на децата с диабет е извършено преди изменението на чл. 28 от ППЗИХУ. С него се предвижда, че добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Престоят, чието заплащане се иска е извършен след влизане в сила на изменението в чл. 28 ППЗИХУ но следва да бъде съобразен с материалните изисквания преди изменението, тъй като ползващите правото на месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ са започнали процедурата преди настъпването на това изменение, за което не са били информирани от административния орган. Или, при издаване на акта е нарушен материалния закон и целта на закона - отменителни основания по чл. 146 АПК поради което правилно заповедта е била отменена с обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноските пред тази инстанция в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК ВАС шесто отделение