Решение № 6662 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2011 г.

Решение № 6662 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от "Заваръчни машини" АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, представлявано от Константин Костадинов - изпълнителен директор, и кмета на община Перник, чрез упълномощения адв. Даниела Генадиева, срещу решение № 112 от 20.07.2011 г. по адм. дело № 528/2010 г. на Административния съд - гр. Перник. Касаторът - "Заваръчни машини" АД, гр. Перник, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на общински вземания от местни такси № 14 от 12.11.2010 г., издаден от кмета на община Перник, в частта, с която са определени задължения за такса битови отпадъци, наименовани "по декларация" за периода 2007 г. и за 2008 г., които са в размер на 7233.34 лв. /по 3616.67 лв. за двете години/ и лихва за просрочие в размер на 2 489.68 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Дружеството с писмен отговор взима становище за неоснователност на другата касационна жалба. Касаторът - кметът на община Перник, обжалва решението в частта му, с която е 1) прогласена нищожността на акт за установяване на общински вземания от местни такси № 14 от 12.11.2010 г., издаден от кмета на община Перник, в частта, с която са определени задължения за такса битови отпадъци, наименовани "доначисления двор", за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г. в размер на 662.51 лв., а лихвата за просрочие е в размер на 348.08 лв.; 2) отменен акт за установяване на общински вземания от местни такси № 14 от 12.11.2010 г. на кмета на община Перник, в частта, която са определени задължения за такса битови отпадъци, наименовани "доначисления подобрения" за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г. в размер на 453.27 лв. и лихви за просрочие в размер на 236.17 лв. и 3) отменен акт № 14 от 12.11.2010 г. на кмета на община Перник, в частта, в която са определени задължения за такса битови отпадъци наименовани "доначисления ремонт сграда" за периода 2007 г. и за 2008 г. в размер на 7 615.20 лв. и лихва за просрочие 2 628.51 лв. Касаторът поддържа, че решението в обжалваните от него части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу посочените части от акта. Кметът на община Перник взима становище за неоснователност на касационната жалба на "Заваръчни машини" АД, гр. Перник. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, шесто отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Касационната жалба на "Заваръчни машини" АД, гр. Перник, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната от този касатор част от решението, съдът е приел за установено, че "Заваръчни машини" АД гр. Перник е собственик на недвижимите имоти, декларирани по чл. 17 ЗМДТ, тези райони са включени в районите с организирано сметосъбиране в общината и размерът на задължението е определен според параметрите, установени с решения на Общинския съвет Перник. Кредитирал е дадените свидетелските показания, подкрепени и от писмени доказателства по делото, а именно: договор № 18 от 26.09.2005 г. за извършване на услугите сметосъбиране и сметопочистване, третиране на битови отпадъци и изпълнение на задълженията на оператор на депо за битови отпадъци, почистване на уличната мрежа, сключен за срок от осем години, заповеди с № 1710 от 29.10.2004 г., № 1881 от 28.10.2005 г., № 2172 от 30.10.2006 г., № 2448 от 30.10.2007 г. за определяне услугите по чл. 62 ЗМДТ, предлагани от община Перник и честотата на сметоизвозване, за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г., графици за събиране и извозване на ТБО, район Център, кв. Ралица, дневни и месечни отчети за процесния период, маршрутни графици, решенията на Общинския съвет Перник за определяне на такса битови отпадъци за процесния период, одобрени план-сметки, решение № 12-ДО-777-00 от 08.01.2007 г. на директора на РИОСВ, удостоверение за експлоатация на депо за обезвреждане на твърди битови отпадъци, издадено от кмета на община Перник, от което е видно, че фирма "Комуналстрой" ЕООД и "Стройинженеринг-94" ЕООД са оператори на депото, свидетелства за регистрация на автомобили, с които се извършва услугата сметоизвозване. Позовал се е на приетата и неоспорена съдебно техническа експертиза, в която вещото лице е изложило по отделно по години задълженията за сметопочистване и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане чистота на територията за обществено ползване, в съответствие с утвърдените от общинския съвет проценти за съответните услуги, оформени в решенията на общинския съвет и приложени по делото. Въз основа на направените изчисления е извел извода, че определените от административния орган задължения като краен резултат напълно се припокриват с извършената от него проверка. Правилно е разпределена от съда доказателствената тежест между страните и от страна на ответника в първоинстанционното производство са представени писмени доказателства, установяващи извършването на услугите по чл. 66, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ - осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци /контейнери/; събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депото в границите на района, където се намират имотите на дружеството. Правилно са кредитирани показанията на Росица Масларска - управител на "Стройинженеринг 98" ООД и съдът е изложил подробни аргументи за това. В разпоредбата на чл. 62 (доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от с. закон в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. В случая в изпълнение изискванията на чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно с решение на Общинския съвет Перник за всяка от процесните години. Със заповеди на кмета на общината на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметоизвозване на територията на общината. Безспорно е установено по делото, че имотите, собственост на дружеството, се намират в регулационните граници на община Перник или в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Неоснователен е доводът на касатора, че размерът на таксата не бил определен правилно като общ размер за трите услуги, вместо за всяка поотделно. За всяка услуга поотделно той е определен в решенията на общинския съвет и в доклад за установяване на такса битови отпадъци, обективирал констатациите от извършената проверка на екип от експерти от община Перник, назначен със заповед на кмета и част от съпътстващите издаването на акта документи. Относно размера правилно съдът се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което кметът на общината законосъобразно е определил таксата, размера в който се дължи и конкретните задължения по всеки от обектите на дружеството. Неоснователно касаторът възразява за местоположението на два броя контейнери. Обстоятелството, че поради неудобство да ползва двата контейнери - тип "Бобър" на ул. "Бабуна", дружеството извършвало със собствени сили и средства събирането и извозването на битовите отпадъци, не налага извода, че то не дължи задължението, което възниква по силата на ЗМДТ и не освобождава касатора от заплащане на дължимата такса съгласно чл. 62 ЗМДТ. Следва да се приеме, че касаторът е могъл, но не е предприел действия с цел допълнително предоставяне на съд за битови отпадъци или изменение в схемата за разположение на съществуващите. След като услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за които се дължи ТБО, се предоставят от общината в населеното място и имотите се намират в границите, определени затова, не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ. Правилен е изводът на съда за наличие на доказателства, че за процесния период общината е извършвала дейности, които могат да бъдат определени като почистване на обществени територии. В тази връзка са неоснователни доводите за недължимост на такса за тази услуга, поради това, че общината не извършвала почистване и хигиенизиране на териториите за обществено ползване. Както правилно е приел съдът въз основа на подробен анализ на писмените и гласни доказателства по делото, при наличие на извършени разходи за хигиенизиране на местата за обществено ползване, установени въз основа на план сметки за разходите в дейност "Чистота", отчети за общите приходи от данъци и такси и извършените разходи за битови отпадъци; извършване на снегопочистване на улиците от аварийна група през зимата, се налага извода, че услугата поддържане и хигиенизиране на териториите за обществено ползване се предоставя в достатъчна степен качествено и постоянно в община Перник. След като е безспорно установено, че тази услуга се предоставя от общината, правилно съдът е приел, че не е налице изключението по чл. 71, т. 2 ЗМДТ. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на кмета на община Перник, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната от административния орган част от решението по отношение на задълженията за доплащане, наименовани "доначисления ремонт сгради" за периода 2007 и 2008 г., съдът обосновано е приел, че в случая "Заваръчни машини" АД гр. Перник не е подало декларация за промяна на обстоятелствата в посочения двумесечен законоустановен срок, а със закъснение от около четири години, като е вписал различни отчетни стойности на основната производствено-административна сграда и на сгради аналитично представени в сметка 203 - подпорна бетонна стена, ограда на завода и кът за отдих. Посочил е, че за 2008 г. не е представено решение на общинския съвет, а и в процесния акт административният орган не се е позовал на такова. Оттук е извел извода, че таксата за битови отпадъци следва да се изчислява по реда на ПЗР към ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), където в § § 13 е указано, че когато общинският съвет не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година. В тази връзка решаващият състав правилно е отбелязал, че таксата за битови отпадъци е публично вземане, чийто размер зависи от декларираните от данъчния субект обстоятелства. Промяната на декларираните обстоятелства, която съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗМДТ следва да се декларира в 2-месечен срок, считано от датата на промяната, има действие занапред, поради което направеното доначисляване за такса битови отпадъци е незаконосъобразно и актът за установяване на такса за битови отпадъци в частта "доначисления ремонт сгради" правилно е отменен. След като компетентните органи са установили, че не е подадена декларация в този срок е следвало да пристъпят към налагане на административно наказание, съгласно разпоредбите на глава ХIV от ЗМДТ. Неоснователно е и оплакването, че решение е неправилно в частта, в която съдът отменя акт № 14 от 12.11.2010 г. по отношение отчетната стойност на сгради аналитично представени в сметка 203 - подпорна бетонна стена, ограда на завода и кът за отдих, описани в акта като "доначисления подобрения". Следва да бъде споделен изводът на съда, че административният орган не е установил обстоятелството за началния момент на отчетните стойности - дали по отношение на тези земи е имало първоначално подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ или с декларацията от 30.06.2010 г. за първи път са декларирани, което е от съществено значение за определяне на годишното задължение и съответните лихви. С оглед това обстоятелство, ако е имало първоначално подадена декларация, то е следвало да има вече определено задължение и с втората декларация да се доначисли такса. Видно обаче от таблицата на стр. 6 и стр. 7 от оспорвания акт, административния орган директно е доначислил определена сума, за която липсва информация относно началния момент за начисляване на таксата за битови отпадъци. Оттук е извел верен извод, че актът в тази част е постановен при липсата на фактически и правни основания и при неизяснена фактическа обстановка. Неоснователни са наведените оплаквания за неправилност на решението в частта относно доначисленията за такса битови отпадъци за заводски двор, двор вътр. укр., двор в склад гп, двор пред опаковъчен цех, двор между основни цехове, двор към ЕМУ, двор пред стол, описани в акта като "доначисления двор" - тези задължения са определени в размер на 662.51 лв., а лихвата за просрочие е в размер на 348.08 лв. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените съображения от първоинстанционния съд. В тази част акта правилно е прогласен за нищожен в условията на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като с процесния акт административният орган изцяло е преписал констатациите от акт № 4 от 18.02.2010 г. и не се е съобразил с влязлото в сила решение № 165 от 14.10.2010 г. по адм. дело № 109 от 2010 г. по описа същия съд, както е приел и решаващият състав. Позовал се е и на заключението в допуснатата експертиза, че не следва да бъдат доначислявани задължения за такса битови отпадъци относно описаните дворове. Земите, посочени в т. I-Б на оспорвания акт, попадат в УПИ IV, в кв. 344 по плана на гр. Перник. Този имот е собственост на дружеството, отразен в акт за държавна собственост № 211 от 14.03.1997 г., като тази територия е надлежно декларирана. Допълнително описаните от органа земи-дворове, са пространства пред отделните производствени сгради, вътре в самата територия. В тази си част решението също е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати визираните от касаторите пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,