Решение № 12095 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична Община, чрез процесуалния му представител юрк. Механджиева, срещу решение 2369 от 09.04.2021г., постановено по адм. дело 3842/2019г. на Административен съд София град, с което е отменена Заповед РА50 947 от 09.12.2019г. на Главния архитект на Столична Община, с която на основание чл. 135 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - плана за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ в обхват на м. Дървеница, кв. 3, за УПИ V за КОО, поземлен имот /ПИ/ идентификатор 68134.1603.5737 по плана на гр. София за създаване на два нови УПИ V 5737 за КОО и УПИ ХI за магазини, гаражи и жилищно строителство с предвидено застрояване по заявление вх. САГ17 ГР00 2228-5 от 22.02.2019г. от В. Колева и Аби Форс ЕООД поради липса на съгласие от Столична община като съсобственик на имота, предмет на исканото изменение. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 135 ал. 1 от ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за ПУП - ПРЗ. Посочва, че не са налице предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ, а именно съгласие на всички заинтересовани собственици за процедираното изменение, като твърди, че това е единственото основание за допускане на изменението. Излага съображения за необходимостта от такова съгласие и посочва, че в случая е налице изрично несъгласие от страна на кмета на СО район Студентски за разрешаване на процедираното изменение. Посочва и че измежду основанията за изменение на ПУП по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, единственото приложимо в случая е това по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, като не се установява нито едно от другите изчерпателно изброени в нормата, като изрично посочва, че счита, че не е налице приетото такова от съда по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ, тъй като изложените от съда мотиви в тази връзка не касаят изменение на обществено икономически отношения, както и че в тази връзка не е налице изискване за заявяване на изменението от всички заинтересовани лица. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски по представен списък. Ответниците В. Колева и Аби Форс ЕООД с представено писмено възражение на касационната жалба и чрез процесуалния си представител излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендират разноски по представени списъци. Ответникът Кметът на СО район Студентски с представено писмено становище твърди основателност на касационната жалба и иска оспореното решение да бъде отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд София град /АССГ/ е приел, че оспорената пред него заповед на Главния архитект на Столична община е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Посочил е, че от заявлението, по което е стартирало административното производство, е видно, че е поискано процедиране на промяна в ПУП с цел обособяване на две самостоятелни УПИ, съответстващи на правото на собственост на носителите на права върху съответните имоти жалбоподателите пред първата инстанция от една страна и Столична община от друго, като в заявлението не се съдържат аргументи за наличие на съгласие на всички заинтересовани собственици. Приел е, че след влизане в сила на действащия ПУП за имотите, чието последно изменение е от 2001г., Столична община се е разпоредила с идеални части от съществуващия УПИ, обединяващ две поземлени имота, в полза на трети лица, като по този начин е създадена съсобственост, която не е съществувала към момента на одобряване на плана, обосновава извод за наличие на основанието по чл. 134 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 134 ал. 2 ЗУТ, а именно променени обществено икономически условия. Поради това е приел, че в случая не е необходимо подаване на искане за изменение на ПУП ИПРЗ от всички заинтересовани лица, съответно не е необходимо съгласие на всички заинтересовани за изменението. Поради това е стигнал до извод, че като е приел за приложима в случая нормата на чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, изискваща съгласие на всички собственици, административният орган е издал оспорената заповед в противоречие с материалния закон. Посочил е, че от доказателствата, включително приетата по делото СТЕ е установено, че с поисканото за разрешаване изменение, не се предвижда промяна на границите към съседни УПИ и към улица, както и че образуваните нови УПИ се съобразяват с наличното в имота строителство, а предвиденото с мотивираното предложение застрояване за новообразувания УПИ, за който се иска разрешаване на изработване на проект за изменение на ПРЗ, отговаря на допустимите параметри по ОУП на гр. София. По тези съображение е приел, че не са били налице пречки за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП ПРЗ в рамките на подаденото заявление, съответно същото е следвало да бъде уважено лез да се изисква изричното съгласие на всички заинтересовани. Поради това е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил. Оспореното решение на Административен съд София град е правилно. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗУТ Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а съгласно ал. 2 на разпоредбата Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135 ал. 1 с представено скица предложение по ал. 2 на разпоредбата /с нанесени корекции според указанията на административния орган/, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване, съответства както на изискванията за устройство на територията, така и на ОУП на София, като този извод на АССГ се потвърждава и от приетата и неоспорена от страните СТЕ. Установява се и че според предложението, по което се иска разрешение за изработване на изменение на ПУП не се засягат граници на съседни УПИ или улици, а предвиденото по него застрояване съобразява съществуващото такова в съседни имоти, както и съответства на параметрите, които са допустими по ОУП. Следва да се посочи и че нормата на чл. 135 ал. 1 ЗУТ не поставя като условие заявлението с искане за разрешаване на изработване на ПУП да бъде подадено от всички заинтересовани лица, както правилно е приел и АССГ. Както беше посочено и по горе не е необходимо на този етап да се посочва и правното основание, на което впоследствие, след получаване на разрешението, ще бъде процедирано изменението. Това правно основание сред които е и посоченото като основание за отказ по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, следва да се посочи и да бъдат представени доказателства за наличието му едва на следващия етап, а именно при изработване и одобряване на изменението на ПУП, но не и на етапа на разрешаване за изработването. В настоящия случай това основание било по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, било по чл. 134 ал. 2 т.2 ЗУТ /предвид посоченото в предложението, че с ПУП ПР се процедира обособяване на самостоятелно УПИ, съответстващо на правото на собственост/, било по чл. 134 ал. 1 т. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, следва да се посочи и да се ангажират доказателства за наличието му на следващия етап от процедурата, а именно одобрение на изменението. Наличието или липсата на посочени хипотези по чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ, обаче не е основание за отказ за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП. Поради изложеното е законосъобразен извода на АССГ за незаконосъобразност на постановения отказ. Воден от горното настоящия състав намира, че оспореното решение на АССГ е законосъобразно, постановено при правилното приложение на закона. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Исканията на ответниците по касация В. Колева и Аби Форс ЕООД за присъждане на разноски са основателни и като доказани следва да бъдат уважени. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,