Решение № 5721 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1736/2010 г.

Решение № 5721 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1736/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), подадена от мл. юрисконсулт В. Станкова против решение № 15753/21.12.2009 г. на Върховния административен съд (ВАС) - Трето отделение, постановено по адм. д. № 5367 по описа за 2009 г. на този съд в частта, с която е отменено решение № 199/07.05.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ на Даниал Махмуд Азиз, гражданин на Ирак е отказано предоставяне хуманитарен статут и е върнато личното досие на лицето на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. В жалбата се сочат касационни основания, предвидени в чл. 209, т. 3, предложения второ и трето от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съставляващи неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че тричленният състав на ВАС не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка, в следствие на което е формирал неправилния извод за наличието на предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на Д. Азиз. Решението на председателя на ДАБ е мотивирано с личните причини поради които Азис е напуснал Ирак и сравнително спокойната обстановка в провинция Сюлеймания - постоянен адрес на лицето. В подкрепа на този извод е становище на МВнР с вх. № 2122/20.07.09 г. Понастоящем в който и да е район на Ирак не може да се приложи квалификацията за "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Отсъствието на въоръжен конфликт се потвърждава от представения меморандум относно насоките за определяне критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище. Тези обстоятелства не били обсъдени от тричленния състав на ВАС. С решението на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. изрично е признато правото на преценка за наличието и степента на безогледното насилие, характеризиращо въоръжения конфликт. Касаторът претендира чрез юрисконсулт Ичева отмяна на съдебното решение в оспорената част. Ответникът по касационната жалба - Даниал Махмуд Азиз е пледирал чрез пълномощника си адв. Тошев за оставяне в сила на първоинстанционното решение в оспорената част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като не са обсъдени представените с административната преписка доказателства, касаещи закрилата по чл. 9 от ЗУБ, изразяваща се в предоставяне на хуманитарен статут. Не е отчетено обстоятелството, че провинция Сюлеймания се намира в регион Кюрдистан, където обстановката е сравнително спокойна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и осъществявайки служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 5367/09 г. съставът на ВАС - Трето отделение е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на решение № 199/07.05.08 г. на Председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ административният орган е отказал на Даниал Махмуд Азиз предоставянето на хуманитарен статут по реда на закона. С Решение № 13442/08.12.2008 г. тричленен състав на ВАС - Трето отделение по адм. д. № 7843/08 г. е отхвърлил жалбата на Д. Азиз срещу Решение № 199/07.05.08 г. на председателя на ДАБ. Това решение е било отменено от петчленен състав на ВАС, I колегия с решение № 4674/08.04.09 г., постановено по адм. д. № 299/09 г. по описа на този съд. Делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени указания за обсъждане на писмените доказателства, свързани с обстановката в Ирак и касаещи претендирания хуманитарен статут. Доколкото в предишното касационно производство е било представено решение от 17.02.09 г. на СЕО по преюдициално запитване, в което е дадено тълкуване на чл. 15, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, то петчленният състав е указал решението да се вземе предвид при новото разглеждане на делото. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на европейската общност. В текста на чл. 15, б. "в" от Директивата са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Цитираната норма е транспонирана в националното законодателство на РБ в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. СЕО е дал тълкуване на чл. 15, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО в следния смисъл: 1. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на лице, подало искане за субсидиарна закрила не зависи от условието молителят да приведе доказателства, че той е нарочен за мишена поради фактори, които са специфични за личното му положение; 2. Наличието на подобна заплаха може изключително да се счита за доказуемо в случаите, при които силата на безогледното насилие, характеризиращо съществуващия въоръжен конфликт - по преценка на компетентните национални органи, до които е подадена молбата за субсидиарна закрила, или на съдилищата на държава - членка, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба - достига за субсидиарна закрила толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно в съответната държава или регион, според случая цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В процесното решение съставът на ВАС - Трето отделение е направил обосновани изводи въз основа на становището на МВнР за обстановката в Ирак и на справката за състоянието на човешките права в страната, че в нея продължават да съществуват многобройни заплахи за личната сигурност на отделни граждани и групи лица. Ирак продължава да бъде арена на най - големия брой насилствени смъртни случай в света. Съдът е приел още, че лицето е било обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт. Направен е извод за наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на Азиз. Обсъдено е и решението по дело № С - 465/07 г. на СЕО. Обжалваното решение е правилно по см. на чл. 209, т. 3 от АПК и като такова трябва да бъде оставено в сила в оспорената част. С писмена молба до ВАС са представени справка от МВнР - актуална информация и становище на МВнР относно обстановката в Ирак. В становището е посочено, че в момента и в обозримо бъдеще актовете на насилие ще се извършат по линията на нерешените въпроси и на противоположните амбиции. В Ирак продължават да съществуват редица нерешени политически, икономически, териториални, религиозни и хуманитарни проблеми, които се използват като претекст да се убива, отвлича и принуждава към емиграция. Кюрдските провинции Сюлеймания, Ебрил и Дахук се определят като Регион Кюрдистан. В становището е отбелязано, че отношенията между правителството на Регион Кюрдистан и Багдат се изострят от две години по различни поводи. Това предизвиква напрежение между кюрди и араби - сунити, а така също с християнското, язидското и туркоманското малцинства. "Ал Кайда в Ирак" и сунитските въоръжени групировки се стремят да използват тези напрежения, за да възобновят интензивно етно - религиозно противопоставяне. Становището, че търсещите убежище от Регион Кюрдистан, (включително от провинция Сюлеймания), следва да получават разрешение на индивидуална основа, не може в случая да обоснове извод за основателност на касационната жалба. В становището на МВнР е отбелязано, че присъствието на кюрдската "пешмерга" и доминирани от кюрди подразделения на Иракската армия извън границите на Регион Кюрдистан разпалва напрежение и подхранва убеждението, че правителството в Багдат и коалиционните сили целенасочено позволяват на кюрдите да правят каквото си искат. По време на интервюто лицето е съобщило, че е работило за кюрдската милиция - пешмерга. Налице са и данни, че Д. Азиз е станал обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че предвид на установените по време на административното производство факти и даденото тълкуване на нормите на Директива 2004/83 за Азиз са налице предпоставките за предоставяне на субсидиарната закрила, представляваща хуманитарен статут в хипотезата на чл. 9 от ЗУБ. Липсват касационни основания по чл. 209, т. 3, от АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия