Решение № 15927 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13238/2013 г.

Решение № 15927 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13238/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Управляващо дружество (УД) "Стандарт Асет Мениджмънт" АД, гр. София против решение № 10776/16.07.2013 г. по адм. дело № 9446/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 100, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Комисията за финансов надзор чрез юрисконсулт Герчева пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че трайното влошаване на финансовото състояние на дружеството - жалбоподател е довело до невъзможност същото да обслужва задълженията си, което обосновава наличието на основания по чл. 100, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДКИСДПКИ за отнемане на издадения лиценз. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 10776/16.07.2013 г. по адм. дело № 9446/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отхвърлил жалбата на Управляващо дружество "Стандарт Асет Мениджмънт" АД, гр. София срещу решение № 718 - УД от 04.07.2012 г. на Комисията за финансов надзор, с което е отнет лиценза за извършване на дейност като управляващо дружество. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органът правилно е установил релевантните факти и въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи, прилагайки точно материалния закон. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма като в хода на административното производството са спазени административнопроизводствените правила. Установените по делото нарушения на нормативните изисквания (чл. 100, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДКИСДПКИ) за упражняване на дейността на управляващото дружество правят отнемането на предоставеното право в съответствие с целта на закона за създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар на дялове на предприятия за колективно инвестиране, защита правата на инвеститорите и най-вече поддържане на стабилност и на обществено доверие в капиталовия пазар. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 718 - УД от 04.07.2012 г. Комисията за финансов надзор е отнела лиценза за извършване на дейност по управление на колективни инвестиционни схеми на УД "Стандарт Асет Мениджмънт" АД, гр. София. Дружеството е имало разрешение за организиране и управление на следните договорни фондове: "Стандарт Инвестмънт Високодоходен Фонд", "Стандарт Инвестмънт Балансиран Фонд", "Стандарт Инвестмънт Международен Фонд" и "Стандарт Инвестмънт Консервативен Фонд". В хода на осъществяване на своята дейност управляващото дружество е сключило два договора за залог, съгласно които залогополучателят (Общинска банка) е придобил правото да се разпорежда със заложената сума, което обосновано е ценено от първостепенния съд като нарушение на изискванията за ликвидност съгласно чл. 153, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, инвестиционните дружества от затворен тип и управляващите дружества и чл. 24 от Наредба № 26 от 22.03.2006 г. за изискванията към дейността на управляващите дружества. Според цитираните разпоредби управляващото дружество е длъжно да поддържа по всяко време минимални ликвидни средства, включващи парични средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, която не е в производство по несъстоятелност, държавни ценни книжа и ипотечни и общински облигации, които имат пазарна цена, в размер не по-малък от размера на текущите си задължения с падеж до три месеца. Най-малко 90 на сто от паричните средства трябва да са по безсрочни и срочни влогове в банка. Обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е отбелязал, че за дейността на колективните инвестиционни схеми заложения актив не е ликвиден актив. Поставянето на възможността за опериране с паричния ресурс в зависимост от волята на трето лице не съответства на изискуемия от закона ликвиден характер на средствата. Отчитайки сумите по договорите за залог като ликвидни, жалбоподателят е правил своите отчети в несъответствие с капиталовата си адекватност и ликвидност. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 4 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране Комисията за финансов надзор отнема издадения лиценз, ако управляващото дружество престане да отговаря на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност, установени с наредба, и не предложи в 7-дневен срок от извършване на нарушението мерки за привеждането му в съответствие с тези изисквания или не отстрани нарушението. Приобщените доказателства подкрепят изводите на първостепенният съд за наличие на фактическия състав на визираната правна норма, което обуславя като правни последици отхвърлянето на оспорването в тази му част, в който смисъл е и обжалваното съдебно решение. Преценката на финансовото състояние на дружеството - жалбоподател е извършена обективно като констатациите за неговото трайно влошаване се подкрепят от доказателствата по административната преписка. Твърденията на касатора, че в годините от 2005 г. до 2008 г. включително е бил на печалба не могат да игнорират фактите, сочещи трайно влошаване на финансовото състояние след този период. Обстоятелството, че към 31.03.2011 г. собственият капитал на управляващото дружество е с по-ниска стойност от акционерния законосъобразно е ценен от тричленния състав на Върховния административен съд при изследване на кумулативно изискуемите основания по чл. 100, ал. 1, т. 5 ЗДКИСДПКИ. Друг относим факт са наложените и потвърдени от съдилищата принудителни административни мерки, поради неизпълнение на задължения за обратно изкупуване на дялове на договорните фондове, които жалбоподателя управлява. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че изискванията по чл. 100, ал. 1, т. 5 ЗДКИСДПКИ за кумулативна наличност на въздигнатите от законодателя основания за отнемане на лиценза - трайно влошено финансово състояние и невъзможност за изпълнение на задълженията са налични и като последица налагат отхвърляне на оспорването. В касационната си жалба касаторът неточно твърди, че тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че е налице и хипотезата по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДКИСДПКИ за отнемане на лиценза на управляващо дружество. В мотивите на обжалваното решение съдът изрично е посочил: "Предвиденото от националния законодател основание за отнемане на лиценз - невлязъл в сила административен акт за налагане на принудителна административна мярка, не осигурява ефективни правни средства за защита и по този начин излиза извън рамките на представената от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 13.07.2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (Директива 2009/65/ЕО) дискреция на националния законодател. С оглед на изложеното съдът счита, че несъответствието на закона с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред норми на вътрешното законодателство, които й противоречат, и с разбирането, което европейското право има за ефективно средство за правна защита на гарантирани от европейското право права е основание да се приеме незаконосъобразност на това основание за отнемане на лиценза на жалбоподателя. " Изводите на съда, че основанието по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДКИСДПКИ е неналично не се отразяват на законосъобразността на оспорения административен акт в неговата цялост. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за нарушения по чл. 8, ал. 5 от Закона за комисията за финансов надзор. Всички нейни членове са изразили своя вот при вземане на решението за отнемане на лиценза и тези обстоятелства са отразени в протокол № 34/04.07.2012 г. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от Комисията за финансов надзор искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав