Решение № 15876 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2020 г.

Решение № 15876 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) "Тракийска" при Агенция Митници, чрез ст. юрк. П. Георгиев против решение № 403/8.07.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 1498/2019 г., с което по оспорване на [фирма] е отменено решение № РТД 3000-2218/051219/32-352160 от 4.12.2019 г. за прекратяване действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 Е0179. Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът е тълкувал неправилно нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Твърди, че енергийният продукт, използван от дружеството при производството на хартия и велпапе притежава характеристиките на енергиен продукт за отопление. В тази връзка поддържа нарушение на чл. 13, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС), доразвиващ хипотезите на освобождаването на облагане с акциз, включително и по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Установената употреба на енергийния продукт попада в легалната дефиниция на енергиен продукт за отопление и като такъв подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на Директива 2003/96/ЕО и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 ЗАДС. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото. Ответникът - [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Михаил Антонов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение РТД3000-2218/051219/32-352160 от 4.12.2019 г. на директора на Териториална дирекция "Тракийска" при Агенция Митници, с което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 Е0179, издадено на - [фирма]. От фактическа страна съдът е установил, че Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 Е0179 е издадено на 12.12.2016 г. на основание чл. 24б, ал. 4 от ЗАДС във връзка с решение № 12164/10.11.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 3708/2016 г., с което е оставено в сила решение № 355/16.02.2016 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3163/2015 г. С последното е отменено решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № 1662/5.11.2015 г. на началника на Митница Пловдив. За да прекрати действието на така издаденото удостоверение митническият орган се е позовал на изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС (в сила от 1.01.2018 г.) и констатациите от извършена проверка на 27.08.2019 г., при която е потвърдено използването на природния газ от [фирма] в производствената му дейност по начина, посочен в издадено му удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В мотивите на оспорения акт е установено, че дружеството получава природен газ от автоматична газоразпределителна станция (АГРС) Синитево, от която се транспортира до собствено ГРП на територията на дружеството и постъпва в парова централа. Констатирали са, че чрез подземни газопроводи в предприятието, полученият природен газ се подава към котелното помещение, в което са разположени 4 броя парни котли, два от които са за комбинирано гориво. От там, по отделни паропроводи парата постъпвала в двата промишлени консуматора - единият за производство на хартия (хартиена машина), а другият в участък велпапе – лепилно (велпапе агрегат). Констатирано е, че произведената пара се използва в цех "Производство на хартия" за изсушаване на хартиена маса, чрез сушилни цилиндри монтирани в машината и в цех "Производство на велпапе – опаковки" посредством и сушилна маса за производство на велпапе. В административните сгради на дружеството се използва и отпадъчната топлина (пара) от производството на велпапе през зимните месеци. Дружеството заплаща дължим акциз в размер на 3 % от общо използвания природен газ. От заключението на съдебно - техническата експертиза /СТЕ/ съдът е установил, че предназначението на доставения природен газ в предприятието на дружеството, се използва главно за производствени цели, като само от около 2 % от общата консумация се използва за отопление на административните помещения. Констатирано е, че технологичното обзавеждане в предприятието не представлява инсталация за отопление, а такова за производство на хартия и велпапе. Вещото лице е категорично, че този продукт попада в посочените в закона изключения – а именно за "технологични цели", т. е. попада в изключенията за цели различни от моторното гориво или гориво за отопление, като не става въпрос за отопление на машини, а за подгряване на машини, което е различно от термина "за отопление". За да отмени оспореното от [фирма] решение първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 24б, ал. 4 ЗАДС, в законоустановената форма и при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправните норми. Посочил е, че съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Съобразил е законовата дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", която се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС, в редакцията от ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. и е обоснован извод, че в действителност при изгарянето на природния газ се отделя топлина, но тя несъмнено в конкретния случай не се използва от дружеството, непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция, която е за отопление /чл. 13, ал. 5 ППЗАДС/, а се използва за получаване на технологична пара, чрез която се обезпечава енергийно дейността на различни производствени мощности в производствения процес, в който се добива крайният продукт "хартия" и "велпапе". В тази връзка съдът се е позовал и на чл. 2, § 1, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти, който се отнася за продукти с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. Според съда продуктът природен газ с код по КН 27112100 е в обхвата на дефиницията. В мотивите си съставът се позовава и на СТЕ, която е категорична, че в случая използваният от дружеството енергиен продукт – природен газ, не се използва за гориво за отопление, а участва единствено в технологичния процес по производство на хартия и велпапе. При така установените факти съдът е приел, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен, издаден при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 ЗАДС, поради което е постановил неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, са неоснователни. При постановяването му съдът е установил релевантните факти и е тълкувал правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, направени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и съдебно – техническа експертиза, че 98 % от употребата на природен газ е за производствения процес на дружеството и не се използва като гориво за отопление. Не е спорно по делото, че за разликата, която се използва за отопление на административна сграда, дружеството заплаща акциз. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията й действаща от 1.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. ЗЗ ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че след законодателната промяна на чл. 4, т. 37 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. От заключението на вещото лице, че добитата топлинна енергия при влагането на природен газ в производствения процес е за технологично загряване с цел отделяне и отнемане на влагата от хартиената маса, следва, че използването на продукта не е в "сушилни", каквито са изброени в легалната дефиниция. Според обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание – технологически и технически терминът "отнемане на влагата" е по – точен, като в конкретния случай става дума за отнемане на влагата в машини, към които се подава пара, с която се загряват цилиндри върху които минава хартиената маса под формата на каша. Правилно в тази връзка съдът е приел, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на природния газ е получаването на пара, необходима за осъществяването на производствения процес, а не за отопление. От изложеното следва, че използваният от дружеството продукт не може да бъде квалифициран като "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и попада в предвиденото в б. "б" на същата разпоредба изключение. От данните по делото се установява, че начинът на използване на природния газ, подробно описан в мотивите на оспорения административен акт съвпада с използването му, установено при отмяната на незаконосъобразния отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на [фирма] по съдебен ред. Действието на удостоверението е прекратено единствено по причина на законодателната промяна в легалната дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление" за целите на ЗАДС. В тази връзка видно от мотивите на законопроекта, одобрен с решение на Министерски съвет № 656 от 2017 г., изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС, прието с § 41 от ЗИД на ЗДДС, обнародван в бр. 97/2017 г., в сила на 01.01.2018 г. е изцяло по фискални съображения. Неоснователно е възражението на касатора за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на чл. 13, ал. 5 ППЗАДС (редакция ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.), тъй като тази норма е отменена към момента на издаване на оспорения административен акт - ДВ, бр. 2 от 2016 г., в сила от 8.01.2016 г. Основателен е доводът на ответника по касация, че първоинстанционният съд е съобразил безпротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително и след изменението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, ДВ бр. 97/2017 г., в сила от 1.01.2018 г., според която използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. /в този смисъл решение № 7686/22.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 1928/2019 г. и цитираните в него съдебни актове). По силата на чл. 2, пар. 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ от приложно поле на директивата са изключени енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Правилно в тази връзка съдът е посочил, че природният газ с код по КН 27112100, използван от [фирма], представлява енергиен продукт съгласно чл. 2, § 1, б) от Директива 2003/96/ЕО. С оглед изложеното и предвид липсата на промяна в условията, при които е издадено удостоверението се налага извод, че незаконосъобразно на основание чл. 24е, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4, б. "г" ЗАДС административният орган е постановил прекратяване на действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000 Е0179/12.12.2016 г. Като е достигнал до същия извод и е отменил решение № РТД 3000-2218/051219/32-352160/4.12.2019 г. на директора на Териториална дирекция "Тракийска" при Агенция Митници, Административен съд – Пазарджик е постановил правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е предявил искане по разноските, поради което такива не следва да се присъждат в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,