Решение № 6922 от 11.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Тодорова против решение 718 от 17.05.2021 г., постановено по адм. дело 2342/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалба на Тампа Трейд Бг ЕООД, е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-02000219077122-004-01 от 16.05.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 155 от 28.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП, и преписката е върната на ТД на НАП Бургас за произнасяне по заявление ИТ-00-3610 от 12.04.2019 г. на Тампа Трейд Бг ЕООД. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът неправилно е кредитирал основното заключение по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ). Счита, че съдът е следвало да кредитира варианта на допълнителната СИЕ, според който, надвнесената от дружеството сума за процесния период е в общ размер на 1 897.01 лв. Искането от съда е за отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Тампа Трейд Бг ЕООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е бил АПВ П-02000219077122-004-01 от 16.05.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 155 от 28.08.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 129, ал. 5 и ал. 8 ДОПК е прието, че не следва да се възстанови на Тампа Трейд Бг ЕООД исканата сума, тъй като своевременно са били прихванати за изискуеми задължения по ИД. По делото е установено, че със заявление ИТ-00-3610 от 12.04.2019 г. Тампа Трейд Бг ЕООД е заявило, че по отношение на дружеството са издадени няколко ревизионни акта, които са отменени по съдебен ред както следва: Ревизионен акт (РА) 2051 от 02.07.2008 год., с определени в него задължения по ДДС в размер на 78 464 лв. и корпоративен данък в размер на 82 394.59 лв.; РА 1664/14.02.2007 г., по отношение на определените задължения в размер на 483 415 лв.; РА 1243/03.02.2020 г. с определени данъчни задължения за ДДС и корпоративен данък в общ размер на 251 831.99 лв. В заявлението се твърди, че по повод събиране на дължими от дружеството суми е било образувано изпълнително дело 72/2020 г. при публичен изпълнител на НАП и в продължение на години от дружеството са събирани дължими суми, включително и по отменените ревизионни актове. В заявлението се твърди, че по РА 1664/14.02.2007 г. от дружеството без основание е събрана сума в размер на 365 375 лв., а по РА 1243/03.02.2020 г. неоснователно е събрана сумата от 118 539 лв. Иска се възстановяване на сумата по двата РА в общ размер на 483 914 лв., ведно със законната лихва. Въз основа на горепосоченото заявление е разпоредена проверка. След приключване на проверката, органът по приходите е постановил АПВ П-02000219077122-004-001 от 16.05.2019 г., с който, на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 129, ал. 5 и ал. 8 ДОПК е прието, че не следва да се възстанови на дружеството исканата сума, тъй като своевременно са били прихванати за изискуеми задължения по ИД. Пред административния съд е назначена основна и допълнителна СИЕ. Вещото лице по основната СИЕ е дало заключение, че задълженията на дружеството по неплатени осигуровки, данъци и РА в НАП към 16.05.2019 г. са в размер на 84 146.14 лв., в т.ч. главница в размер на 11.80 лв. и лихви 84 134.34 лв. Вещото лице е установило, че в данъчно-осигурителната сметка на дружеството има надвнесени суми в размер на 77 920.38 лв. Вещото лице е заявило, че действията на органите по приходите, касаещи издадени АПВ, публичните задължения са погасявани по различен ред от този, посочен в разпорежданията, като не е спазвана поредността за погасяване на задълженията разноски, главници, лихва. Вещото лице е посочило, че е налице допуснато дублиране на погасявания, като издадените АПВ не кореспондират с последващите разпореждания. В заключението по допълнителната СИЕ е посочено, че върху вземанията на дружеството се дължат лихви в размер на 48 410.41 лв. върху надвнесените суми в данъчно-осигурителната сметка на дружеството и в размер на 3 660.32 лв. върху присъдени вземания, представляващи разноски по делото или общия размер на дължимата лихва върху вземанията на дружеството възлиза на 52 070.73 лв. Вещото лице по допълнителната СИЕ е дало различни варианти на суми за възстановяване, във връзка с поставените му въпроси от административния орган. За да отмени процесното АПВ, съдът е приел, че той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона, но същия е постановен в противоречие с материалния закон. За да отмени обжалвания акт, първоинстанционният съд е анализирал събраните доказателства и заключението по СИЕ и въз основа на тях е приел, че по делото е доказано наличие на недължимо платени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски от страна на Тампа Трейд Бг ЕООД. Въз основа на основната СИЕ съдът е приел, че е установено и наличието на непогасени публични задължения от страна на дружеството. Първоинстанционният съд е направил извод, че наличието на тези фактически установявания обосновават извод за приложимостта на производството по чл. 129, ал. 1 ДОПК за прихващане или възстановяване. Въз основа на изложеното съдът е отменил АПВ като незаконосъобразен и е върнал преписката за извършване на нова проверка по заявление ИТ-00-3610 от 12.04.2019 г. на дружеството и постановяване на нов АПВ съобразен с мотивите на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неснователно е оплакването на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при необсъждане на доказателствата и в противоречие с материалния закон. Решаващият състав подробно е обсъдил всички относими доказателства, както и възраженията и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Редът, по който се извършва, е предвиден в чл. 129 ДОПК, като в ал. 2 е посочено, че след постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на: 1. ревизия; 2. проверка. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал основното заключение на вещото лице по СИЕ. Съдът правилно е кредитирал неоспореното заключение на вещото лице, в което са анализирани постановените против дружеството ревизионни актове, отменителните съдебни решения, приложените по делото разпореждания за разпределение и останалите относими и приложени по делото доказателства. Вещото лице е установило, че за периода от 14.02.2007 г. до 16.05.2019 г. задълженията на дружеството възлизат на сумата от 1 961 289.73 лв. Постъпилите суми в данъчно-осигурителната сметка на дружеството в НАП за периода от 14.02.2007 г. до 16.05.2019 г. са в размер на 1 827 463.10 лв. и EUR 9 722.82. От вещото лице са установени ефективно платени от дружеството и постъпили по сметка на НАП за процесния период суми. В заключение е направен извод, че за дружеството е възникнало право на приспадане, прихващане и/или възстановяване на ДДС в размер на 86 942.22 лв. Посочено е, че задълженията на дружеството по неплатени осигуровки, данъци и РА в НАП към 16.05.2019 г. са в размер на 84 146.14 лв., в т.ч. главница 11.80 лв. и лихви 84 134.34 лв. В данъчно-осигурителната сметка на дружеството има надвнесени суми в размер на 77 920.38 лв. и присъдени вземания, представляващи разноски по дела в размер на 4 684 лв., като върху вземанията на дружеството се дължат лихви в размер на 48 410.41 лв. върху надвнесените суми в данъчно-осигурителната сметка на дружеството и в размер на 3 660.32 лева върху присъдени вземания, представляващи разноски по делото или общия размер на дължимата лихва върху вземанията на дружеството възлиза на 52 070.73 лв. Неоснователно е оплакването на касатора, че в случая следва да се кредитира варианта на допълнителната СИЕ според който, надвнесената от дружеството сума за процесния период е в общ размер на 1 897.01 лв. В този вариант е изключена сумата от 50 428.40 лв., като надвнесена, както и начислените върху нея лихви. Настоящият състав намира, че тази сума следва да бъде взета в предвид и не следва да бъде изключвана, поради което съдът правилно е кредитирал основната СИЕ. На ответника по касацията не следва да се присъждат разноски, тъй като не е взел становище по касационната жалба и не е претендирал разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,