Решение № 12 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6197/2007 г.

Решение № 12 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6197/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Н адв. Пейчев като процесуални представители на М. П. Д. от София срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 18.VII.2007 г. по в.гр.д. № 163/2007 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Сливенският окръжен съд е отменил решението на Н. РС от 19.I.2007 г. по гр.д. № 206/2006 г. в частта, с която е обезсилено решение № 221/04. ХII.1990 г. по гр.д. № 492/1989 г. на РС Н. З. в частта, с която на А. З. А. е поставен в дял втори етаж от масивна жилищна сграда, построена в имот № 2* източната половина на къща - близнак в дворно място от 550 кв.м, съставляващо п-л V-2678,2688 кв.144 по плана на Н. З., и в частта за присъденото в тежест на А. в полза на Д. сума за уравнение на дяла й в размер на 3634.55 лв., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлено искането на М. Д. за обезсилване на решението в посочените му части. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че решението по извършване на делбата чрез поставянето на делбения имот в дял на А. и присъждане в негова тежест на 3634.55 лв. за уравнение дела на Д. е влязло в сила на 23.IV.1991 г. От тази дата е настъпил прехвърлителният ефект на решението относно правото на собственост върху делбения имот и е възникнало правото на ищцата да получи плащане на уравнението в едногодишен срок, изтичащ на 23.IV.1992 г. Плащане А. не е извършил. С оглед на това от 23.IV.1992 г. е възникнало и право на ищцата да иска от съда обезсилване на решението за възлагане. С оглед разпоредбите на чл. 110 и чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от тогава е започнал да тече и срокът на погасителна давност както на правото тя да получи изпълнение, така и на правото по чл. 288, ал. 7 от ГПК, в редакцията по ДВ, бр. 31/1990 г., да иска обезсилване на решението. При тези обстоятелства съдът е приел, че възражението на ответника за погасяване на правото на иск е основателно и, респективно, че предявеният иск за обезсилване на възлагателното решение е неоснователен. Касационната жалба на М. П. Д. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Изложени са съображения, че обжалваното решение противоречи на трайната съдебна практика, изразена в ТР № 1/2004 г., и че неизпълнението на задълженията на страните в делбения процес води до правна невъзможност неизправната страна да придобие собствеността върху имота. Законът не предвижда срок за предявяване на иск за обезсилване на възлагателното решение, а само срок за плащане на уравнението като императивно условия за осъществяване на вещноправния ефект. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенцията за обезсилване. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба А. З. А. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно. Законосъобразен и в пълно съответствие с представените от страните доказателства по делото е изводът на въззивния съд за неоснователност на претенцията за обезсилване на възлагателното решение. Тя е заявена повече от девет години след погасяването съобразно разпоредбите на чл. 110 и чл. 114 ал. 1 от ЗЗД на правото за това, възникнало след изтичането на 23.IV.1992 г. на едногодишния срок от влизането на решението в сила за заплащане на присъденото уравнение. Не почива на закона твърдението на касаторката за неправилно приложение в разглеждания случай на постановките в ТР № 1/2004 г. То е по приложението на разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от ГПК (отм.) след изменението през 1999 г. и се отнася само за решения за възлагане, постановени след това изменение, в сила от 19.VII.1999 г., какъвто не е настоящия случай. Правилно и в пълно съответствие със закона и с постановките в т. 10 от посоченото тълкувателно решение въззивният съд е приел, че възлагателното решение е проявило с влизането си в сила вещноправен ефект, изразяващ се в това, че от този момент ответникът А. е станал собственик на възложения му имот. От този момент ищцата, сега касатор, е придобила качеството на негов кредитор по вземането от присъденото й уравнение, а след изтичането на законния едногодишен срок за плащането му е възникнало и правото й да иска обезсилване по съдебен ред на решението за извършване на делбата, като само влязло в сила решение за това е могло да възстанови съсобствеността върху делбения имоти висящността на делбения процес. Вещноправен ефект нямат решенията, постановени след посоченото изменение, по силата на изричната разпоредба на чл. 288, ал. 7 изр. 1 от ГПК (отм.). Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. По силата на чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 от ГПК (отм.) не следва да се разглеждат доводите на процесуалния представител на касаторката адв. П, че ответника през цялото време не смятал процесният имот за свой, не плащал никакви данъци и не се грижел за него като собственик и не бил предявил искане за придобиването му по давност - те са заявени едва в откритото съдебно заседание на 20.I.2009 г., а не с касационната жалба, само по заявените основания в която касационната инстанция следва да се произнесе. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) на касаторката не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,