Решение № 7558 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2017 г.

Решение № 7558 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез юрк. Д. П., срещу решение № 5022 от 26.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6478/2017 г. от Административен съд - С. град, с което е отменено решение № 10141 от 22.05.2017 г. на председателя на ДАБ, обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш. К. и трите й малолетни деца М. К., М. К. и Е. К., граждани на Афганистан, и преписката е върната за ново разглеждане съобразно дадените указания. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответниците - Ш. К. и трите й малолетни деца М. К., М. К. и Е. К., представлявани в съдебно заседание от процесуалния им представител адв. П. П., оспорват жалбата като неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. град е било образувано по жалба на Ш. К., лично и в качеството й на законен представител на трите си малолетни деца М. К., родена на 01.06.2013 г., М. К., родена на 03.07.2014 г. и Е. К., родена на 02.01.2016 г., всички граждани на Афганистан, срещу решение № 10141 от 22.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ е отменил оспореното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Като такива съдът е счел несъобразяването на административния орган с въведения с чл. 6а от ЗУБ принцип за най-добрия интерес на детето, както и с чл. 10 от Директива 2008/115 - че преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Съдът е приел, че по отношение на трите деца на жалбоподателката не е извършена подобна преценка, а отказът за тях е постановен като последица от отказа на майката. По отношение на майката Ш. К. също било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като следвало бежанската й история да се съобрази с тази на съпруга й. Предвид това съдът е приел, че допуснатите процесуални нарушения са съществени и обуславят немотивираност на административния акт, което правело невъзможна проверката за материалната му законосъобразност. Обжалваното решение е правилно като краен резултат и то по отношение несъобразяване на въведения с чл. 6а от ЗУБ принцип - най-добрият интерес на детето. Според тази разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗД). Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДП на ЗЗД, към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Според чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, детето се изслушва задължително, ако е навършило 10-годишна възраст. Когато не е навършило тази възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, като решението за изслушване следва да бъде мотивирано. Съгласно ал. 4 на същия законов текст, съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Предвид възрастта на трите деца по време на провеждане на административното производство тази процедура не е била изпълнена, като преценката за това принадлежи на органа и не подложи на контрол, тъй като само решението за изслушване изисква решението да бъде мотивирано. В същото време обаче чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като дирекцията изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случая няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци въобще е изпратено уведомление до дирекцията за провеждане на производство по отношение на тях. Няма данни такова уведомяване да е направено и от съда, каквато възможност дава разпоредбата. Също така не се установява в рамките на административното или съдебното производство да е изпратен социален работник, нито пък да е дадено становище или да е представен доклад от такъв. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. При това положение се явява правилна преценката на първоинстанционния съд, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от ЗЗД. Правилно съдът е преценил също, че административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила, без въобще да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на трите деца М. К., М. К. и Е. К. Затова правилно първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на решението си органът следва, освен да спази предвидената в ЗЗД процедура по отношение на малолетните деца, да обсъди в решението си и въпроса за защита на техния интерес. В същото време следва да се отчете като неправилна преценката на първоинстанционния съд за нарушаване на процедурата, тъй като представената от Ш. К. бежанска история не била съпоставена с тази на съпруга й. Според съда, органът следвало да изиска и обсъди неговото интервю, за да се прецени достоверността на бежанския разказ. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществява лично и по волята на индивида, а преценката на административния орган се дължи по заявеното лично основание по закона. Видно от данните по преписката, търсещата закрила е подала молба в лично качество и по отношение на трите й малолетни деца. Изложила е бежанска история, която касае изключително нея, доколкото твърденията й са за извършени само спрямо нея заплахи от хора, на които преди да се омъжи, била обещана за снаха. Следователно опасенията й са свързани с личното й положение. Молбата е разгледана и оценена, съобразно посочените в нея обстоятелства. По този начин изцяло е изпълнено изискването на чл. 73 от ЗУБ, задължаващ агенцията да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила индивидуално, обективно и безпристрастно. Цитираният текст на чл. 73 ЗУБ транспонира на национално ниво чл. 8, § 2, б. "а" от Директива 2005/85/ЕО. Тълкуването на нормата доказва, че всяка молба е предмет на отделно производство. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на отказа, изразяващо се в пропуск да се обсъдят съвместно заявленията за международна закрила, подадени от двамата съпрузи, противоречи на закона. По изложените съображения решението на Административен съд - С. град като правилно следва да бъде оставено в сила като се вземат предвид коригиращите мотиви на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,