Решение № 10593 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2012 г.

Решение № 10593 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9836/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Томов, лично и в качеството му на ЕТ "Тома - Петър Томов", гр. Сливен против решение № 1103/19.06.2012 г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д. № 1469/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА)№ 201001739/08.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Бургас и потвърден с решение № РД-10-176/09.06.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас, в частта, в която са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 15 500,01 лева и лихва в размер на 1834,14 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 797 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - Бургас не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Спорен пред административния съд е бил въпросът относно правото на данъчен кредит на жалбоподателя по две фактури № № 10...211/03.12.2009 г. и 10...217/10.12.2009 г., издадени от "Благоев-2008" ЕООД с предмет на доставката различни строителни материали. С РА, приходният орган е отказал да признае на жалбоподателя правото на данъчен кредит по въпросните фактури на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - начислен неправомерно данък. Констатациите, обосновали този резултат са, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС на 09.06.2010 г.; не е открит при извършваната му насрещна проверка; на връченото искане по реда на чл.32 от ДОПК не е представил изисканите му документи; не е доказан превозът на стоките; с автомобила (Фиат Дукато), с който разполага ревизираното лице не е възможно да се осъществи превоз на стоките във фактурирания обем в един курс; налице са несъответствия в датите на пътните листи и датите на фактурите. Административният съд е посочил в решението си съдържанието на данъчния кредит и предпоставките за възникването на правото на такъв, а така също и разпоредбата, регламентираща ограниченията на това право, едно от които е това по ал. 5. Съдът е посочил също така, че наличието на облагаема доставка е основният елемент от правопораждащия фактически състав на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, поради което начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Прието е от съда, че в конкретния случай жалбоподателят не е опровергал фактите, въз основа на които са определени данъчните задължения с оспорения ревизионен акт. Съдът е посочил, че вещото лице, изготвило заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза не е успяло да осъществи контакт с доставчика, поради което не е проверило и осчетоводяването на фактурите при него. Също така съдът е кредитирал и констатацията на вещото лице, че жалбоподателят не води аналитична отчетност, поради което, не може да се провери в кой обект евентуално са вложени закупените по фактурите материали. Установена е разлика при съпоставката на количествата материали по фактурите и протокола за извършени СМР, подписан от жалбоподателя и "Декотекс" АД. Възприемайки посочените данни и имайки предвид родово определения характер на фактурираните стоки, съдът е посочил, че не може да се приеме идентичност между стоките по фактурите и тези, които са вложени съгласно посочения протокол. Съдът имайки предвид заключението на експерта е допуснал възможността за формиране на извод, че жалбоподателят е разполагал със стоки от вида на фактурираните, но не и, че те са доставени от лицето, издало фактурите. Въз основа на тези посочени съображения съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал реалността на доставките по процесните фактури, което е било в негова тежест. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът подробно е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства, вкл. и документите, съдържащи се в преписката. Въз основа на този анализ е формирал обосновани и верни изводи. В конкретния съдебен спор недоказано от жалбоподателя е останало същественото за спора обстоятелство, че доставчикът му - "Благоев-2008" ЕООД към датите на фактурите е разполагал фактически със стоките от вида и количествата по тях, за да може реално и обективно да му ги предостави във фактическа власт. В преписката се съдържат приемо-предавателни протоколи № 50 и 51, в които са описани стоките от вида и количествата по процесните фактури. Приемо-предавателните протоколи не съдържат обаче подпис "за предал". При липса на този реквизит, не може да се приеме, че именно тези документи доказват фактическото предаване на стоките по фактурите. От друга страна, тези протоколи не са предадени от доставчика, нито е установено наличието им и при него, което е основание за съмнение относно тяхната достоверност. Представените пътни листа с оглед съдържанието им също не доказват предаването на стоките по фактурите. По делото не са представени и косвени доказателства, каквито биха били данни за налични обекти на доставчика, от които той осъществява дейността си и съхранява стоката си, за заприходени при него стоки от вида и количествата на въпросните, които данни да са в подкрепа на съдържанието на фактурите. При установените данни по делото, административният съд правилно е преценил жалбата като недоказана, а от там и като неоснователна. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд