Решение № 7682 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2013 г.

Решение № 7682 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба, подадена от Мария Василева Велева от гр. София, против решение № Ж-129 от 19.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по нейни жалби с вх. № В-04-00-396 от 18.11.2009 г., 25.07.2011, 15.03. 2013 г. и 1.04.2013 г. срещу "Софийска вода" АД. Наведени са твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с доводи, че ДКЕВР осъществила неправилна преценка досежно незаконосъобразния според оспорващата отказ да бъде отново преразгледано задължението й за изразходвани количества вода по партидата за вода на собствения й апартамент, и да се уточни коригираното й задължение за 619.43 лева за кой период се отнася, от какви количества изразходвана вода произтича и при какви цени е формирано от "Софийска вода" АД. Счита, че посоченото по-горе задължение е и погасено по давност. Претендира отмяна на обжалвания административен акт като ДКЕВР продължи работата си по спорния случай, и да има предвид, че е пенсионер, а формираната като дължимата сума намира за изключително голяма. В открито съдебно заседание, жалбоподателката лично поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райков оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД не изпраща становище по нея. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е започнало във връзка с постъпила жалба на Мария Василева Велева, с вх. № В-04-00-396 от 18.11.2009 г., уточнена с жалби от 25.07.2011 г., 15.03. 2013 г. и 1.04.2013 г. - всички срещу "Софийска вода" АД гр. София, в които тя възразила срещу формирани задължения за консумирана топла и студена вода по партидата за вода в собствения й апартамент, на посочения в тях адрес, находящ се в гр. София, ж. к. "Хиподрума", за периода от м. 08.2002 г. - м. 10.2009 г., с твърдения че е бил необитаем до 2005 г., а и била допусната от проверителя голяма грешка при отчитането, с искане за преразглеждане на задължението й за изразходвани количества топла и студена вода по партидата за вода. С оспореното решение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, прекратила производството по преписката, образувана по тези жалби, подадени срещу "Софийска вода" АД гр. София. Между страните няма спор по фактите. От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят има открита партида с кл. № 3097362 в негов недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. "Хиподрума". По повод горепосочените жалби, подадени от потребителя, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която, с три писма, съответно изх. № В-04-00-396 от 27.11.2009, изх. № В-04-00-396 от 14.02.2012 г. и изх. № В-04-00-396 от 27.03.2013 г., ДКЕВР е изискала становище от ВиК оператора. Писмата са постъпили в "Софийска вода" АД и в отговор, с копие до жалбоподателя, В и К операторът отговорил, като предоставил справка за таксувания разход за период 2001 г. - 6.03.2012 г., а после и такава до края на относимия период и събраните от него данни по партида с кл. № 3097362 в недвижимия имот за вода, копия на карнети и данни от извършените от него проверки на място, както и копие от свидетелство за проверки на водомера. По делото не се спори също, че двукратно, и по изключение В и К операторът преразгледал задълженията и извършил корекция на тях - първо за периода 15.08.2001 г. - 15.07.2002 г., като анулирал разход за 1 266 куб. м, съответно намалил дължимия размер със 771,28 лева, а след това - за периода 15.08.2001 г. - 11.08.2002 г. - като анулирал и разход за 132 куб. м, ведно със задълженията за лихва за тези периоди, за което издал три кредитни известия - две с датата 26.08.2008 г. и едно - за сумата 426,61 лева, като в отговора по последната жалба до ДКЕВР, "Софийска вода" АД, гр. София изрично пояснила, че след тези намалявания задълженията за консумирана вода по процесната партида са вече в размер на 619,43 лева, за което е издадена фактура на посочената стойност . Въз основа събраните данни и доклад вх. № В-Дк-852/14.06.2013 г. на директор на Дирекция "Регулиране и контрол на ВиК услуги" при ДКЕВР, на проведено закрито заседание на комисията е взето обжалваното решение. То е мотивирано, като органът е приел липса на установено нарушение, осъществено от "Софийска вода" АД, а оттам и наличие на предпоставките по чл. 147, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката за прекратяване на преписката по жалбите на Мария Велева. Решението не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР разглежда жалби, подадени от потребители срещу В и К оператори или от В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, по процедурата, уредена от наредба, приета на основание чл. 60 от същия закон, а именно Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, № 3 от 21.03.2013 г., обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г. Редът, установен в чл. 144 до 149 от тази наредба, налага при проверката на подадената жалба да се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, съответно събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад, да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. Установеното от фактическа страна и анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган - упражнена компетентност по чл. 22 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. При извършената проверка на В и К оператора е изискана относимата информация и становища от "Софийска вода" АД, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията решение съдържа подробни мотиви, по които е прието, че отказът на В и К оператора за ново преразглеждане на задълженията на жалбоподателя е законосъобразен, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение и е приложим чл. 147, ал. 1 от Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. При постановяване на обжалвания акт от административния орган не е допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид чл. 147, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, съгласно който ДКЕВР прекратява преписката, когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства не се установи нарушение. Посочените по-горе действия по издаването му водят до извод за спазена процедура по чл. 144 и 145 от относимата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Твърдението, че ДКЕВР не е спазила процедурата за извършването на проверка, не намира опора в доказателствата, приложени в административната преписка, посочени по-горе. Не е нарушен материалния закон. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липсата на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение при определяне на задълженията по партида кл. № 3097362 в недвижимия имот за относимия период, а твърдението за неяснота досежно коригираното задължение, определено в размер на 619.43 лева за кой период се отнася, от какви количества изразходвана вода произтича и при какви цени е формирано от "Софийска вода" АД, се опровергава от данните по трите кредитни известия, анализирани в съвкупност с трите фактури, приложени на л. 72 - 74 от административната преписка. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., в относимата редакция - ДВ, бр. 63 от 17.08.2012 г., показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, а съгласно релевантната за случая ал. 2 на същата разпоредба, когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Възраженията на оспорващата страна не държат сметка, че съгласно нормата на ал. 3 на чл. 35 от посочената наредба, достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора, както и че съобразно ал. 4 и 5 - при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане, а при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, съответно, и че съгласно ал. 6 (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.), при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се изчислява служебно по начин, определен в разпоредбата, за периода до предишен отчет по алинея 1. Освен това, съгласно чл. 22, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор "Софийска вода" АД, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършването на отчитането, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. От изложеното следва извод за неоснователност на основното възражение на жалбоподателя. Неоснователно е и следващото възражение - че комисията не е извършила проверка и анализ на фактите. Твърдението, че посоченото по-горе задължение е погасено по давност, е извън предмета на настоящото производство. Възражението, че то е "изключително голямо", а оспорващата е пенсионер, е неотносимо към спора. Оспореното решение на регулаторния орган е законосъобразно - при липсата на нарушение, извършено от "Софийска вода" АД, на основание чл. 147, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, преписката правилно е прекратена. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора искането на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - четвърто отделение,