Решение № 6573 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2016 г.

Решение № 6573 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. Г., чрез процесуалния му представител адв. В. С., срещу "решението по адм. д. № 690/2015 г. по описа на АС - гр. П.". В жалбата се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на ищеца на справедлив процес. И. се отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество и "евентуално" връщане на делото за ново разглеждане "по отношение на първия иск".

По делото е постъпила и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - Областна служба "Изпълнение на наказанията" - П., чрез процесуалният й представител юрк. Т. Ч. срещу Решение № 45 от 8.02.2016 г. на Административен съд П. в ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ с доводи да неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, респ. постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли ищцовата претенция.

В писмения си отговор юрк. Ч. изразява становище за неоснователност на касационната жалба на лишения от свобода и моли същата да бъде оставена без уважение.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, в което излага съображения за обоснованост и правилност на съдебния акт, който моли да бъде оставен в сила.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, или установено действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Доказателствената тежест е на ищеца, който при условията на пълно и главно доказване, следва да установи обстоятелствата, на които основава своето искане и правно да ги обоснове.

За да възникне исков процес не е достатъчно да съществува право на иск. Нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска - с писмена молба, с препис за ответната страна, до съда, в чиято компетентност е разглеждането му. В чл. 127 ГПК, приложим субсидиарно за неуредените в АПК случаи са очертани задължителните реквизити на исковата молба, без наличието на които тя е нередовна:

1. Ищецът трябва да посочи ответника с неговия адрес, за да се индивидуализират страните и да се връчат съдебните книжа и съобщенията по делото.

2. Задължително се индивидуализира спорния предмет, което става като се посочват основанието, т.е. обстоятелствата, фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право; петитума (искането), т.е. в какво се състои претендираното или отричано право и вида на търсената защита;

3. Цената на иска, когато той е оценяем, защото в зависимост от нея се определя държавната такса;

4. Доказателствата в подкрепа на фактите, обуславящи основанието на иска, защото без тях ответникът не е в състояние да направи своите насрещни доказателствени искания;

5. Приложенията, посочени в чл. 128 ГПК.

След получаване на исковата молба съдът е длъжен да провери редовността й и ако констатира отклонение от посочените от законодателя изисквания (независимо дали по съдържанието, или по приложенията) да остави молбата без движение, след което да изпрати на ищеца съобщение да отстрани, в 7-дневен срок нередовностите, като ги посочи конкретно.

Петитумът на иска очертава и предмета на конкретното дело.

В исковата молба, подадена от адв. С., в качеството му на пълномощник на ищеца, като ответници са посочени ГДИН - С. и Министерството на правосъдието; правното основание е посочено неточно "ЗОДОВ и чл. 3-ти, 8-ми и 9-ти от ЕКЗПЧ"; цената на иска също; от изложените обстоятелства, от които според ищеца произтича спорното материално право не става ясно какви вреди се претендират, за кой период са търпяни и от кой ответник се търси обезщетение, в какъв размер; какви са претенциите за лихва и в какъв период се претендират мораторната и законната; търси се солидарна отговорност в производството по ЗОДОВ; изложението на фактическите обстоятелства не кореспондира на петитума на исковата молба.

При това положение предметът на делото е останал неизяснен, тъй като съдът не е констатирал нередовността на исковата молба, не я е оставил без движение и не е дал указания на ищеца да депозира искова молба, отговаряща на изискванията на закона.

От друга страна, в нарушение на изискванията на чл. 214, ал. 1, предл. последно ГПК съдът е обсъждал искане за изменение на иска с уточнения, направени от адв. Стоянов с дата 4.11.2015 г.; изслушал е становищата на страните, на не се е произнесъл по искането със съдебен акт. Въпреки това в мотивите на решението си сочи, че е допуснато такова изменение.

По описания начин съдът не е очертал правилно предмета на правния спор, постановил е недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение