Решение № 374 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 510/2012 г.

Решение № 374 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 510/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение № 1126 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 120/2009 г. на Пловдивски окръжен съд е признато за установено по отношение на ответницата К. А. М., че наследодателят на ищеца Ш. А. Р. - А. А. Р., починал през 2005 г., към момента на внасяне на земите в ТКЗС е бил собственик на нива от 0,355 дка в м. "К." в землището на [населено място], [община]. Съгласно чл. 296, ал. 1, т. 3 ГПК решението е влязло в сила на 13.01.2010 г., тъй като на тази дата е обявено определението, с което касационната жалба срещу въззивното решение не е допусната за разглеждане. За да уважи иска, който е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е изложил съображения, че наследодателят на ищеца се легитимира като собственик на спорната част от имота на основание чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ като придобит по давност въз основа на владение, установено след закупуване на имота с частен писмен договор от 1958 г. На 25.04.2012 г. ответницата К. М. е подала молба за отмяна на горното решение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че то е постановено въз основа на решение № 1481/16.12.1993 г. на поземлена комисия [населено място], което впоследствие е прогласено за нищожно с решение № 381/21.10.2011 г. на Асеновградски районен съд. Ответниците /ищци по първоначалното производство/ са подали отговор, в който поддържат, че молбата за отмяна е просрочена, а по същество и неоснователна, тъй като визираното от молителката решение е без значение за правилността на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК срокът за подаване на молбата за отмяна в разглежданата хипотеза е три месеца от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Поради липсата на доказателства за противното, следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срок и като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК предполага влязлото в сила решение да е основано на друго решение на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие да е било отменено. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че в настоящия случай липсва такава обусловеност, тъй като от мотивите към въззивното решение е видно, че то не е основано на отмененото /обявено за нищожно/ решение № 1481/16.12.93 г. на ПК Л. Предмет на въззивното решение е бил спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на една нива от 0,355 дка, като съдът е следвало да се произнесе по въпроса на кого е принадлежал имотът към момента на внасяне на земята в ТКЗС - на наследодателя на ищеца А. А. Р. или на наследодателя на ответницата - А. Г. С. Представените по делото решения за възстановяване на имота в полза на наследниците на единия или на другия от бившите собственици имат значение само за допустимостта на предявения иск доколкото установяват наличието на спор за материално право, както и до известна степен за индивидуализацията на спорния имот и то към минал момент - внасянето му в ТКЗС, но не са относими към изводите, които съдът е направил по съществото на спора, приемайки че в случая е налице основанието за реституция по чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ в полза на наследодателя на ищеца. По тези съображения следва да се приеме, че решението, което е предмет на молбата за отмяна, не е основано на отмененото /обявено за нищожно/ решение № 1481/93 г. на поземлената комисия, поради което не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение