Решение № 7138 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4272/2010 г.

Решение № 7138 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4272/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от Рауф Мустафа Беналиходжа, гражданин на Алжир против решение № 2583 от 25.02.2010 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. дело № 11331/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Оплакванията на касатора са, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история и по този начин е произнесъл немотивирано решение. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Рауф Мустафа Беналиходжа, гражданин на Алжир, срещу решение № 315 от 24.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че в случая не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8, ал. 1 и 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е установил, че от проведеното интервю с него и от бежанската му история е видно, че жалбоподателят е напуснал страната си по произход поради причини, свързани с получен кредит за закупуване на кола и неизпълнение на условията по договора с банката и страх от подвеждането му под наказателна отговорност. При тези данни съдът е приел, че административният орган правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход обяснява с причини, различаващи се от законоустановените предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Така установените по делото факти са оценени правилно от съда с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му и като правилно следва да се остави в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия