Решение № 7660 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2016 г.

Решение № 7660 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. срещу решение № 8258 от 30.12.2015 г. по адм. д. № 3126/2015 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-515/11.03.2015 г. на директора на регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. София към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" наложена на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, и т. 4 от Закона за автомобилните превози. Заявяват се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че констатациите в заповедта, че превозът е извършен без лиценз на Общността не отговаря на действително случилото се, не е установено по безспорен начин, че водачът извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане, С. в качеството си на водач на автомобил не е превозвач, липсва описана стойност за извършения превоз. Представените 11 бр. писмени обяснения на пътниците не са собственоръчно написани от тях и не отговарят на тяхната воля, написани са от полицаите, а пътниците са били принудени да положат подписите си под готовия текст. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Касационната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Съдът е посочил, че по делото не се спори, че жалбоподателят няма издадено заверено копие от лиценз на Общността за обществен превоз на пътници, удостоверение за обществен превоз на пътници и не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че аргументите на жалбоподателя, че не е извършвал обществен превоз на пътници, се опровергават от доказателствата в административната преписка. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Както от приложените към нея 11 бр. обяснения на превозваните лица от 10.03.2015 г., така и така и от докладна записка на полицай Д. Т. от същата дата, лицата са били транспортирани до кв. "Факултета" срещу заплащане. Обясненията се различават по това кой пътник от къде е хванал микробуса, някои сочат подробности, че шофьорът било момче от квартала, други, че се качили понеже било студено или нямало удобен транспорт, но всички са ясни и недвусмислени по отношение на това, че са платили за превоза. Възраженията на жалбоподателя, че всички обяснения били написани от друго лице и пътниците били принудени да ги подпишат съдът е счел за неоснователни. Обясненията не са собственоръчно написани, а са продиктувани / в някои от тях изрично пише "горното продиктувах, беше ми прочетено, за верността се подписвам", но под всяко едно от тях съответните лица собственоръчно са положили трите си имена и подписа, което не се оспорва и от жалбоподателя. Твърдение за оказана принуда, каквото е налице в жалбата не е доказано по какъвто и да е начин от жалбоподателя. Решението е неправилно. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от директор на РД "Автомобилна администрация" София, въз основа на извършената на 10.03.2015 г. проверка от Д. Ц., инспектор в РД "Автомобилна администрация" София, за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях административни актове. На 10.03.2015 г. е издадена и акт за установяване на административно нарушение от същия инспектор. По преписката е представена докладна записка от полицай Д. Т., който на 10.03.2015 г спрял за проверка автомобила и установил, че С. превозва 12 граждани, от които на място са снети сведения, като 11 от тях заявили, че са платили за превоза. На място е дошъл екип на РД "Автомобилна администрация". Последствие е издадено и наказателно постановление срещу С. С. Фактите, въз основа на които административният орган е приложил принудителна административна мярка, не са установени с допустими доказателствени средства. Не е спазен чл. 44, ал. 2 и ал. 4 от АПК в административното производство, което в случая е съществено нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. По делото са приложени обяснения на 11 физически лица, които на посочената дата са пътували с жалбоподателя. Техните сведения не са приподписани от административния орган или от определен от него служител, които по чл. 44, ал. 4 от АПК да са уведомили лицата, че при оспорване на административния акт могат да бъдат разпитани като свидетели. В случая това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което подлежи на проверка в съдебна фаза. Това нарушение не е преценено от съда, въпреки възраженията за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на чл. 4, ал. 3 от АПК в първоинстанционната жалба. В производството пред административния съд административният орган не е поискал да се разпитат като свидетели някои от посочените лица, за да се установи нарушението. Обжалваното решение следва да се отмени поради нарушение на материалния закон, тъй като не е взето предвид, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение