Решение № 5320 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3346/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

1. Първата касационна жалба е подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив при Агенция „Митници“ (АМ), чрез упълномощения юрк. П. Георгиев, срещу Решение № 363 от 28.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1365 по описа на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик) за 2025 г., в частта му, с която е отменено Решение № РТД-3000-1129/32-254090 от 19.08.2025 г., издадено от този касационен жалбоподател в частта, с която на основание чл. 79, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013, МКС) и чл. 16, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на Г. С. П., с [ЕГН] са определени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 1936,27 лева, ведно с дължимата лихва.

2. Втората касационна жалба е подадена от П., чрез упълномощената адв. Т. Мадина, срещу Решение № 363 от 28.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1365 по описа на АС - Пазарджик за 2025 г. в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на П. срещу Решение № РТД-3000-1129/32-254090 от 19.08.2025 г., издадено от директора на ТД Митница Пловдив при АМ, в частта, с която на основание чл. 79, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 16, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС нему са определени задължения за ДДС в размер от 401,73 лв., ведно с дължимата лихва. Наред с това, П. е осъден да заплати на АМ юрисконсултско възнаграждение в размер на 70,00 евро за производството пред първоинстанционния съд.

В първата касационна жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно в обжалваната от директора на ТД Митница Пловдив при АМ част поради постановяването му в противоречие на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се общо становище за неправилност на извода на административния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила на чл. 9 и чл. 35 АПК, тъй като според този касационен жалбоподател относимата фактическата обстановка е установена въз основа на събраните по съответния процесуален ред доказателства, хронологично и последователно изложена е и въз основа на нея административният орган е достигнал до законосъобразни правни изводи. Моли за отмяна на съдебното решение в така обжалваната част и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Във втората касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната от П. част поради допуснати нарушения на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложено е становище, че ангажиментите по отношение на ДДС следва да са в тежест на собственика на стоката, който в случая не е той предвид прехвърлянето на собствеността върху вещта към търговско дружество на 12.03.2025 г. Възразява се срещу преценката на първоинстанционния съд да отрече настъпването на обстоятелствата по закупуване и внасяне на ремаркето като несъюзна стока към 15.10.2019 г., който извод според касационния жалбоподател не кореспондира с останалите доказателства по делото. Настоява се на значението на посочения момент, от който следвало заключение за изтекла петгодишна погасителна давност за задължението, както и на по-кратката по Регламент (ЕС) № 952/2013 г. По тези причини се моли отмяната на съдебното решение в обжалваната от този касационен жалбоподател част.

Страните не представят отговори на касационната жалба на другата страна.

В съдебното заседание пред настоящия съд директорът на ТД Митница Пловдив при АМ се представлява от упълномощения юрк. Георгиев, който от негово име поддържа касационната жалба, оспорва касационната жалба на П. и моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната от административния орган част, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател П. не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационното оспорване на директора на ТД Митница Пловдив при АМ.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в съответната обжалвана от всеки от касационните жалбоподатели част, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които този акт в съответната обжалвана част е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледат досежно тяхната основателност.

Разгледани по същество, касационната жалба на директора на ТД Митница Пловдив при АМ е основателна, а тази на П. е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Пазарджик е било Решение № РТД-3000-1129/32-254090 от 19.08.2025 г., издадено от директора на ТД Митница Пловдив при АМ, с което на основание чл. 79, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 16, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, на П. са определени задължения за ДДС при внос в общ размер от 2338,00 лв., ведно с дължимата лихва, определени както следва: за лек автомобил БМВ Х5 - 1936,27 лв. и за употребявано ремарке „Graham Edwards“ - 401,73 лв. Административният акт е оспорен по административен ред съгласно чл. 81 и сл. АПК във вр. с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), като с Решение № Р-454/32-326455 от 24.10.2025 г., издадено от директора на АМ жалбата на П. е отхвърлена.

Съдът установил от фактическа страна, че в резултат на извършена проверка на 16.11.2022 г. на федерална автомагистрала 8, посока Щутгарт, митническите органи на Германия установили, че композиция от лек автомобил БМВ Х5 и ремарке „Graham Edwards“, с установен водач Г. С. П., е въведена на митническата територия на Съюза в неизвестен момент преди посочената дата на проверката през неизвестно митническо учреждение и в противоречие на разпоредбите на митническото законодателство, в резултат на което възниква митническо задължение на основание чл. 79, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Немските митнически власти определили дължими мита в общ размер на 477,00 евро и в съответствие с чл. 79, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 определили П. за длъжник на вносните мита. Същият обжалвал утежняващия акт, но жалбата му била отхвърлена и той заплатил дължимите мита. Изпратени били писма от Митническата криминална служба на Федерална република Германия, адресирани до НАП за сезиране на АМ за предприемане на действия по компетентност относно необходимостта от събиране на задължението за ДДС при внос по отношение на товарната композиция от превозни средства.

След извършени проверки в информационните масиви на Министерство на вътрешните работи (МВР) за лек автомобил марка BMW Х5, с регистрация във Великобритания, митническите органи установили датата на излизане от територията на Република България на 14.11.2022 г., като не било посочено МПС да е с ремарке, както и дата на влизане на територията на Република България - 08.12.2022 г., след което липсвали данни да е напускало страната. С писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик били предоставени копия от документите, послужили за регистрацията на употребявано ремарке Graham Edwards на собственик - Г. С. П., в това число документ с дата 10.10.2019 г. за продажбата на ремаркето от Norman Squires на П. и декларация от последния от 07.06.2023 г. за покупката, съдържаща информация за датата, на която превозното средство е влязло на територията на България - 15.10.2019 г. Впоследствие П. бил уведомен за откриване на процедурата по издаване на неблагоприятно решение, в съответствие с разпоредбата чл. 29 във връзка с чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013., като той представил писмено становище, в което заявил, че ремаркето е регистрирано в България на 07.06.2023 г., а на 12.03.2025 г. същото е продадено на „НСУ ГРУП“ ЕООД.

Въз основа на направените фактически установявания първоинстанционният съд приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. Възприел обаче, че е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в частта по отношение задължението за ДДС за автомобила БМВ Х5, тъй като органът игнорирал задължението си да издаде акт след като събере всички относими доказателства - чл. 35, ал. 1 АПК и нарушил общия принцип за служебното начало в процеса по чл. 9 АПК, както и принципа за добра администрация по чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). Съдът констатирал, че обясненията на П., че автомобилът е собственост на В. В. и че е бил ползван и върнат от първия, кореспондират с данните в ангажираните доказателства. По делото не били налице данни да са искани обяснения от собственика на автомобила за неизпълнението на задължението за деклариране и регистриране на автомобил, който се намира на територията на митническия съюз преди датата на неговото излизане от България. Взел становище, че в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, че именно П. е осъществил внос на стоката МПС – БМВ Х5 в митническата зона, в резултат на което да изпълни задължението или че същият е знаел, че задължението не е изпълнено от лицето, което е следвало да го стори. Според АС – Пазарджик органът не е съобразил, че преди автомобилът да е засечен в Германия на 16.11.2022 г., същият е излязъл от България на 14.11.2022 г., което само по себе си води към извода за по-ранен внос на стоката. Стоката се е намирала на територията на митническия съюз без данни за въвеждането й именно от П., поради което не следвало да бъде възлагано задължение в тежест на лице, без той да e собственик на вещта и без да е установено по категоричен начин, че той я е въвел на територията на България. По тези съображения съдът приел, че е допуснато нарушение на процесуалните правила - чл. 35 АПК, във вр. с принципа за служебното начало по чл. 9 АПК, което квалифицирал като съществено, тъй като при отсъствието му органът би могъл да постанови акт с различен диспозитив.

По отношение на определеното задължение за ремарке „Graham Edwards“, първоинстанционният съд приел, че след като П. е декларирал внасянето на същото, за него е възникнало митническо задължение за деклариране, респективно за регистрация в установен нормативно срок. В тази връзка приел за установено, че първото осъществено от П. действие е с дата 07.06.2023 г. Отрекъл възможността задължението да е възникнало преди датата на проверката, осъществена от немските митнически власти по отношение на ремаркето, въпреки данните за внос към дата 15.10.2019 г., тъй като единствените ангажирани доказателства в тази посока са договор за покупката му и декларация. Същите съдът квалифицирал като частни свидетелстващи документи, без материална доказателствена сила, която да го обвързва. Отбелязал и липсата на активност от страна на собственика да декларира и регистрира стоката в продължение на дълъг период от време. Приел за неоснователни възраженията на П. за изтекла погасителна давност. В тази връзка мотивирал становище, че датата посочена като начален момент за започване на давностния срок - 15.10.2019 г. фигурира единствено в собственоръчна декларация, която не може да разколебае доказателствената стойност на останалите ангажирани информационни източници. Съобразил, че съгласно чл. 54, ал. 1 ЗДДС за начален момент на възникване на задължението за ДДС следва да се приеме датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, която в случая е 16.11.2022 г. С оглед изложеното, съдът достигнал до извод, че предвиденият в чл. 103, пар. 1 МКС давностен срок не е изтекъл към момента на издаване на процесното митническо решение, нито към момента на съобщаването му по реда на чл. 29 МКС, във вр. с чл. 22 МКС. Съдът отхвърлил и възражението за прехвърляне на собствеността върху вещта, с аргумент че въвеждането на стоката е безспорно установено от П., същата е използвана и регистрирана от него.

По така изложените мотиви АС – Пазарджик направил извод за частична основателност на предявеното оспорване и постановил отмяна на спорното митническо решение в частта на установеното задължение за ДДС в размер на 1936,27 лв., ведно с прилежащите лихви, като отхвърлил жалбата в останалата част. Присъдил разноски в полза на АМ, а по отношение на П. констатирал, че не е претендирал и доказал такива.

Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта за отмяна на спорния митнически акт относно установените задължения за ДДС за лек автомобил БМВ Х5 като постановено в нарушение на материалния закон, и правилно в останалата част.

Съгласно тълкуването, дадено от СЕС в Решение по дело С - 368/2021 г., цитирано в акта на митническите власти на Федерална република Германия, Република България е държавата - членка, в която следва да се начисли ДДС. В т. 26 на това решение е прието, че ако се установи, че въпреки нарушенията на митническото законодателство, довели до възникването на вносно митническо задължение в държавата - членка, в която са извършени, съответната стока е въведена в икономическия оборот на Съюза на територията на друга държава - членка, в която е предназначена за потребление, то данъчното събитие при внос възниква в тази друга държава (в случая България). В допълнение в цитираното решение се уточнява, че по отношение на частни превозни средства, които преминават транзитно през територията на други държави - членки, тяхното потребление се извършва в държавата по крайното им местоназначение, където превозните средства реално и трайно са използвани (т. 29 – 34 от решението на СЕС). Предвид констатираните в немското митническо решение факти относно личното положение на П. и на неговото семейство, в това число негово местожителство в България, то правомощието да установи задълженията за косвен данък е за българската митническа администрация.

По касационната жалба на директора на ТД Митница Пловдив при АМ:

Тази касационна жалба е основателна.

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка относно приложението на материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че направеният прочит от АС - Пазарджик на относимите материалноправни разпоредби по тази част от спора е неправилен.

Съгласно чл. 26 МКС, освен когато действието на дадено решение е ограничено до една или няколко държави - членки, свързаните с прилагането на митническото законодателство решения са валидни на цялата митническа територия на Съюза. По делото не е спорно, че с влязъл в сила акт на немските митнически власти П. е определен за задължено лице относно мито за внос на процесното МПС - БМВ X5, на основание чл. 79, пар. 1, б. „а“ МКС, във вр. с чл. 79, пар. 3, б. „а“ МКС, във вр. с чл. 139, пар. 1, б. „а“ МКС, като той е заплатил начислените му задължения в тази връзка. Този акт, ползващ се със стабилитет, обвързва националните административни и съдебни органи по въпроса кое лице е отговорно да заплати митническото задължение за стоките, предмет на настоящия спор, както и по въпроса кога възниква това задължение – към 16.11.2022 г.

По чл. 83, ал. 1 ЗДДС задължен да заплати ДДС при внос в Република България е вносителят. По дефиницията на пар. 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС "вносител" е лицето - длъжник за заплащане на вносните мита, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз. След като П. е определен за длъжник за заплащане на вносните мита за процесния автомобил БМВ X5 по силата на влязло в сила митническо решение на германската митническа администрация, валидно на територията на Съюза, то същият се явява вносител по смисъла на ЗДДС и съответно по силата на чл. 83, ал. 1 ЗДДС – платец на косвения данък при внос. Тоест, в случая неправилно първоинстанционният съд е приел, че митническата администрация е следвало да докаже, че П. е осъществил внос на процесната стока в митническата зона, в резултат на което да изпълни задължението по вноса или че същият е знаел, че задължението не е изпълнено от лицето, което е следвало да го стори.

По така изложените съображения е дължима отмяната на обжалваното съдебно решение в обжалваната от директора на ТД Митница Пловдив при АМ част, с която е отменено спорното митническо решение относно определените задължения за ДДС за лек автомобил БМВ Х5 в размер на 1936,27 лв., ведно с дължимата лихва. Вместо него следва да се постанови друго решение по същество на спора, с което жалбата на П. да бъде отхвърлена в тази нейна част.

По касационната жалба на Г. С. П.:

Тази касационна жалба е неоснователна.

Неотносим към спора е поддържаният в хода на първоинстанционното производство, а и при касационното оспорване, аргумент, че П. не дължи ДДС, доколкото процесното ремарке вече не е негова собственост, тъй като към 12.03.2025 г. е продадено на търговско дружество. Правилно първоинстнационният съд е съобразил в тази връзка, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 54, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. При това положение, всякакво последващо разпореждане с вещта е ирелевантно както за момента на възникване на задължението, така и за определяне на задълженото лице. Както се посочи и по-горе, длъжникът за вносното мито (П.) и моментът на възникване на задължението (16.11.2022 г.) са определени окончателно с немското митническо решение. Следователно към тази дата за адресата на спорния административен акт възниква задължението за косвен данък.

Без основание е и поддържаното от П. възражение за изтекла погасителна давност на начисленото му задължение за ДДС. Както се посочи в предходния абзац, правилен е изводът на състава на АС – Пазарджик, че именно 16.11.2022 г. е моментът, от който започва да тече предвидения 3-годишен срок в чл. 103, пар. 1 МКС. Този момент е установен с влязлото в сила решение на митническите власти на Федерална република Германия и обвързва националната юрисдикция. В допълнение следва да се отбележи, че събраните в хода на административното производство писмени доказателства, сочещи на прехвърляне на собствеността на процесното ремарке от чуждестранно физическо лице към П. на 10.10.2019 г. и внасянето му на територията на България към 15.10.2019 г., са преценени правилно от състава на АС – Пазарджик като неубедителни. Същите са представени от П., не се ползват с материална доказателствена сила и следва да се преценяват с оглед цялата доказателствена съвкупност. При това, съгласно чл. 181 от Гражданския процесуален кодекс за достоверна дата на тяхното изготвяне може да се приеме 07.06.2023 г., в който момент е представено в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик за регистрация на ремаркето. Тази дата е последваща извършената на 16.11.2022 г. проверка от немските митнически органи, поради което не се изключва изготвянето и представянето на документите за целите на процеса - за да подкрепят защитната теза на П. за изтекла давност при ангажиране на задълженията му за ДДС. В тази връзка от значение е констатацията, че заявеният момент на внасяне на стоката в България е почти точно 3 години (без 1 месец) преди проверката в Германия. Ето защо, обосновано административният съд е възприел като индиция за недостоверност на декларираната дата на внос изминалия значителен период от време след нея до момента на регистрацията на ремаркето в „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик. Друго косвено доказателство, което разколебава в значителна степен твърденията на П. относно момента на внос на стоката, са направените от него заявления пред немските митнически власти към момента на извършваната от тях проверка, че ремаркето е било собственост на В. В., който тогава е установен по документи като собственик и на управляваното от П. МПС БМВ X5.

Ето защо, при извършената преценка относно приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в съдебното решение в обжалваната от П. част, се налага извод за неговата правилност в тази част, в която е дължимо и оставянето му в сила.

Предвид изхода на спора по касационните жалби, на АМ следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд, което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се определя в размер на 102,26 евро. Предвид пререшаването на другата част от спора по същество от настоящата касационна инстанция, дължимо е присъждането в полза на АМ и на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 32,26 евро. В останалата част за разноските решението ще остане в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение