Решение № 11341 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8096/2025 г.

Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПЕСА БИДГОШЧ АД със седалище в Бидгош, Полша, чрез процесуален представител адв. Латева против решение 666/17.07.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-458/2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение F640836/23.04.2025 г. на изпълнителния директор и председателя на съвета на директорите на Столичен електротранспорт ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на 18 броя нови нископодови климатизирани съчленени трамвайни мотриси за междурелсие 1435 mm. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителния директор и председателя на съвета на директорите на Столичен електротранспорт ЕАД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му. Поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка КЗК-458/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПЕСА БИДГОШЧ АД срещу решение F640836/23.04.2025 г. на изпълнителния директор и председателя на съвета на директорите на Столичен електротранспорт ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на 18 броя нови нископодови климатизирани съчленени трамвайни мотриси за междурелсие 1435 mm. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на дружеството. За да постанови този резултат по относимите касационни оплаквания, КЗК е приела, че възложителят не е извършил твърдените нарушения при откриване на процедурата. Решението е правилно. В жалбата си пред КЗК ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПЕСА БИДГОШЧ АД твърди, че възложителят е одобрил документация за участие в процедурата, от която не е видно да е извършил необходимите преценки и изявления, свързани с участието на икономически оператори от трети страни в съответствие с мотивите на Решение по дело С-652/22 на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване съгласно чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). С посоченото решение по дело С-652/22 е обявено за недопустимо преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на членове 36 и 76 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година, относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (OB L 94, 2014 г., стр. 243). Запитването е отправено в рамките на спор между учреденото по турското право дружество Kolin Insaat Turizm Sanayi ve Ticaret AS (наричано по-нататък Kolin) и Drzavna komisija za kontrolu pospaka javne nabave (Държавна комисия за контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки, Хърватия) по повод възлагането на обществена поръчка за изграждане на железопътна инфраструктура в Хърватия. Съгласно мотивите на Решението по дело С-652/22, при липса на актове на Съюза, относно достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки на икономическите оператори от трета държава, която не е сключила международно споразумение с ЕС за осигуряване на не по-малко благоприятно третиране в обществени поръчки (каквато държава в конкретния казус, разгледан в решението, се явява Турция), всеки възложител трябва да прецени, дали да допусне до процедура за възлагане на обществена поръчка такива икономически оператори от трети страни, съответно дали да третира на равна основа офертите им с тези на участници от държави-членки на ЕС. Същевременно ако участник от трета държава, която не е сключила международно споразумение с ЕС, е недоволен от това, че не е третиран еднакво с участниците от ЕС, той не може да черпи права от европейските директиви по обществени поръчки, като евентуална негова жалба може да бъде разгледана само в светлината на националното право, а не на правото на Съюза. Правилно е посочено от Комисията, че цитираното Решение по дело С-652/22 на Съда на ЕС се отнася до правото на достъп до правосъдните органи на Съюза във връзка с гарантиране равно третиране и за участници в обществени поръчки от трети страни - нечленки на ЕС, които не са сключили съответното международно споразумение със Съюза, гарантиращо равен и реципрочен достъп до обществените поръчки. В този смисъл приложимия и относим за правораздавателните органи текст е, че националните органи не са компетентни да прилагат спрямо икономическите оператори от трети държави, които не са сключили такова споразумение, правилата, съдържащи се в Директива 2014/25, транспонирани в националното законодателство. Оттам следва и недопустимостта на преюдициалното запитване, предмет на спора. Мотивите на решението по дело С-652/22 на Съда на ЕС разглеждат компетентността на националните органи, в случай на участие на икономически оператори от трети страни- нечленки на ЕС, които не са сключили международно споразумение със Съюза, гарантиращо равен и реципрочен достъп до обществените поръчки. С него се разглеждат случаите, в които Съюзът не е упражнил своята изключителна компетентност да законодателства и да приема правно обвързващи актове, относно достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки на икономическите оператори от трета държава. Съдът посочва, че в този случай, тази компетентност преминава към възлагащия орган. Изложените в касационната жалба мотиви изцяло се преповтарят с тези от жалбата пред КЗК. Правилно Комисията приема, че Решението по дело С-652/22 не следва да се тълкува в смисъл на създаване на задължение за възложителя при всички случай да обективира под формата на мотиви в документацията за участие преценката, дали допуска участие на лица от трети страни, както и в хипотеза на допускане, да посочва изрични правила за участниците от третите държави, които не са сключили съответното международно споразумение със Съюза, гарантиращо равен и реципрочен достъп до обществените поръчки. Текстът по т. 63 от Решението по дело С-652/22 гласи, че Пpu липсата на актове, приети от съюза, възлагащият орган е този, който трябва да прецени дали да допусне до процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори от трета държава, която не е сключила международно споразумение със Съюза, гарантиращо равен и реципрочен достъп до обществените поръчки, а в случай че вземе решение за такова допускане- дали да се предвиди корекция на резултата от сравняването между офертите на тези оператори и офертите, представени от други оператори. В цитираната т.63, съдът на ЕС посочва кой е този, който трябва да определи дали да има или да няма ограничителни правила и за участниците от трети държави-нечленки възложителят. В случая, подчертаната от жалбоподателя дума трябва, се отнася до определяне на органа възложител, но тя не създава задължение за него да посочва изрични правила за участниците от третите държави. Тя е използвана за да се изясни кой ще е компетентният орган да ги посочи. В подкрепа на това е и края на текста на т. 63 - ...в случай че вземе решение за такова допускане .. или накратко: възложителят не е длъжен да взема решение за допускане на участници от трети държави и в случай, че прецени, че ще допусне подобни участници, да прецени дали да предвиди специфични правила. В продължение на казаното до тук е и правилото на чл. 43 от Директива 2014/25, което гласи, че възлагащият орган може да посочи в документацията за обществена поръчка правила за третиране, които имат за цел да отразят обективната разлика между правното положение на тези оператори, от една страна, и това на икономическите оператори от Съюза и от третите държави, сключили такова споразумение със Съюза по смисъла на чл.43 от друга страна. От изложеното следва, че в случай, че прецени да допусне до участие участници от трети държави, които не са сключили съответното международно споразумение със Съюза, гарантиращо равен и реципрочен достъп до обществените поръчки, възложителят може да посочи в документацията специфични правила относно начина, по който ще третира тези оферти. В конкретния случай, преценка дали да допусне участници от трети държави е направена, като възложителят е предвидил, както в обявлението, така и в документацията за участие, че съобразно чл. 146, ал. 1 от ЗОП ще отстранява оферта на участник, когато делът на продуктите с произход от трети страни, с които Европейският съюз няма сключено многостранно или двустранно споразумение, осигуряващо сравним и ефективен достъп, надвишава 50 на сто от общата стойност на продуктите, включени в нея. Правилни са изводите на КЗК, че липсата на заложени при откриване на процедурата на специфични правила, по които ще бъдат третирани участници от трети държави, които не попадат в забраната по чл. 146, ал. 1 от ЗОП, следва да се тълкува именно като възприет подход на равноправно третиране. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания. Обжалването решение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение