Решение № 15015 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2010 г.

Решение № 15015 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената от кмета на община Кюстендил касационна жалба срещу решение № 115 от 26.04.2010 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. д. № 476/2009 г., с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 25 от 26.08.2009 г., издаден от кмета на община Кюстендил в частта му относно имот в м. "Летището" в землището на гр. Кюстендил. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, таксите се заплащат от собствениците на имотите, попадащи в районите, описани в заповедите на кмета на общината, така и от собствениците на тези, които се намират извън строителните граници на населеното място. Услугите по чл. 62 от ЗМДТ се предоставят реално от общината чрез специално създаденото за целта общинско предприятие "Чистота". Жалбоподателят не е поискал да му бъдат предоставени нужните съдове за сметосъбиране. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Томова" - ЕООД срещу обжалваният акт или делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - "Томова" - ЕООД - гр. Кюстендил оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Тошев в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кюстендил е бил Акт за установяване на публично общинско вземане № 25 от 26.08.2009 г, издаден от кмета на Община Кюстендил, с който на "Томова" - ЕООД със седалище в гр. Кюстендил и адрес на управление: ул. "Пирин" № 2 е установено задължение за такса битови отпадъци за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. за имот в м. "Летището" в землището на гр. Кюстендил. в общ размер 2968.01 лв. и лихви за просрочие в размер на 1242.90 лв. За да отмени обжалвания акт относно установените задължения за ТБО за посочения имот, съдът е изложил следните съображения: По правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Указания по разпределението на доказателствената тежест са дадени с определение № 786 от 18.11.09 г., както и с последващи определения, четени в проведените открити съдебни заседания. Имотът на жалбоподателя се намира извън границите, определени със заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, този факт изключва дължимостта на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. Неизвършването на тази услуга се установява и от писмо - вх. № 1204/24.02.2010 г. на директора на ОП "Чистота", на което предприятие със заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е възложено изпълнението на посочените дейностите по чл. 62 от ЗМДТ. Това доказателство, преценено в контекста на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ обосновава извод за недължимост и на таксата за подържане чистотата на териториите за обществено ползване. Ноторно известен е фактът, че общината поддържа депо за битови отпадъци и таксата за тази услуга, съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ се дължи, но цената на тази услуга не е посочена отделно в оспорения акт. Решението в частта му, в която е прието, че таксата за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и таксата за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не се дължи, е правилно. Ответникът не е представил доказателства по делото, че тези услуги са извършвани в района, където се намира имотът на жалбоподателя от ОП "Чистота". Не само писмото на директора на ОП "Чистота", но и заявеното от процесуалния представител на ответника юрк. Николова в о. с. з. от 12.04.2010 г., че е невъзможно да се представят такива доказателства, потвърждава този факт. В тази насока изложеното в касационната жалба е неоснователно. Вярно е, че в оспорения акт цената на услугата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не е посочена отделно, но тя е определена с решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ и чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, тази такса се дължи при наличието на депо за битови отпадъци. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, следва да се назначи ССЕ, като се постави задача на вещото лице да определи дължимата такса за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци. С оглед на изложеното, в тази част решението, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се определят и задълженията на страните за разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,