Решение № 143 от 21.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 144/2013 г.

Решение № 143 от 21.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 144/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Й. А. Й. срещу въззивно решение № 282 от 07.12.2012 г. по внохд № 1277/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, в него е посочено, че се прекратява наказателното производство по внчхд № 1074/2010 г. на ОС-Стара Загора, чийто номер е неотносим към нчхд № 1762/2009 г. на РС-Ст. З.. Формално наказателното производство по внчхд № 1277/2012 г. не било прекратено. На следващо място се поддържа, че неправилно съдът е приел, че подсъдимият е употребил по отношение на тъжителя Х. Н. изразите "чудо", "арогантно и злобно", "лицемерно", "измамно, подло, крадливо и грабливо". Единствено думата "антихрист" била употребена и спрямо Х. Н.. Освен това, според подсъдимия употребените думи не уронвали по никакъв начин достойнството и честта на тъжителите, тъй като съставлявали изразяване на мнение, на каквото имал право по силата на чл. 39-41 от Конституцията на РБългария. Счита също, че той не е приписал на тъжителите престъпление "измама", тъй като инкриминираните изрази "Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обещания да им работят без пари по няколко месеца, а после по няколко месеца им дават някой лев, колкото да не умрат от глад" и др., не били негови оценки, а оценки на пострадали от дейността на "фирма" лица, също така, че тези оценки касаят дружеството, а не физическите лица М. Д. и Х. Н.. Необосновано съдът приел, че разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК е неприложима, както и че той не е доказал истинността на приписаните от него на тъжителите престъпления. Моли да се отмени решението в частта му относно уважените граждански искове и същите се отхвърлят като недоказани и неоснователни. Частните тъжители М. Д. и Х. Н. редовно призовани не се явиха в съдебно заседание. Становище по жалбата не са представили. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Липсват мотиви относно присъдените суми от 2000 лева и от 1500 лева. Не е посочено за двете деяния ли са присъдени или за всяко поотделно. Липсата на мотиви за отделните деликти или за всички, съставлява особено съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отменяване на съдебния акт. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 20.12.2011 г. по нчхд № 1762/2009 г., Старозагорският районен съд е признал подсъдимия Й. А. Й. за НЕВИНОВЕН в това, през периода 12.04.2009 г. до 12.10.2009 г. в /населено място/ чрез е -mail администриран или модериран от него сайт е разпространил чрез глобалната информационна среда Интернет унизителни за честта и достойнството на М. П. Д. и Х. Т. Н., като представители на "фирма" /населено място/ сред неограничен брой посетители и на препратките в него/Приложение № 8/, както и пред получателите на нарочни електронни писма изредени в писмо на Г-н Й. -подробно описани в тъжбата и диспозитива, поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 НК Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН и в това, че през периода 12.04.2009 г. до 12.10.2009 г. в /населено място/ чрез горепосочения електронен адрес администриран и модериран от него сайт да е изнесъл опозоряващи обстоятелства и да е приписал престъпления съгласно изнесеното в тъжбата и посочените в диспозитива приложения, поради което го ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 НК. С присъдата съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от М. П. Д. граждански иск за сумата 3000 лв. за неимуществени вреди. ОТХВЪРЛИЛ е иска предявен от тъжителя Х. Т. Н. граждански иск за сумата 3000 лева неимуществени вреди. С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е е ОТМЕНИЛ горната присъда и ПРЕКРАТИЛ наказателното производство по внчхд № 1074/2010 г. по описа на ОС-Ст. З. ОСЪДИЛ е подсъдимия Й. А. Й. да ЗАПЛАТИ на М. П. Д. сумата 2000/две хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди за публикувани в глобалната мрежа Интернет в горепосочения сайт -меню: Моят коментар на следните унизителни за честта и достойнството й думи и изрази: на 09.05.2009 г. в/населено място/"чудо", "арогантно и злобно", "лицемерно", "измамно", "подло", "крадливо и грабливо" и на 24.04.2009 г. в гр. Ст. З. на следните престъпления извършени от нея в съучастие с Х. Т. Н. против собствеността: "Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обещания да им работят без пари по няколко месеца, а после по няколко месеца им дават по някой лев, колкото да не умрат от глад", "Хиляди безработни...примамени с лъжливи обяви за работа", "Стотици хиляди лева от измамени купувачи", както и против финансовата данъчната и осигурителната система: "Стотици хиляди лева укрити данъци". ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на Х. Т. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500/хиляда и петстотин/лева, причинени му чрез публикуване в глобалната информационна среда Интернет на същия сайт -меню: Моят коментар-на следните унизителни за честта и достойнството му думи и изрази: на 24.04.2009 г. в /населено място/ "антихрист", както и чрез приписване в същата информационна среда на 24.04.2009 г. в /населено място/ на следните престъпления, извършени от него в съучастие с М. Д. против собствеността: "Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обещания да им работят без пари по няколко месеца, а после по няколко месеца им дават по някой лев, колкото да не умрат от глад", "Хиляди безработни...примамени с лъжливи обяви за финансовата данъчната и осигурителната система: "Стотици хиляди лева укрити данъци". ОТХВЪРЛИЛ е исковете до пълните им размери. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно и правилно. Съдът е констатирал, че към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция, са настъпили прекратителните основания по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. В съдебно заседание на 07.11.2012 г. подсъдимият Й. и неговият защитник адв. К. са направили искане делото да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване на извършеното от него деяние. Подсъдимият не е направил искане по чл. 24, ал. 2 НПК за продължаване на наказателното преследване. Съдът е приел, че абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК по отношение на инкриминираните деяния по чл. 148, ал. 1 и ал. 2 НК е настъпила с изтичането на три години от извършване на престъплението, а именно на 12.10.2012 г. Тази давност е настъпила към момента на разглеждане на делото от Окръжен съд Стара Загора. Като е съобразил разпоредбата на чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и с оглед изложеното изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване, съдът е изпълнил закона, като е отменил оправдателната присъда изцяло и е прекратил наказателното производство. Извършеното от съда процесуално действие е съответно на закона и съобразено с процесуално правните норми. Като последица от него е отменяването на първоинстанционната присъда и прекратяването на наказателното производство. Доводът, че е налице нарушение на закона, тъй като в определението за прекратяване на производството по делото е цитиран друг номер различен от този под който е образувано второинстанционното дело, е неоснователно. Изписването на друг номер е очевидно техническа грешка, която не е относима към съществото на извършеното процесуално действие. Това е така, защото в обстоятелствената част на решението съдът е визирал, че последиците на настъпилата абсолютна давност автоматично водят до отменяване на първоинстанционната присъда/което е сторено от съда/ и прекратяване на наказателното производство, в което именно са констатирани основанията за това. Няма спор, че процесуалните действия са извършени именно по внчхд № 1277/2012 г. на ОС Стара Загора. В този смисъл няма основание за твърдение, че определението за прекратяване не се отнася до образуваното и разгледано от Окръжния съд дело, а до визираното в диспозитива. От друга страна следва да се има предвид, че в процедурата по чл. 334, т. 4 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК съдът прекратява изобщо наказателното производство образувано срещу подсъдимото лице по повдигнатото с тъжбата обвинение. Затова и изричното посочване на прекратеното производство, не е абсолютен реквизит на извършеното конкретно процесуално действие. Доколкото съществува съмнение в правилността на определението за прекратяване на наказателното производство, в наказателно процесуалния кодекс е предвидена възможност за тълкуване на съдебния акт в посочената му част, по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК, което следва за прецизност да извърши въззивния съд. Въззивният съд се е занимал с въпросите на предявените срещу подсъдимия граждански искове. Произнасянето следва от разпоредбата на чл. 307 НПК, съгласно която съдът се произнася по гражданския иск в изрично посочените случаи, а също така и когато наказателната отговорност е погасена. След анализ на събраните и проверени доказателства, въззивният съд е приел, че подсъдимият дължи съгласно общото правило в чл. 45, ал. 1 ЗЗД възмездяване на причинените от него вреди на гражданските ищци Д. и Н.. Приел е, че деликвента Й. с инкриминираните в тъжбата действия е унизил честта и достойнството на Д. и Н., както и им приписал престъпления, чрез публикуване в глобалната информационна среда Интернет, като по този начин инкриминираните обстоятелства са станали достояние на неограничен брой лица. Преценката на съда почива на обективните данни по делото. Съдът е приел, че на 09.05.2009 г. Й. е публикувал унизителни за честта и достойнството на М. Д. думи и изрази: "чудо", "арогантно и злобно", "лицемерно", "измамно", "подло", "крадливо и грабливо" в меню-Моят коментар на горецитирания сайт. На 24.09.20029 г. в същия сайт срещу Д. е употребил думата"антихрист", както и е приписал престъпление извършено от нея в съучастие с Х. Н.. "Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обещания да им работят без пари по няколко месеца, а после по няколко месеца им дадат по някой лев, колкото да не умрат от глад", "Хиляди безработни... примамени с лъжливи обяви за работа", "Стотици хиляди измамени купувачи", както и против финансовата, данъчна и осигурителна система: "Стотици хиляди лева укрити данъци". По отношение на тъжителя Х. Н. съдът е установил и съответно приел, че в горепосочения сайт чрез публикуване в глобалната информационна среда Интернет -меню: Моят коментар-на 24.04.2009 г. в [населено място] разпространил унизителни за честта и достойнството му думи и изрази- думата"антихрист", както и му е приписал в същата среда престъпления, извършени от него и от тъжителката Д. против собствеността"Наемат стотици служители и ги карат с лъжливи обещания да им работят без пари по няколко месеца, а после по няколко месеца им дават по някой лев, колкото да не умрат от глад", "Хиляди безработни.... примамени с лъжливи обяви за финансова, данъчна и осигурителна система", "Стотици хиляди лева укрити данъци". Правилно е прието, че публикуваните думи и изрази, както и приписаните им престъпления в приложение № 13 са унизителни за честта и достойнството на частните тъжители. Св. М. И. Й. -съпруга на Й. е установила, че съдържанието на посоченото приложение е публикувано от Й.. Изложеното не се оспорва от Й., който признава, че е автор на всичко написано в процесния сайт. Доводът в жалбата, че цитираните думи и изрази по никакъв начин не уронват частта и достойнството на тъжителите, тъй като последните съставлявали мнение и оценка на Й., каквото право имал по силата на чл. 39-41 от Конституцията на Р България е неоснователен. Съгласно Конституцията на РБ правото да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно чрез звук, изображение или по друг начин, не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго/чл. 39, ал. 2 от същата/. Касационният състав не споделя виждането на Й.. Дали са извадени от контекста или не, думите и изразите за унизителни. И засягат достойнството на тъжителите, които по данни от делото са известни в обществото лица. Прочитът на горепосочените изрази и думи не създава впечатление, че касаят оценка досежно дейността на управляваната от тъжителите "фирма", още повече, че тъжителите са именно лицата управляващи процесното дружество. Думите и изразите са персонални и целенасочени. Съдът е отговорил на довода за приложение на чл. 147, ал. 2 НК. Приел е, че Й. не доказал истинността на приписаните от него престъпления. Прието е, че в хода на производството презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на деликвента Й. Й. не е била оборена. Прието е, че той виновно е причинил на тъжителите-граждански ищци в производството пред въззивната инстанция, неимуществени вреди, поради което дължи обезвреда изразена в определените и присъдени в полза на първите граждански обезщетения. Съдът в диспозитива е изброил употребените от Й. думи и изрази, като по отношение на гражданския ищец Н. е посочил, че обидната дума "антихристи" се отнася и до него. За да определи за справедливи съгласно чл. 52 ЗЗД присъдените суми, въззивният съд е приел първо, че изразите и думите са унизителни за честта и достойнството на Д. и Н., приписаните престъпления също са клевета, предвид тяхната недоказаност. Второ, че тези думи и изрази са станали достояние на неограничен брой лица ползващи Информационната среда Интернет, и трето, че гражданските ищци са известни в обществото. В този смисъл определените глобално суми са съобразени с направеното искане. Доводът на представителя на Касационната прокуратура за съществено процесуално нарушение, тъй като сумата не е определена поотделно за отделните деяния е неоснователен. В тъжбата тъжителите-граждански ищци са формулирали искането си за гражданско обезщетение общо, без конкретизиране на публикациите в отделните сайтове, като всеки от тях е претендирал за сумата от по 3000 лева, досежно употребените от Й. думи и изрази описани подробно в обстоятелствената част на тъжбата. Съдът в диспозитива изрично е цитирал за кои думи и изрази присъжда постановеното обезщетение. Обстоятелството, че сумата е определена общо, а не за конкретен обиден израз и дума, не съставлява нарушение съществено по смисъла на чл. 348 НПК и не води до основание за отменяване на съдебния акт. Като е осъдил деликвента Й. Й. да заплати на гражданските ищци обезщетение за причинени им неимуществени вреди, съдът не е допуснал съществено нарушение на закона и на процесуалните правила. Съдебният акт съответства и на Тълк. реш. № 2/2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния касационен съд относно правомощията на въззивната и касационната инстанции за разглеждане на приет в наказателното производство граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК са настъпили при разглеждане на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено. С оглед на изложените мотиви решението на въззивния съд следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение