Решение № 13958 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3045/2015 г.

Решение № 13958 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3045/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Четински от гр. Раковски срещу решение № 181 от 04.02.2015 г. по адм. дело № 1442/2014 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срешу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане от 08.01.2014 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменило разпореждане № 190 от 24.04.2000 г., с което на касационния жалбоподател е била отпусната лична пенсия по чл. 2, ал. 1, б. "а" от сега отменения Закон за пенсиите за 20 години 7 месеца и 13 дни осигурителен стаж от първа категория, и е отказало да отпусне такава пенсия.

1. С последващо разпореждане от 09.01.2014 г. същото длъжностно лице, на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО, е разпоредило неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде възстановена от Георги Иванов Четински в размер на 98372,40 лв., от които главница за периода 01.01.2004 г. до 31.01.2014 г. в размер на 54036,86 лв. (задължението за неправилно изплатените месечни суми за пенсия за времето до 31.12.2003 г. било погасено по давност според длъжностното лице) и лихва в размер на 44335,53 лв., начислена към 09.01.2014 г.

1. С жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. Георги Иванов Четински е оспорил пред директора на ТП на НОИ законосъобразността на второто разпореждане - това от 09.01.2014 г.

1. С жалба вх. № МП-28083 от 16.04.2014 г. Георги Иванов Четински е оспорил пред директора на ТП на НОИ законосъобразността и на първото разпореждане - това от 08.01.2014 г.

1. С решение № 39 от 26.02.2014 г. директорът на ТП на НОИ е приел, че разпореждането от 09.01.2014 г. е издадено въз основа на разпореждането от 08.01.2014 г. и с него е определено по основание и размер задължението на Георги Иванов Четински към държавното обществено осигуряване, поради което е спрял образуваното пред него контролно производство по подадената от Георги Иванов Четински жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. срещу разпореждането от 09.01.2014 г. до влизането в сила на първото разпореждане - това от 08.01.2014 г.

1. С решение № РД-88 от 09.05.2014 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив е отхвърлил жалба вх. № МП-28083 от 16.04.2014 г. на Георги Иванов Четински срещу разпореждането от 08.01.2014 г.

1. С определение № 6967 от 26.05.2014 г. по адм. дело № 6089/2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решение № 39 от 26.02.2014 г., с което директорът на ТП на НОИ е спрял образуваното пред него контролно производство по подадената от Георги Иванов Четински жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. срещу разпореждането от 09.01.2014 г.

1. На същата дата - 26.05.2014 г. - с жалба вх. № МП-35977 Георги Иванов Четински е оспорил пред Административен съд - гр. Пловдив решение № РД-88 от 09.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане от 08.01.2014 г.

1. В изпълнение на посоченото по-горе в т. 6 определение № 6967 от 26.05.2014 г. по адм. дело № 6089/2014 г. на Върховния административен съд, с решение № РД-130 от 12.06.2014 г. директорът на ТП на НОИ е заличил погасеното по давност задължение на Георги Иванов Четински за неоснователно получена пенсия за времето от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. в размер на 50662,66 лв., от които 20205,42 лв. главница и 30457,24 лв. лихва.

Със същото решение директорът на ТП на НОИ отново е спрял образуваното пред него контролно производство по подадената от Георги Иванов Четински жалба вх. № МП-7505 от 28.01.2014 г. срещу разпореждането от 09.01.2014 г. в останалата му част.

II. С решение № 181 от 04.02.2015 г. по адм. дело № 1442/2014 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Георги Иванов Четински срещу решение № РД-88 от 09.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане от 08.01.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че пенсионната преписка на жалбоподателя в ТП на НОИ - гр. Пловдив е била изгубена или унищожена не по установения за това ред и при възстановяването на пенсионната преписка жалбоподателят е бил поканен да представи документите, удостоверяващи придобития от него осигурителен стаж, за който с отмененото разпореждане № 190 от 24.04.2000 г. му е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но поради това че жалбоподателят не е представил тези документи и след проведена проверка от контролните органи на НОИ служебно бил установен осигурителен стаж, който не обуславя пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2, ал. 1, б. "а" от Закона за пенсиите (ЗП - сега отменен) при условията на чл. 1, б. "а" от Постановление № 40 на Министерския съвет от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила (ПМС № 40/1968 г. - сега отменено). Пловдивският административен съд е приел още и че за пенсионния орган (длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО) и за административния орган (директора на ТП на НОИ) не съществува задължение да доказват отрицателния факт, че Георги Четински никога не е работил при условията на първа категория труд. Напротив - в тежест на Четински е да докаже твърдяния от него трудов (сега осигурителен) стаж.

III. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Разпореждане № 5402224908 от 08.01.2014 г. е издадено от длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО - ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив - а това длъжностно лице е компетентно да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсии (т. е. то не е овластено да отменя предходни свои разпореждания, с които е отпуснало пенсии).

1. Очевидно е още, че това длъжностно лице не може да се произнася по чл. 114, ал. 1 КСО и да определя дали добросъвестно или недобросъвестно са били получени сумите за пенсия. Решаването на този въпрос е в правомощията на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО, което е идентично с длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО - ръководителят на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО може да издава разпореждания по чл. 98, ал. 2 КСО за възстановяване на неправилно изплатени пенсии, които преди това длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО е определило като недобросъвестно получени.

1. Не се спори по делото, че:

а) жалбоподателят е подал заявление за пенсиониране с приложени към него документи, така както изискват чл. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), но пенсионните органи не могат да представят оригиналното заявление обр. УП-1, оригиналните описи на приложените към заявлението документи, на доказания и признат трудов стаж, на осигурителния доход и на всички други обстоятелства, имащи отношение към правото и размера на пенсията;

б) е било образувано пенсионно досие по силата на чл. 9 НПОС, което е съхранявано в ТП на НОИ, но същото е било виновно изгубено или унищожено от администрацията;

в) пенсията е била отпусната през 2000 г. след направена проверка на всички данни относно гражданското състояние, документите за трудов стаж и документите за осигурителен доход, съгласно изискванията на чл. 1 и 2 НПОС;

г) пенсионните органи не могат да докажат твърдението си, че представените от жалбоподателя документи са му били върнати, а на него е било връчено разпореждане за отпускане на пенсия;

д) пенсионните органи не могат да потвърдят и повторят преценките, които са направили през 2000 г., тъй като виновно са изгубили или унищожили оригиналното пенсионно досие;

е) не е провеждана процедура за възстановяване на оригиналното пенсионно досие, а в действителност по реда на чл. 108 КСО са събирани изцяло нови документи за стаж и доход, които нямат нищо общо с тези, които са били в досието, най-малкото защото са издадени през 2013 г. и 2014 г., а не преди датата, на която е отпусната пенсията;

ж) оспореният административен акт се основава единствено на документи, събрани след установяването, че оригиналното пенсионно досие е изгубено или унищожено от администрацията.

1. Нито в КСО, нито в НПОС има регламентирана процедура за възстановяване на изгубени или унищожени пенсионни досиета, поради което би следвало да намери приложение аналогична процедура, например по ГПК и тази на чл. 108 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, приет от Висшия съдебен съвет (обн., ДВ, бр. 66 от 18.08.2009 г.). А при прилагането на правилата по тази процедура възстановяването на изгубеното пенсионно досие следва да започне и да приключи с акт на административния ръководител, отговарящ за съхраняването му, като във възстановяваното досие бъдат включени всички налични книжа, както в ТП на НОИ, така и в други учреждения и лица, но не такива, издадени след датата на отпускане на пенсията.

В случая тази процедура е нарушена, няма издадени съответни актове на административния ръководител, т. е. на практика няма възстановено досие, а е налице образуване на ново досие без законово основание за такова действие.

1. При липсващо оригинално пенсионно досие и липсващо възстановено такова длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО не може да отмени разпореждането си (№ 100 от 24.04.2000 г.), защото не разполага с документите, въз основа на които го е постановило и не разполага със собствените си изчисления и преценки на хартиен носител, нито на електронен такъв към тази дата. Наличието на тези документи, преценки и изчисления е задължителна предпоставка, за да може длъжностното лице да отхвърли тогавашната си преценка като неправилна, позовавайки се на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО. А след като е образувано ново пенсионно досие, в което няма нито един документ, издаден преди 24.04.2000 г., който да подкрепя или отхвърля тогавашната му преценка, това длъжностно лице, въз основа единствено на новосъбраните документи, следва да издаде разпореждане за прекратяване на пенсията по реда на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО.

1. В случая на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО административният орган трябва да установи своя грешка, направена с разпореждането от 24.04.2000 г., но тази грешка може да бъде установена само при наличието на документите, въз основа на които е постановено това разпореждане. Щом тези документи ги няма, такава грешка не може да се установи. Все пак разпореждането от 24.04.2000 г. е стабилен административен акт, фиксирал установени към тази дата факти и права, като неговата стабилност не следва да се нарушава по начина, използван от административните органи и подкрепен от съда. В противен случай административният орган може безконтролно да изгубва или унищожава пенсионни досиета, без да търпи санкции за това, след което, в условията на прекратени осигурители, липсващи или унищожени поради изтичане срока на съхранение архиви, да изисква от пенсионерите да доказват отново правото си на пенсия със задна дата.

1. Съдът (ПдАС) констатира, че има много такива случаи, което показва, че в даден момент тази противозаконна практика на пенсионната администрация може да придобие масови размери.

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

1. Гражданите имат право на обществено осигуряване - чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България.

"Общественото осигуряване е система за взаимопомощ и солидарност, чрез която (...) се обезпечава материалната защита на изпадналите в нужда членове на общността поради настъпването на определени осигурени рискове - болест, злополука, старост, смърт и др." - реш. № 5 от 29.06.2000 г. по конст. д. № 4/2000 г. на Конституционния съд на Република България. То е "изградено върху принципите на солидарност и съпричастност (а) измерител за реалното участие на лицата в осигуряването е внасянето на осигурителни вноски в съответните фондове на държавното обществено осигуряване" (реш. № 2 от 04.04.2006 г. по конст. д. № 9/2005 г. на КС на РБ).

1. Общественото осигуряване в Република България, като система за взаимопомощ, се състои от три основни дяла:

• краткосрочно обществено осигуряване - чрез което се покриват всички осигурени социални рискове, при чието настъпване възниква временна (преодолима) неработоспособност или приравнен на нея осигурителен случай (отглеждане на малко дете, безработица и т. н.);

• дългосрочно обществено осигуряване - чрез което се покриват осигурените социални рискове, при чието настъпване възниква трайна (непреодолима) неработоспособност - поради инвалидност или поради физическа немощ (старост); този дял на общественото осигуряване покрива и социалния риск "смърт", при чието настъпване възниква осигурителният случай загуба на средства за издръжка от лица, които са били издържани от починалото осигурено лице;

• третият дял на общественото осигуряване е здравното осигуряване, чрез което се покриват разходите за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки (виж легалната дефиниция, дадена в чл. 2, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване).

1. Осигурителните плащания при осъществен осигурителен случай, довел до трайна неработоспособност и при настъпила смърт, се наричат пенсии, (поради което дългосрочното обществено осигуряване е известно в практиката и с наименованието пенсионно осигуряване), а основният вид пенсия е пенсията за осигурителен стаж и възраст - чл. 68 КСО. При действието на Закона за пенсиите този основен вид пенсия е с наименование пенсия за изслужено време и старост.

Според чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (от 01.01.2000 г. този закон е отменен с § 12, т. 2 ПЗР на КСО, но пенсията на жалбоподателя е била отпусната при неговото действие) право на пенсия за изслужено време и старост възниква след навършване на трудов стаж и възраст съобразно определените категории труд, посочени в същата разпоредба. Следователно положителните предпоставки за правото на пенсия за изслужено време и старост са посочените в чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.) възраст и трудов стаж съобразно категорията труд.

1. С разпореждане № 190 от 24.04.2000 г., въз основа на молба, подадена на 11.04.2000 г. (заявление вх. № 15937 от 11.04.2000 г.), длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при Районно управление "Социално осигуряване" (сега ТП на НОИ) - гр. Пловдив, на основание § 2, ал. 1 ПЗР на КСО е отпуснало на касационния жалбоподател Георги Иванов Четински, считано от 01.10.1999 г., пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст, но при условията на чл. 2, ал. 1 и чл. 46а от вече отменения Закон за пенсиите "във връзка с ПМС 40/1968 г." за 20 години 7 месеца и 13 дни трудов стаж от първа категория.

На 01.10.1999 г., от която дата е отпусната пенсията, Георги Иванов Четински е на възраст 45 години 7 месеца и 9 дни, а според чл. 2, ал. 1, б. "а" от Закона за пенсиите мъжете придобиват право на пенсия за изслужено време и старост (сега пенсия за осигурителен стаж и възраст) при 15 години трудов стаж от първа категория и възраст 52 години. Но в няколко разпоредби на Постановление № 40 от 23.08.1968 г. на Министерския съвет за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила (ПМС № 40/1968 г.) е предвидена възможността за придобиване право на изслужено време и старост на възраст 45 години и трудов стаж 15 години от:

а) работниците и инженерно-техническите работници до началник на участък включително, заети на работа в подземните рудници за добив на радиоактивни вещества, в подземните рудници за добив на манган, в подземните силикозоопасни рудници, в подземните радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и в силикозоопасното тунелно строителство - ако са работили най-малко 7 и половина години в такива обекти (чл. 1, б."а");

б) работници и инженерно-технически работници до началник-участък включително, заети на работа в подземните силикозоопасни рудници за добив на радиоактивни вещества и в подземните силикозоопасни, подготвителни, добивни, геологопроучвателни и тунелни работи в радиоактивна среда - ако са работили най-малко 5 години в такива обекти (чл. 4б, б."а");

в) работници и инженерно-технически работници до началник (ръководител) на рудник (обект) включително, без включените в т. 4б и до директор, включително на рудоуправление (миннодобивно поделение) на безруднична структура, заети на работа в подземните силикозоопасни рудници и рудоуправления на безруднична структура за добив на радиоактивни вещества и в подземните силикозоопасни, подготвителни, добивни, геологопроучвателни и тунелни работи в радиоактивна среда; работници и инженерно-технически работници до началник на участък включително, заети на подземна работа в рудник "Кошава", АЕЦ - Козлодуй - цеховете "Реакторен": работници и специалисти до началник на цех включително; оператор радиохимичен контрол - I контур; дефектоскописти - I контур; оператор - физикохимичен контрол, ръководител на група "радиохимия", ръководител на радиохимична лаборатория, старши химици, контролиращи физици и заварчици, работещи в зоната със строг режим; специалисти и работници, занимаващи се със събиране, преработка и погребване на радиоактивни отпадъци - ако са работили най-малко 7 и половина години в такива обекти (чл. 4в, б."а");

г) работещите в помещенията за екстракция, сушене, опробване и опаковане на радиоактивния продукт - ако са работили най-малко 5 години в тях (чл. 4г, б."а");

д) работници, инженерно-технически работници до началник на цех (участък, РОФ) включително, заети в обогатяването и преработката на радиоактивни руди и радиоактивни смоли - ако са работили най-малко 7 и половина години в такива обекти (чл. 4д, б."а").

Следователно, за да има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (респ. за изслужено време и старост по смисъла на отменения Закон за пенсиите) при възраст 45 години, Георги Иванов Четински трябва да има поне минимално необходимия трудов стаж като работник или инженерно-технически работник на един или на няколко от посочените в предходната т. 4 обекти, дейности и длъжности.

1. В решение № РД-88 от 09.05.2014 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив е описал посочения в разпореждане № 190 от 24.04.2000 г. трудов стаж от 20 години 7 месеца и 13 дни на Георги Иванов Четински така:

а) по условията на първа категория труд - 8 години, 5 месеца и 24 дни;

б) по условията на втора категория труд - 1 г. и 15 дни;

в) по условията на трета категория труд - 6 години, един месец и 19 дни;

г) по условията на т. 1 от ПМС № 40/1968 г. - 7 години, 8 месеца и 2 дни.

С така описания трудов стаж директорът на ТП на НОИ е заявил, че пенсията за осигурителен стаж и възраст (за изслужено време и старост), е била отпусната на Георги Иванов Четински от датата 01.10.1999 г. при навършени от него 45 години и при общ трудов стаж, приравнен по правилата на чл. 35, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (сега също отменен) към първа категория труд, в размер на 20 години 7 месеца и 13 дни, от които 16 години, 1 месец и 16 дни само трудов стаж от първа категория, а от тях 7 години 8 месеца и 2 дни трудов стаж от първа категория по т. 1 на ПМС № 40/1968 г., т. е. 7 години 8 месеца и 2 дни трудов стаж, положен от Георги Иванов Четински като работник и/или инженерно-технически работник до началник на участък включително, зает на работа в подземен рудник за добив на радиоактивни вещества, и/или в подземен рудник за добив на манган, и/или в подземен силикозоопасен рудник, и/или в подземни радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и/или в силикозоопасно тунелно строителство.

1. През м. февруари 2013 г. в ТП на НОИ са получени 3 (анонимни) сигнала за неправомерно отпуснати пенсии. При проверка по повод на тези сигнали било установено, че пенсионните преписки на посочените в тях лица не се намират в архивохранилището на ТП на НОИ. Поради това със заповед № 82 от 06.03.2013 г. директорът на ТП на НОИ възложил цялостна проверка на архивохранилището, в резултат на която била установена липсата на 166 пенсионни преписки, сред които и тази на Георги Иванов Четински. С последваща заповед № 200 от 15.07.2013 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив разпоредил определени в заповедта работни екипи да извършат проверка на всеки един от констатираните 116 случаи с липсващи пенсионни преписки. Заповедта е основана на общото правило по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО, според което контролните органи на НОИ имат право да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а според чл. 33, ал. 1, изр. 1-во и чл. 33, ал. 5, т. 4 КСО Националният осигурителен институт управлява държавното обществено осигуряване и осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство.

1. В мотивите към оспореното с касационната жалба съдебно решение Пловдивският административен съд подробно е описал проверката за действително положен от Георги Иванов Четински трудов стаж от първа и приравнен на първа категория труд, пораждащ признатото му с разпореждане № 190 от 24.04.2000 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (за изслужено време и старост) при навършената от него към 01.10.1999 г. възраст от 45 години.

Позовавайки се на крайния резултат от тази проверка - че служебно установеният трудов (осигурителен) стаж на Георги Иванов Четински е в размер на 5 години 8 месеца и 22 дни осигурителен стаж от трета категория и 2 години 7 месеца и 8 дни осигурителен стаж от първа категория (който, приравнен към трета категория, е 4 години 4 месеца и 3 дни) или общ осигурителен (трудов) стаж, приравнен към трета категория, в размер на 10 години и 25 дни - Пловдивският административен съд е направил обоснованите изводи:

а) че Георги Иванов Четински няма нито един ден трудов стаж по чл. 1, б. "а" от ПМС № 40/1968 г.;

б) че при служебно установеният осигурителен стаж от 10 години и 25 дни от трета категория Георги Иванов Четински и понастоящем няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и на обикновената пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО.

1. По-горе в т. IV. 1 и 2 бяха посочени съществените белези на основното (конституционно признато) право на обществено осигуряване и на дългосрочното (пенсионното) осигуряване. Тук следва отново да се акцентира на няколко постулата:

Пенсионните системи в света най-общо са два модела - капиталопокриваща пенсионна система и разходопокривна, или солидарна.

" (...) действащата в страната осигурителна система е изградена като разходно-покривна, а не като капиталово-покривна, така че средствата за изплащане на пенсиите се осигуряват от постъпващите осигурителни вноски на работещите трудоспособни граждани, а не от натрупани суми по лични партиди на пенсионерите, а (набирането и) разпределението на средствата от фонд "Обществено осигуряване" се основава на принципите на взаимност на осигуряването, задължителност, взаимопомощ и социална солидарност между осигурените лица" (реш. № № 12 от 25.09.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 6/1997 г.). В тази част от мотивите към посоченото решение Конституционният съд акцентира на две обстоятелства: че възприетата и действаща в България осигурителна система, в т.ч. и пенсионната система, е разходопокривна (или солидарна) и че два от основните принципи за нейното успешно функциониране са принципите за задължителност и всеобщност на осигуряването и за солидарност на осигурените лица. Спазването на тези принципи е немислимо без честното отношение на всички лица, които са обхванати от осигурителната система и в частност от пенсионната система. Съвкупният осигурителен доход, ежегодно разпределян от държавата, зависи от броя на работещите в икономиката, размера на работните заплати, които се декларират официално и от размера на социално-осигурителните вноски, които се определят пряко от законодателя като процент от работните заплати. Според данните, публикувани от Националния статистически институт, през 2013 г. и през 2014 г. пенсиите на 78 пенсионери са осигурявани от осигурителните вноски на 100 работещи (осигурени) лица, а дефицитът в държавното обществено осигуряване става все по-значителен - през 2014 г. над 52 % от разходите на основното обществено осигуряване (ДОО) са платени от държавата.

Изложените по-горе в тези мотиви данни обуславят направеният от Пловдивския административен съд извод, че на Георги Иванов Четински е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.10.1999 г., при навършена от него възраст към тази дата от 45 години и на основание чл. 1, б. "а" от ПМС № 40/1968 г. без положен от него дори един ден трудов стаж по тази разпоредба. Нещо повече - за времето от 01.10.1999 г. до 08.01.2014 г. (от която дата с разпореждане № 5402224908 е отменено разпореждане № 190 от 24.04.2000 г. за отпускане на пенсията) той е получавал ежемесечни плащания за пенсия, на каквото не е имал право. Очевидно са налице предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 5, предложение първо КСО, поради което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО законосъобразно е отменило влязлото в сила разпореждане № 190 от 24.04.2000 г. Това длъжностно лице е органът, издал разпореждане № 190 от 24.04.2000 г., поради което то е компетентният орган по смисъла на чл. 99, ал. 1 КСО, в чиито правомощия е да отмени това разпореждане, с което неправилно на Георги Иванов Четински е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (за изслужено време и старост).

Както се посочи по-горе в т. I. 4.а от тези мотиви, трудовият стаж по чл. 1, б."а" от ПМС № 40/1968 г. е труд, положен в подземните рудници за добив на радиоактивни вещества, в подземните рудници за добив на манган, в подземните силикозоопасни рудници, в подземните радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и в силикозоопасното тунелно строителство, т. е. това е труд, положен на такива работни места, обекти и участъци, които трудно могат да бъдат забравени. За проверката на такъв трудов стаж е било съвсем достатъчно Георги Иванов Четински да посочи подземния рудник или подземните рудници, подземните радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и силикозоопасното тунелно строителство, в които е работил. Това той не е направил нито в хода на контролното производство в ТП на НОИ и пред директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, нито в хода на съдебното производство, развило се пред Пловдивския административен съд.

Затова, като е отхвърлил жалбата на Георги Иванов Четински срещу разпореждане № 5402224908 от 08.01.2014 г. директорът на ТП на НОИ е издал също така законосъобразен контролен акт, а като е отхвърлил жалбата на Георги Иванов Четински срещу това решение на директора на ТП на НОИ, Пловдивският административен съд е постановил правилен (законосъобразен и обоснован) съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Доводите за добросъвестност на Георги Иванов Четински при получаването на пенсиите през всичките тези години, следва да бъдат обсъдени в започналото, но спряно от директора на ТП на НОИ производство по оспорване на разпореждането от 09.01.2014 г., с което е установено задължение за възстановяване на получените пенсии с лихва по чл. 113 КСО.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,