Решение № 12858 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2020 г.
ВАСVI отделение19.10.2020 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1782 от 25.10.2019 г., постановено по административно дело № 1646/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12858 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Мархолева от [населено място], подадена от пълномощника й адвокат Куцаров, против решение № 1782 от 25.10.2019 г., постановено по административно дело № 1646/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата й против Предписание за налагане на ПАМ по чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), с изх. № С-123/4 от 13.06.2019 г. на директора на РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите), с което е наложена принудителна административна мярка "да бъде премахната каравана, разположена в поземлен имот, с идентификатор 67800.1.217"; 2) Мархолева е осъдена да заплати на РИОСВ – Бургас сумата от 100 лева разноски по делото, съставляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно, и да се постанови ново по същество, с което се отмени и потвърденото с него предписание за налагане на ПАМ като незаконосъобразно. Ответникът по касация – директорът на РИОСВ - Бургас, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Ковачева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваният с нея съдебен акт да се остави в сила като правилен. Другият касационен ответник – Л. Захариев от [населено място], не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – Бургас, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е било предписание изх. № С-123
от 13.06.2019 г., с което на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ и чл. 155, ал. 2 от ЗООС (Закона за опазване на околната среда) е наредено на А. Мархолева да премахне от границите на природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина", разположената каравана в поземлен имот с идентификатор 67800.1.217 по КККР на гр. Созопол. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това предписание, Бургаският административен съд е приел, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Касационният съдебен състав споделя правните изводи в проверяваното решение и съображенията в тяхна подкрепа, изложени в него, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тях е обследвано надлежно както спазването на дължимата процедура при установяване на процесното нарушение на екологичното законодателство, така и материалната законосъобразност на наложената от компетентния орган принудителна административна мярка, целяща предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение и увреждането и замърсяването на околната среда в защитената територия. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от Бургаския административен съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. За пълнота, във връзка с касаторовите възражения следва да се отбележи и следното:
В хода на съдебното производство безспорно е установено, че в конкретния случай имотът на касатора с идентификатор 67800.1.217 попада в границите на природна забележителност съгласно заповед № 2109 от 20.12.1984 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, издадена на основание чл. 18 и 22 от Закона за защита на природата, и заповед № РД-536 от 30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 42, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 43 от Закона за защитените територии. Именно в този имот е поставена караваната, чието премахване е наредено с предписанието, като в случая е без правно значение дали тя е поставена от собственика на имота А. Мархолева или от наемателя на същия Л. Захариев. Поставянето на каравани, независимо от техния брой, е дейност, която води до нарушаване на естественото състояние и естетическата стойност на пясъчните дюни, и е в нарушение режима на защитената територия. Дюните са обект на защита както в Закона за защитените територии, така и в Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Съществено е да се подчертае, че целият имот е част от защитена територия – природна забележителност, а не, че в имота има защитен обект. При наличието на материалноправните предпоставки по чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ (както в случая) и след като е констатирал наличието на релевантния юридически факт, директорът на РИОСВ – Бургас в условията на обвързана компетентност е бил длъжен да наложи процесната ПАМ, която, както и правната й квалификация, напълно кореспондират със законовата цел за премахване на последиците от установеното нарушение.
По тези съображения касаторовите аргументи за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на предписанието не могат да бъде споделени, а тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, няма как да бъде кредитирана. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, Административен съд – Бургас обосновано е преценил фактите по спора и точно е издирил и приложил относимия материален закон при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.
В същия смисъл по сходни и/или идентични казуси е и константната съдебна практика, изразена в решение № 10791/06.08.2020 г. по адм. д. № 3766/2020 г. на ВАС, VІ отд., решение № 10823/06.08.2020 г. по адм. д. № 3936/2020 г. на ВАС, VІ отд., решение № 9817/17.07.2018 г. по адм. д. № 13698/2017 г. на ВАС, VІІ отд., и др.