Решение № 8395 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2011 г.

Решение № 8395 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Галина Атанасова Горанова, чрез адвокат Николай Иванов Николов против решение № 3 от 3.01.2011 г. на Административен съд Варна, трето отделение, 24 състав по адм. дело № 3365/2010 г. С него се отхвърля жалбата й срещу отказ на Началника на Общинска служба Земеделие Варна да издаде скици за имоти с пл. № 052110 и № 054047 в землището на с. Константиново, Община Варна изразен в писмо изх. № 1039/1.10.2010 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Свеждат се до необосновани изводи и в противоречие с материалния закон относно правата на касаторката установени с нотариален акт, който не е отменен от което следва незаконосъобразност на постановения отказ за издаване на скици. Ответната страна, Общинска служба Земеделие Варна представлявана от Силвия Василева чрез юрисконсулт Светлана Костова взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Жалбоподателката се легитимира като собственик на двата имота с нотариален акт който не е бил отменен и само единият от имотите е бил предмет на делбата, а споровете за собствеността се решават в исково производство. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу отказ на Началника на Общинска служба Земеделие Варна да издаде скици за два имота - пл. № 052110 и № 054047 в землището на с. Константиново, Община Варна изразен в писмо изх. № 1039/01.10.2010 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на отказа тъй като искането е от собственик по нотариален акт, който не е отменен. Съдът разгледал жалбата по същество и я приел за неоснователна. За да постанови този резултат е установил от фактическа страна, че за процесните имоти има влязло в сила съдебно решение за делба със страни включително и жалбоподателката, предмет на която са имоти, в които се включват в имотите, предмет на жалбата. При спазване силата на присъдено нещо на съдебното решение по отношение на страните и последващото вписване на разпореждането с имотите съдът е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен а жалбата срещу него е отхвърлена. Решението е правилно. Поддържаните касационни доводи са неоснователни. Съдът е обсъдил всички представени пред него доказателства, от които е извел обоснован извод за правилното разрешаване на спора. Началника на Общинската служба по земеделие няма компетентността да преценява кой е собственик на имота, а се ръководи от вписванията в регистъра към плана. При така извършено последващо вписване с което собствеността се променя жалбоподателят не е в кръга на собствениците за да иска издаване на скици за имота с оглед на последващото вписване. След вписването на жалбоподателя за собственик на имота по партидата на имота са извършени други вписвания, за други собственици, с които вписвания административният орган е длъжен да се съобрази. Съдът е обсъдил мотивите за отказа от извършване на административната услуга, които правилно е приел за обосновани и законосъобразни. Искането за извършване на административна услуга - издаването на скица, е свързано с последиците от издаването й, които са насочени към възможността притежателят й да се разпореди с имота, за който скицата е издадена. Поддържаните доводи за права, произтичащи от нотариален акт който не е отменен са относими към спор за собственост, който не може да бъде разрешен в настоящето административно производство, поради което е неотносим към правомощието на началника на ОСЗГ - Плевен относно собствеността върху имота към момента на искането за извършването на административната услуга - издаването на скица. Неоснователен е и доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон, тъй като при правилно установените факти, релевантни за спора съдът правилно е приложил материалните норми, които уреждат тази материя. Неоснователно е твърдението на представителят на Върховната административна прокуратура, аргументирано с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 2004 г., че жалбоподателят има качеството на собственик или на заинтересовано лице От съдържанието и целта на наредбата се установява, че употребеният израз "заинтересовани лица" в нея се отнася до физически лица и организации, които имат ограничени вещни права върху имотите, които са част от картата на възстановената собственост, в двете й части и плана за земеразделяне. Направеният извод следва и от чл. 3, ал. 2 от наредбата, според който скицата е копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към момента на издаването й съгласно данните в регистъра. Или, лицето на което се издава скицата, трябва да е вписано в регистъра или като собственик или като носител на ограничено вещно право върху имота към момента на издаването й. По изложените съображения решението на административния съд като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,