Решение № 1306 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали, чрез старши юрисконсулт З. Белева, срещу Решение 144 от 29.03.2023 г., постановено по адм. дело 54/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на разноски. В допълнително становище се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Е. Мустафа, чрез адвокат Д. Кръпова като процесуален представител, в писмен отговор и допълнителна молба оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-08-17 от 11.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Разпореждане 2113-08-1098#6 от 04.11.2022 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали, с което Е. Мустафа е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото е установено следното: Е. Мустафа е подала в ТП на НОИ Кърджали заявление с вх.2113-08-1098 от 06.07.2022 г., с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени удостоверителни документи, сред които и четири броя удостоверения за раждане за родените от нея деца, а именно: Г. Мехмедали, родена на [дата]., С. Мехмедали, роден на [дата]., С. Мехмедали, роден на [дата]. и С. Мехмедали, роден на [дата]. С Разпореждане 2113-08-1098#6 от 04.11.2022 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО и на добавка по чл. 84 от КСО. За да постанови този резултат, пенсионният орган е изложил доводи, че Е. Мустафа не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали й е зачело осигурителен стаж, както следва: от III-та категория труд - 21 г., 04 м. и 14 дни, от които действителен осигурителен стаж - 14 г., 06 м. и 14 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението - 06.07.2022 г., Е. Мустафа е имала навършена възраст - [възраст]. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от [възраст], преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2021 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл. 68, ал. 2 от КСО (36 години и 02 месеца за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че за времето от 12.07.1974 г. до 12.17.1975 г.; от 14.07.1975 г. до 14.09.1976 г.; от 12.11.1977 г. до 12.05.1979 г. и от 03.11.1979 г. до 03.11.1980 г., на основание чл. 9, ал. 7 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за отглеждане на деца като неработеща майка, с календарна продължителност 04 години и 08 месеца. В мотивите е прието, че периодите на майчинство и безработица с обща продължителност в размер на 06 години и 10 месеца, въпреки че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен стаж по смисъла на §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. С тези мотиви, от страна на пенсионния орган е прието, че Е. Мустафа няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което и на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 3 от КСО, е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на добавка по чл. 84 от КСО. Разпореждането, с което е постановен отказът е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Кърджали, който е възприел доводите на пенсионния орган и е отхвърлил жалбата с цитираното Решение 2153-08-17 от 11.01.2023 г., което е предмет на съдебен контрол. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, поради което е отменил Решение 2153-08-17 от 11.01.2023 на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2113-08-1098#6 от 04.11.2022 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали и е върнал преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт, като съдът се е позовал на константната съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуване хипотезата на действителен осигурителен стаж в случаите на ползване на отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО (в относимата редакция обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), понятието действителен стаж , като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, е времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 12.07.1974 г. до 12.17.1975 г.; от 14.07.1975 г. до 14.09.1976 г.; от 12.11.1977 г. до 12.05.1979 г. и от 03.11.1979 г. до 03.11.1980 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, към това време е действала Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите (ЗП). С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. При съвременната правна уредба в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Предвид посочените по-горе разпоредби, административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите, в които Е. Мустафа е била неработеща майка като действителен осигурителен стаж от трета категория, при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Върховният административен съд нееднократно се е произнасял по сходни правни казуси, включително и такива на ТП на НОИ Кърджали. В тази насока практиката на съда е трайна и непротиворечива. Разпоредбата на §1, т. 12 от ДР на КСО, която съдържа дефиницията на действителен стаж включва в хипотезата си и периодите на майчинството. Такава е била уредбата преди 2000 г., такава е тълкуването и след 2000 г., поради което материалната предпоставка за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е налице и е следвало да бъде отпусната. С оглед изложеното, като е отменил административния акт и е върнал административната преписка за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В тази насока, настоящият състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно по следните съображения: С направеното възражение се иска съдът да редуцира адвокатското възнаграждение на ответника до предвидения минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност е бланкетно и немотивирано. Освен това, цитираната разпоредба предвижда минимален размер на възнаграждението да е 500 лева, а заплатената сума по представения договор за правна защита и съдействие е 750 лева. Макар тази сума да е по-висока от минималния размер, предвиден в Наредбата, тя не може да бъде определена като прекомерна. Ето защо, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Националният осигурителен институт следва да заплати на Е. Мустафа сумата от 750 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,