Решение № 5758 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7145/2016 г.

Решение № 5758 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7145/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба "Г.-74" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б. ул. "П." №..., подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Кр. А, против решение № 292 от 1.03.2016 г., постановено по адм. дело № 775/2015 г., по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на търговеца срещу заповед № 05-15-95/12.05.2015 г., на кмета на О. Б. и дружеството е осъдено да заплати на община Б. разноски в размер на 720 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - кметът на О. Б., в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Г.-74" ЕООД срещу заповед № 05-15-95/12.05.2015 г., на кмета на О. Б., с която е отказано определяне на категория на туристически обект - къща за гости "Ловна среща", находяща се в гр. Б., ул. "П." №.... За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Според административния съд в случая са били налице предпоставките на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения /Наредбата/, отм. ДВ, бр. 65 от 25.08.2015 г. за постановяване на отказ за определяне на категория. По тези причини съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, с оглед на което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредбата категоризиращият орган по предложение на съответната комисия по чл. 8 и 9 издава заповед за отказ за определяне на категория, когато е налице обективна невъзможност експертната работна група да извърши проверка на място в обекта по вина на проверяваното лице. Цитираната разпоредба изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1. Обективна невъзможност на експертната група да извърши проверка на място и 2. Неизвършването на проверката да е по вина на проверяваното лице. На първо място в случая не е налице обективна невъзможност за извършване на проверката, тъй като видно от доказателствата по делото експертната група е отишла на мястото на проверката веднъж /на 23.04.2015 г./, без да е уведомила предварително проверяваното лице за датата и часа на проверката. Следователно административният орган не е положил всички необходими и възможни усилия, за да извърши проверката на обекта, кандидатстващ за категоризация. На следващо място липсват каквито и да е доказателства за наличие на вина у проверяваното лице за неизвършването на проверката, тъй като същото не е било уведомено предварително за датата и часа на проверката. Като е стигнал до извод, различен от горния, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Б. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед № 05-15-95/12.05.2015 г., на кмета на О. Б. бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 33-15-440/23.02.2015 г на "Г. -74" ЕООД съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаване на преписката. Разноски по делото не са претендирани, поради което и не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2,пр. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение