Решение № 4093 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2019 г.

Решение № 4093 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Маринов от [населено място], подадена чрез упълномощен адв. П. Иринчев против решение № 684 от 06.02.2019 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 1226/2018 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага подробни съображения за неправилно прилагане нормите на чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9/2015 г.) Изразява становище, че първоинстанционният съд е направил неправилни крайни изводи за законосъобразност на процесния отказ от финансиране като не е отчел, че одобрените кандидати имат право, а не задължение в 15 дневен срок от получаване на заповедта за пълно или частично одобрение да подпише договор за предоставяне на финансова помощ, при което било възможно да бъде освободен финансов ресурс по мярката, ако не всички кандидати с одобрени заявления сключат договор в определения срок. Счита, че процесната заповед за отказ е преждевременно издадена, тъй като административният орган не е изчакал реалното договориране на одобрените заявления, след чието финализиране би могло да се твърди, че е изчерпан разполагаемия бюджет по приема. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и даване на указания на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за правилното прилагане на закона при разглеждане на заявление за финансиране с ИД № на проекта: 24/04/1/0.0.2523. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Б. Митев, който с писмен отговор от 02.04.2019 г. и писмена молба от 25.02.2020 г пледира за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото, е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Според участващия по делото прокурор оспорената заповед е била издадена след изчерпване на бюджета, като заявлението на Маринов е било оценено с 34 точки и класирано под № 1734 в списъка на заявления с редуциран брой точки, като с докладна от 07.11.2017 г. е установено наличието на бюджет за договориране на проектите с 56 точки. Сочи, че заявлението на касатора е останало далеч под прага за финансиране с разполагаемия бюджет, поради което законосъобразно е получило отказ в хипотезата на недостатъчен бюджет по мярката. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. Маринов за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 684 от 06.02.2018 г. е отхвърлена жалбата на М. Маринов, срещу заповед № 03-РД/6519 от 16.12.2017 г. за отказ от финансиране на заявление за подпомагане, издадена от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с която на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 41, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/2015 г. е отказано да бъде финансирано заявлението му за подпомагане с ИД № на проекта: 24/04/1/0.0.2523 на стойност 416 444, 28 лв., подадено по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от наредбата. Със същото решение М. Маринов е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция – гр. София, разноски по делото в размер на 150, 00 /сто и петдесет/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че при издаване на обжалвания индивидуален административен акт не са допуснати противоречия с императивни разпоредби на приложимия закон, както и че същият е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В мотивите на оспореното съдебно решение са обсъдени всички релевирани с първоинстанционната жалба твърдения, оплаквания и възражения и те са преценени като неоснователни. Първоинстаницонният съд е установил фактите по спора относно подаденото заявление за подпомагане по процесната подмярка 4. 1, посочените в него критерии за оценка според Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9, съдържанието на бизнес-плана, заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е определен начален и краен срок за прием на заявления по мярката, определения бюджет по нея и приема на заявления при наличието на ограничен бюджет, включително и критериите за подбор, по които е извършен приема на заявленията. Съдът е съобразил Докладна записка от 24.01.2017 г. на директора на Дирекция "ДПМРСР" при ДФЗ, според която заявената помощ на приетите заявления е била в размер 1 497 406, 525 лв. Тя е била в по-голям размер от бюджета по мярката в размер на 463 524 600 лв., определен в заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Това е наложило прилагането на процедура за обработка на подадените 3165 бг. заявления при наличието на ограничен бюджет, чрез извършване на предварителна оценка на критериите за подбор, съдържащи се в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9. Съобразена е също докладна от 07.11.2017 г., с което е било е установено наличието на бюджет за договориране на проектите с 56 точки и са предприети действия по приключване с обработка на следващите в низходящ ред 125 заявления за подпомагане, получили 56 точки при оценка на критериите за подбор. Посочено е, че тъй като не се предвижда увеличаване на бюджета за финансиране, съобразно указанията на УО заявленията за подпомагане, които не попадат в обхвата на 130% от определения със заповедта от 04.10.2016 г. бюджет (относно заявления, получили 55 до 53 точки/, то следва да се изготви административен акт за отказ съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/2015 г. Установено е още, че са приложени подробни списъци на заявленията и детайлите по тях, като предложението на жалбоподателя е останало в Списъка на заявленията за подпомагане с редуциран брой точки /под 52 на окончателен ранкинг в резултат на текуща обработка под № 1734, с получени 34 точки при класирането. Съдът е констатирал, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 - недостатъчен бюджет за финансиране на подадените заявления за подпомагане, който е свързан с извършването на оценка на конкретното заявление. Отчетено е обстоятелството, че заявлението е оценено по допустимите и относими към неговия проект критерии и в жалбата не са са изложени съображения за незаконосъобразност на присъдения брой точки по всеки показател. Първоинстанционният съд е направил извод, че в таблицата за оценка подробно са посочени приложимите критерии и присъденият брой точки съобразно характера и съдържанието на заявлението за подпомагане на Маринов, което води до законосъобразност на присъдения брой точки съобразно приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г. Според настоящия съдебен състав при постановяване на обжалваното съдебно решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е основното твърдение на касатора за издаване на процесната заповед на изпълнителния директор без да са разгледани всички заявления по мярката и преди сключването на всички договори по нея, за да бъде прецен финансовия ресурс, който би останал свободен, и това да позволи сключването на договори по заявления за подпомагане, получили по-малък брой точки при класирането. В чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г. е посочено, че Разплащателна агенция извършва предварителна оценка на критериите за подбор в случаите, при които размерът на заявената финансова помощ на всички подадени заявления надхвърля разполагаемия бюджет, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 35, ал. 1 за съответния период на прием, като разглежда заявленията за подпомагане в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки до изчерпване на разполагаемия бюджет. От приложената докладна записка от 12.12.2017 г. (на л. 45 от делото) безспорно се установява, че постъпилите заявления за подпомагане в периода на прием, определен със заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, надвишава бюджета по мярката. В същата докладна се прави позоваване на чл. 14, ал. 10 и 11 от утвърдената процедура за обработка на заявленията за подпомагане по мярката, като на последваща обработка подлежат проекти, на които сумата на заявената субсидия е до 130% от размера на бюджета, определен в заповедта на министъра, освен това е увеличен и броя на проектите, получили равен брой точки с последното заявление за подпомагане, попадащо в тези 130 %. Броят на подадените заявления, съответните точки по тях, сключени договори, заявления, които са в процес на въвеждане на данни, такива, които са в процес на обработка и т. н, ведно със заявения размер на финансовата помощ е представен нагледно в Таблица № 1 в докладната записка. От докладната става ясно още, че след направено запитване до управляващия орган на програмата, е получен отговор, че не предвижда увеличение на бюджета в съответствие с чл. 41, ал. 3 от Наредба № 9, защото е ангажиран целият планиран ресурс от мярка 4. По силата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 9 в заповедта за прием на заявленията за подпомагане се посочва и бюджета на подмярката. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че могат да бъдат определени и допълнителни ограничения относно допустимите за финансова помощ разходи, инвестиции, кандидати и интегрирани проекти. На министъра на земеделието, храните и горите е предоставено правомощие да издаде заповед за сключването на договори над бюджета, определен по чл. 35, ал. 1, но никъде не е регламентирано задължение на управляващият орган да се произнася по заявленията за подпомагане едва след сключването на договори, така както се твърди в касационната жалба. Предвидената обработка на подадените заявления за подпомагане е до 130% от бюджета по подмярката, което сочи на увеличаване. От това следва, че обжалваната заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е законосъобразна в тази й част, а жалбата против нея е неоснователна. Както правилно е приел първоинстанционният съдебен състав, дори да се допусне хипотетично, че всички одобрени 548 заявления откажат сключване на договора, то предвид определения на касатора брой точки – 34 и класирането на заявлението му под № 1734 в списъка на заявления с редуциран брой точки, то съобразно докладната от 12.12.2017 г. бюджетът отново не би стигнал до проектното предложение под № 1734 от списъка с класирането, съобразно получените точки. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,