Решение № 6835 от 22.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , подадена чрез пълномощника адв. А. Пачаманов, срещу Решение 716/26.04.2022 г., постановено по адм. дело 1065/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на ЕТ Б. Гамишева е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/311/00597/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8892 от 18.11.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение касаторът аргументира неприложимост на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед естеството на нарушението, противно на доводите на съда. Позовава се на съдебна практика. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът ЕТ Б. Гамишева , чрез пълномощника адв. В. Терзиева, в подадени писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е бил АУПДВ 01/311/00597/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8892 от 18.11.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който по отношение на ЕТ Б. Гамишева е установено публично държавно вземане в размер на 389 800,51 лв., представляваща 100% от изплатената безвъзмездна финансова помощ. От фактическа страна, съдът е установил следното: Между Държавен фонд Земеделие и ЕТ Б. Гамишева е сключен Договор 01/311/00597 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-201З г., като предмет на инвестицията е СМР обзавеждане и оборудване на Обект Къща за настаняване на гости в [населено място]. След извършена извънредна проверка, резултатите от която са обективирани в Контролен лист от 24.06.2019 г., както и въз основа на предоставени от търговеца допълнителни документи, е установено неизпълнение на задълженията на едноличния търговец по сключения договор за отпускане на финансова помощ. От страна на административния орган е прието следното: 1 Установена е функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, тъй като в непосредствена близост до обекта предмет на инвестицията, има друг осъществен проект Къща за настаняване на гости със зона за спорт в [населено място] на ЕТ Е. Тошева 8. , като и двата обекта са изградени в един поземлен имот - 012028; 2. Към двете заявления за кандидатстване е приложено Решение 11 ОС/2013 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие; 3. Между двата обекта няма налична ограда, която да ги разделя и обособява; 4. Обектите са с еднотипна архитектура и визия, използвани са еднакви строителни материали, като всеки от тях може да се приеме като допълващо застрояване към другия; 5. Установени са едни и същи изпълнители /доставчици/ по проектите; 6. Собственичките и управителките на оспорващия едноличен търговец и на Е. Тошева-80 са снаха и зълва; 7. При извършени в интернет проверки на водещи туристически сайтове, е установено, че двата обекта се представят като един комплекс - Ментор резорт . Въз основа на тези установявания, административният орган е приел, че макар изброените факти и обстоятелства да не представляват нарушения поотделно, разгледани в тяхната съвкупност, обосновават извод, че са налице функционална несамостоятелност на субсидираните инвестиции и изкуствено създадени условия по отношение допустимостта на финансирането, като по този начин се е стигнало до двойно увеличение на максимално допустимата помощ за един бенефициент. Крайният извод на административния орган е, че са установени индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., изразяващи се в разделяне на едно инвестиционно намерение в две проектни предложения с цел заобикаляне на ограничението за максимален размер на общите допустими разходи за проект, фиксирано в чл. 8, ал. 2 от Наредбата, което води до нарушаване на правилата за предоставяне на помощ по de minimis съгласно Регламент 1998/2006 г., тъй като за ползвания като един общ обект, са получени субсидии по два отделни проекта по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности и по мярка 312 Развитие на микропредприятия (по отношение на ЕТ Е. Тошева 8. ), с което се нарушават нормативно фиксираните максимуми на безвъзмездната финансова помощ за един проект. Освен с цитираните разпоредби, актът е мотивиран и с чл. 4.4, буква б , д и е във вр. с чл. 8.1 от Договора, както и с чл. 46, ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл. и чл. 19, чл. 46, ал. 3 от Наредба 30/11.08.2008 г. във вр. с § 1, т. 4, т. 19 и т. 32 от ДР на Наредбата и т. 7 и т. 19 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по проекти по ПРСР 2007 2013 г. За да постанови отмяна на процесния АУПДВ, съдът е приел, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. По-конкретно, решаващата инстанция е развила съображения, според които посочените от органа основания за издаване на акта функционална несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, представляват нередност по смисъла чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 г. Поради това и съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗУСЕСИФ, като производството по издаване на АУПДВ е започнало след влизане в сила на измененията на ЗПЗП, разграничаващи кога следва да бъде издаден АУПДВ и кога решение за налагане на финансова корекция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Според ал. 7 на същия текст /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, когато дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, тя се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Текстът на чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г., уреждащ клауза относно заобикалянето на разпоредби, и този на чл. 7, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., според който финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, сочат, че се касае за неспазване на критерии за допустимост по смисъла на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (в този смисъл Решение 4952/10.05.2023 г., постановено по адм. дело 9055/2022 г. по описа на ВАС и Решение 2396 от 07.03.2023 г. по адм. д. 5838 / 2022 г.). В конкретния случай производството по издаване на АУПДВ е започнало на 20.11.2019 г. с писмо за откриването му на основание чл. 26 от АПК, като актът е издаден на 18.11.2020 г., т.е. след изменение на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП /ДВ бр.51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, с която са посочени различни основания, обосноваващи издаването на АУПДВ или решение за финансова корекция. Основанията за издаване на АУПДВ в настоящия случай, както вече бе посочено, са свързани с критерии, които обосновават допустимост на искането, поради което е следвало да бъде издаден именно АУПДВ, противно на мотивите на административния съд. Неправилно съдът е приел, че се касае за наличие на предвидените в чл. 70, ал. 1 т. 7 и т. 9 от ЗУСЕФСУ основания, а именно за неизпълнение на одобрени индикатори и за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. В административния акт не се съдържат установявания, които биха могли да бъдат квалифицирани като неизпъление на одобрени индикатори, като не е налице и основанието по т. 9, тъй като същото урежда нередности във връзка с определяне на изпълнител, а не нередност в широк смисъл, какъвто т. 10 в приложимата по време редакция (ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.) се визира. Не на последно място, в потвърждение на извода, че правилно е издаден АУПДВ, е и текстът на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща единствено към чл. 70, ал. 1, т. 1 до 9 от ЗУСЕФСУ, но не и към т. 10. Административният съд, освен че неправилно е мотивирал извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушение процесуалните правила е изложил бланкетни мотиви за неговата материална незаконосъобразност и противоречие с целта на зкона, които са крайно недостатъчни, за да бъде извършен контрол за правилността на съдебния акт от настоящата касационна инстанция. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който при новото разглеждане следва да се произнесе по материалната законосъобразност на АУПДВ, като изложи мотиви защо приема, че са налице основания за издаване на акта, съответно за тяхната липса. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,