Решение № 13100 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8578/2017 г.

Решение № 13100 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8578/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 187 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/ във връзка с чл. 145 - чл. 187 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ "Оспорване на индивидуални административни актове" пред първата инстанция. Образувано е по жалба от Г. С. Р. - прокурор в Районна прокуратура гр. Н. срещу решение на Прокурорска колегия /ПК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от 5.07.2017 г., протокол № 25/5.07.2017 г., т. 5.9, с което "ОТКАЗВА ДА ПРЕМЕСТИ на основание чл. 193, ал. 5 и чл. 162, т. 3 ЗСВ във връзка с § 210 ПЗР на ЗИД на ЗСВ /ДВ брой 62/09.08.2016 г./ Г. С. Р. - прокурор в Районна прокуратура - Несебър в длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - Ц., поради отрицателно становище на Комисията по професионална етика". Поддържа се в жалбата, че в проведения конкурс в периода 20-23.02.2017 г. за преместване и заемане свободните длъжности за прокурор в районните прокуратури е класиран с обща оценка 5.91 на девето място от явилите се тридесет и шест кандидати в конкурса. Оспорения отказ на Прокурорската колегия за преместване е мотивиран с отрицателното становище на Комисията по професионална етика. Това решение счита за незаконосъобразно, тъй като не съответства на целта на закона, неправилно като необосновано, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради което иска отмяната му. Съображения са, че единствения мотив не е ясен, нормативно дефиниран, фактически и правно аргументиран, като становището на комисията е прието безкритично и безрезервно. Също така, че мотивите са напълно неясни, неопределени, с голяма степен на абстрактност и най вече основани на ненормативни критерии. Не е ясно кои качества или действия дават основание да се приеме, че не притежава необходимите нравствени качества не е посочено конкретно какви качества не притежава. Поддържа се наличието на правен абсурд, че притежавайки същите нравствени качества може да изпълнява сега заеманата длъжност, но не може да заеме след конкурс същата по степен длъжност. Ответникът, Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Върховен административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ във връзка с чл. 193, ал. 7 ЗСВ и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба срещу цитираното решение на ВСС Прокурорска колегия представляващо отказ да бъде преместен в равна по степен длъжност прокурор от Районна прокуратура Несебър в Районна прокуратура Ц.. Възраженията са срещу мотивите на решението, основани на становището на Комисията по професионална етика към Прокурорска колегия на ВСС. В. от приложеното становище на л. 75-77 от делото се установява, че са направени констатации за наложено дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение, за образувано предварително производство в което жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем, че са проверявани по служебен път професионалните му действия и са били дадени препоръки във връзка с изпълнение на служебните му задължения. В жалбата и съдебното производство не се правят никакви оспорвания на конкретно посочените факти от служебната проверка в становището на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на ВСС. Т. се само, че органът се е произнесъл само въз основа на констатациите на помощния орган и не са посочени ясно и точно фактите и нормите които са приети и дали основание за взетото решение. Тези доводи са неоснователни. Няма пречка административния орган да възприеме мотивите на помощен орган и с това да ги приеме за свои мотиви, без това да е нарушение на административнопроизводствените правила, както се е случило в обжалваното решение. Никаква пречка не е имало за жалбоподателя в рамките на защита на интересите му да оспори фактите в становището на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на ВСС като представи доказателства за факти от който черпи благоприятни правни последици. Такива указания са му били дадени на основание чл. 170 АПК в определение от 10.08.2017 г. по делото. Възраженията му се свеждат до неяснотата на мотивите за вземане на решението и съдържанието на понятията по отношение на притежаваните нравствени и професионални качества. В разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ЗСВ е посочено, че съответната колегия на ВСС приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата. В следващата алинея 4 е посочено, че при приемането на решението по ал. 3 съответната колегия на ВСС проверява дали класирания на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164у, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. От тези разпоредби следва извод, че в конкурс за преместване в длъжност се извършва преценка на професионалните и нравствени качества и такава преценка е извършена за нуждите на конкурса с конкретно посочени факти и последиците които следват от тях като е изведен извод за несъответствие на изискуемите такива с тези притежавани /според данните за конкурса/ от жалбоподателя. Доводите, че при същите нравствени качества може да изпълнява длъжността, а не може да заеме равната по степен в друг район не са от полза за интереса на жалбоподателя, тъй като това съответствие към сега заеманата длъжност е преценявано в друго производство с други неблагоприятни последици, но не могат да обосноват предимство в настоящата процедура. Професионалното поведение е предмет на комплексна проверка и преценка и както се посочи, в чл. 193, ал. 3 ЗСС е предвидено преценяване на професионални и нравствени качества в конкурс за заемане на равна по степен длъжност и това административния орган е извършил в рамките на правилата, регламентиращи конкурсната процедура. Не се установяват никакви нарушения при вземане на обжалваното решение и жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 187, ал. 3 ЗСВ Върховен административен съд шесто отделение във вр. с чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК