Решение № 2782 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2017 г.

Решение № 2782 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9374/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. Г. от гр. Б. срещу Решение № 121 от 12.07.2017 г., постановено по адм. д. № 92 по описа за 2017 г. на Административен съд - К., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № 17-0348-000127 от 11.03.2017 г. на началника на Районно управление Д. при Областна дирекция на МВР К. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС) за срок от 1 (една) година на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на К. Д. Г.. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател съдът е достигнал до неправилен извод за валидност на административния акт. Изложени са съображения, че на издателя на административния акт не са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, поради което процесната заповед е нищожна. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - началникът на Районно управление Д. при Областна дирекция на МВР К. не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0348-000127 от 11.03.2017 г. на началника на Районно управление Д. при Областна дирекция на МВР К. за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС - лек автомобил "Ф.", модел "Г.", с регистрационен № ******* за срок от 1 г. на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП по отношение на К. Д. Г.. ПАМ е приложена въз основа на констатациите, посочени в АУАН № 830240/11.03.2017 г., че Г. е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества. С техническо средство Drager drug check 3000 с инв. № ARJL - 0133 е извършена проверка, вследствие на която се установява положителна проба за употреба на тетрахидроканабинол - канабис. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителя на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По делото органът е представил Заповед № 277з-91 от 23.01.2015 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., с която е оправомощил началниците на РУ "Полиция" да прилагат принудителни административни мерки. Видно от мотивите на тази заповед, тя е издадена на основание Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която министърът на вътрешните работи определя областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., с приложената Заповед № 277з-91 оправомощава длъжностни лица от областната дирекция, в т. ч. началника на Районно управление Д. при Областна дирекция на МВР К. да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Следователно издалият оспорената заповед орган е оправомощен да издава заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки, но за издаването на заповеди за прилагане на точно определени принудителни мерки - тези по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 ЗДвП. Процесната принудителна мярка е по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Следователно за прилагането на тази принудителна административна мярка не е налице надлежно оправомощаване на органа, издал оспорения акт. Вярно е, че Заповед № 277з-91 е издадена две години преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обективно не би могла да включва тази принудителна мярка в оправомощаването. Но избраният от органа - директора на областната дирекция начин на изрично посочване на принудителните мерки, които могат да бъдат прилагани от началника на РУ "Полиция" изисква изрично оправомощаване и за мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Без изрично в нарочен писмен акт да е посочена и мярката по т. 2а на чл. 171 ЗДвП началникът на РУ "Полиция" няма правомощието да издава заповед, с която да прилага принудителната мярка. На първо място, за компетентността по делегация е необходимо да има законова възможност за делегиране. На второ място, необходимо е да има нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната компетентност. В случая, второто изискване не е налице - няма изричен писмен акт, който да делегира на началника на РУ "Полиция" правомощието да издава заповеди, с които да прилага принудителната административна мярка по т. 2а на чл. 171 ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Съдът като не е установил този порок на оспорената заповед, съдът е постановил неправилно съдебно решение. Тъй като порокът некомпетентност е толкова съществен, че води до липса на валиден административен акт, то проверката за законосъобразност на оспорения акт на останалите основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК е безпредметна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се обяви нищожността на обжалваната заповед. Тъй като административното производство не е започнало по искане на адресата на акта, съдът не следва да изпраща преписката на органа за ново произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение