Решение № 13818 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2011 г.

Решение № 13818 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8262/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Мариела Петрова Вангелова от гр. София против решение № 1959 от 26.04.2011 г. по адм. дело № 9218 от 2010 г. на Административния съд - София-град. В жалбата са развити доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - кметът на Столичната община - район "Люлин", чрез процесуалния си представител прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 46, ал. 5 от ЗОС. Образувано е по жалба от Мариела Вангелова срещу заповед № РД-09-328 от 23.11.2010 г. на кмета на СО - район "Люлин", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС е било прекратено наемното правоотношение за жилище - частна общинска собственост, и е постановено освобождаването му в 15-дневен срок от връчване на заповедта. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата. Съображенията за това са били, че адресатът на заповедта не е заплащал наемната цена за общинското жилище, консумативи към "Топлофикация - София" АД и "Софийска вода" и такса смет за повече от шест месеца. Съдът е посочил, че Вангелова е била предизвестена за това с писмо от 20.08.2010 г. на район "Люлин", което имало и характер на предизвестие за разваляне на наемния договор. Така приетото е законосъобразно. Съдът е приел от правна страна наличието на две законови предпоставки за издаване на заповедта: отдадено под наем на жилище - общинска собственост, и наличие на хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС. Приел е, че те са налице, доколкото жалбоподателката не е установила заплащане на посочените в писмото-покана за доброволно изпълнение на район "Люлин" задължения, получено лично от наемателя. От друга страна, след като по първоначалното делото, а така също и към касационната жалба не са приложени доказателства да е изпълнено това задължение от страна на Вангелова, то е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение. Що се отнася до твърдението, че се касаело до временно финансово затруднение, това възражение е неотносимо към спора, защото законодателят не го е посочил като основание за неизпълнение на задължения по плащане на наемна цена и консумативи на наетия имот. Като е достигнал до същия извод, Административният съд - София-град, е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,