Решение № 15627 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15639/2011 г.

Решение № 15627 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15639/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на началника на Митница Аерогара София, чрез процесуалния му представител юрк. Алексиев, срещу решение № 3228/30.06.2011 г. по адм. д. № 3930/2010 г. по описа на Административен съд София-град и определение № 5199/21.09.2011 г. по същото дело, с което е изменено решението в частта за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение и на определението за разноски и се иска отмяната им. Ответникът по касационната и частната жалба "Руел 2000 " ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Михайлов. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за отмяна на първоинстанционното решение и определението за разноски, като неправилни. Върховният административен съд намира касационната и частната жалба, като подадени в срок и от надлежна страна, за процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната и частната жалба са основателни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е бил мълчалив отказ на началника на Митница София по 12 броя искания на дружеството, всички от 04.03.2010 г., за възстановяване на суми по отменени от съда решения на митническия орган с установени задължения за мита и ДДС, лихви върху тях, както и претенция за присъдени със съдебните решения разноски по делата. С обжалваното съдебно решение първоинстанционния съд е отменил мълчаливия отказ и е изпратил административната преписка на началника на Териториално митническо управление Аерогара София за произнасяне и издаване на индивидуален административен акт по всяко едно искане в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, считано от получаване на административната преписка, като със същото решение АССГ е осъдил Агенция Митници да заплати на дружеството сума в размер на 750 лв. разноски по делото. С обжалваното определение № 5199/21.09.2011 г., постановено по същото дело в производство по реда на чл. 248 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд е изменил решение № 3228/30.06.2011 г. в частта за разноските и е осъдил Агенция Митници да заплати на дружеството сума в размер на 2 400 лв. разноски по делото, като е приел, че юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди за мълчалив отказ по всяко от исканията. Съдебното решение е мотивирано от съда с изводи, че решенията по прилагането на митническите разпоредби са писмени индивидуални административни актове на компетентните за издаването им митнически органи и след като не е налице произнасяне по исканията, делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне по същество по исканията на "Руел 2000" ООД и за издаване на индивидуален административен акт в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, считано от получаване на административната преписка. Решението е неправилно. Съгласно чл. 243, § 2, б. "а" и "б" от Регламент № 2913/92 г. ЕИО, респективно чл. 23, § 2, б. "а" и "б" от Регламент ЕО 450/2008 г. на Европейския парламент и на съвета от 23.04.2008 г. за създаване на Митнически Кодекс на общността (Модернизиран Митнически кодекс) правото на обжалване може да се упражни най-малко на две нива: на първа фаза пред митническите органи, определени за тази цел от държавите-членки, и на втора фаза пред независима инстанция, която може да бъде съдебен орган или еквивалентен специализиран орган, в съответствие с действащите разпоредби на държавите-членки. Анализът на посочените разпоредби, както и на чл. 245 от Регламент № 2913/92 г. обосновава изводът, че всяка държава-членка сама определя процедурата на обжалване. В Закона за митниците (ЗМ) е предвидена процедура за задължително обжалване пред административния орган само за актовете по чл. 211а от ЗМ, но не за всички актове на митническите органи. Съобразно характера на административния акт - мълчалив отказ по исканията, като такъв по чл. 220 ЗМ, съобразно датите на сезиране на административния орган с исканията за възстановяване - 04.03.2010 г., предвид чл. 27, ал. 2 от ППЗМ, регламентиращ нормативно установения срок за произнасяне от страна на административния орган, жалбата от 26.04.2010 г. е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и е допустима за разглеждането й по същество от съда. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК решаващият състав не е изложил мотиви с обсъждане на всички доказателства и всички доводи на страните. Процесуалното поведение на страните, включително възстановяване на суми от депозити в хода на производството, е налагало приложение на чл. 171, ал. 2 от АПК - назначаване на ССЕ с оглед установяване на времето, размера и основанието за внасяне на всяка от претендираните суми, дали, кога и на какво основание е извършено разпореждане с тях, дали, кога и каква част от тях са преведени на дружеството жалбоподател. Изясняването на посочените въпроси има съществено значение за преценка на приложимите разпоредби от ЗМ и основателността на доводите на дружеството-жалбоподател относно оспорената законосъобразност на мълчаливите откази. В тази връзка не са обсъдени приложимите разпоредби - чл. 192 и чл. 197, ал. 2 от ЗМ, както и практиката на Върховния административен съд по приложението на относимите към спора законови разпоредби. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да съобрази указанията дадени в настоящото решение. Частната жалба е основателна като се има предвид изложеното по-горе и обжалваното определение за присъдени разноски като неправилно следва да се отмени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение