Решение № 4152 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13112/2010 г.

Решение № 4152 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13112/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Нитекс - Импорт - Експорт" ЕООД - гр. Перник срещу решение № 2476/19.07.2010 г. по адм. д. № 7785/2009 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 140900017 от 06.04.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Перник, потвърден отчасти с решение № 1428 от 15.10.2009 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ" - София, и по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - София против същото съдебно решение в частта, с която е отменен РА. В двете касационни жалби се поддържат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението и се иска отмяната му в съответната обжалвана част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на дружеството - касатор и за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ"-София. Двете касационни жалби са допустими за разглеждане, като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете касационни жалби са частично основателни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, който е бил отменен от решаващия административен орган - ДД "ОУИ", в частта за: определения ДДС за данъчни периоди от м. 06.2004 г. до м. 04.2005 г., включително; м. 12.2006 г., м. 04.2007 г. и м. 11.2007 г. Отменени са и определените задължения по ЗКПО за 2004 г., 2005 г., 2006 г. В останалата част, РА е потвърден от решаващия административен орган - директора на дирекция "ОУИ" - София. С жалбата до административния съд и уточнение по същата дружеството-жалбоподател "Нитекс-Импорт-Експорт" ЕООД, с молба от 08.01.2010 г., е уточнило предмета на оспорване: обжалван пред съда е РА, в потвърдената част, за определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди: от 01.01.2003 г. до м. май 2004 г., включително; от м. май 2005 г. до м. 11.2006 г., включително; от 01.01.2007 г. до м. март 2007 г., включително; от м. май 2007 г. до м. октомври 2007 г., включително; от 01.12. - 31.12.2007 г., както и в частта за определените задължения по ЗКПО само за 2003 г. Съдът се е произнесъл и за определените задължения по ЗКПО за 2002 г., без да има подадена жалба за това. Видно от жалбата до първоинстанционния съд, допълнена с молба от 08.01.2010 г., РА е оспорен в частта за определените задължения по ЗКПО само за 2003 г.. Като се е произнесъл по задължението по ЗКПО за 2002 г., без да е сезиран с жалба, съдът се е произнесъл свръх петитума на жалбата и е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да се обезсили. По тези съображения, основателна е касационната жалба на ДД "ОУИ" - София срещу решението в частта, с която е отменено установеното с РА задължение по ЗКПО за 2002 г. - данък за общини в размер на 1 949, 50 лева и данък печалба в размер на 2 531, 82 лева и съответните лихви за забава, вследствие на преобразуване на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи в размер на 19 495,01 лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). В частта, с която производството е прекратено: Съдът е приел за недопустима жалбата срещу РА в частта, с която не е извършена корекция на декларираните от ревизирания субект данни и не е налице отказано право на приспадане на данъчен кредит, с мотиви, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване. По тези съображения, съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу РА в частта относно данъчни периоди: 01.01. - 31.01.2003 г., от 01.03.2003 г. до 31.08.2003 г., 01.11.2003 г. - 30.11.2003 г., 01.02. - 29.02.2004 г., 01.06. - 30.06.2005 г., 01.07. - 31.07.2005 г., от 01.06.2006 г. до 30.09.2006 г., от 01.01.2007 г. до 31.05.2007 г. и от 01.07.2007 г. до 31.10.2007 г. и е прекратил производството в тази му част. Касационната жалба на дружеството - касатор в тази част е с твърдение за неправилност на решението в частта, с която е прекратено производството по определените задължения по ЗДДС относно данъчен период м. 05.2007 г. С потвърдения РА в тази част не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 2 392 лв. по данъчна фактура № 22/17.05.2007 г. с предмет "услуга с булдозер", издадена от "Демос С. В." ООД и е коригиран резултата за периода от ДДС за внасяне от 2405, 12 лв. на 4797, 12 лв. Отчетено е платежно нареждане от 14.06.2007 г. за внесена в републиканския бюджет сума в размер на 2098, 07 лв. и остатъкът е определен като задължение с РА, ДДС за внасяне в размер на 2699, 05 лв. В тази част РА е потвърден с решението на ДД "ОУИ" - София. Съобразно това, неправилен е извода на съда за липса на правен интерес за оспорване по отношение на данъчен период м. 05.2007 г. В същото време, в мотивите на решението, л. 147, т. 8, съдът е изложил обосновани изводи за законосъобразността на отказа за признаване на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05 и м. 06.2007 г. по данъчни фактури, издадени от доставчика "Демос С. В." ООД. Постановеното решение по същество с отхвърляне на жалбата в останалата част, при така изложените мотиви, включва и оспорването на определените задължения по ЗДДС за м. 05.2007 г. по фактура № 22/17.05.2007 г. с предмет "услуга с булдозер", издадена от "Демос С. В." ООД. В останалата отменителна и отхвърлителна част, решението е правилно. По касационната жалба на ДД "ОУИ"-София: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6000 лв. по фактура № 1025 от 20.03.2004 г., издадена от "СПМ 2000" ЕООД с предмет - извършено СМР, като е приел, че с ангажираните от жалбоподателя доказателства се доказва, че доставката на СМР е реално осъществена. Представените количествено-стойностна сметка за ремонт на апартамент в гр. Перник, ул. "Д Каравелов" на обща стойност с ДДС - 36 000 лева, акт обр. 19 от 20.03.2004 г. и приемо-предавателен протокол от 20.03.2004 г., във връзка с приетата работа по СМР са обосновали изводът на съда, като по отношение на липсата на Договор за възлагане на строително монтажни дейности, съдът е приел, че е без значение това обстоятелство, поради това, че се касае за търговски сделки и изискването за писмена форма не е свързано с тяхната действителност, съгласно чл. 293, ал. 1 от Търговския закон. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) и констатацията на ССЕ, приета по делото и неоспорена от страните, за платен ДДС по ДДС-сметката на доставчика и представеното платежно нареждане за това. Правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на РА в тази част. По касационната жалба на "Нитекс-Импорт-Експорт" ЕООД: Правилно първоинстанционният съд е постановил решението в частта, с която е отхвърлено оспорването с изводи, че оспореният РА е законосъобразен в съответните части, за които са изложени подробни мотиви в обжалваното съдебно решение. В касационната жалба се поддържа възражението за допуснати в хода на ревизията съществени нарушения на процедурата, както и по възлагане и удължаване срока на ревизията и включване на допълнителни периоди. Поддържа се твърдение за нищожност на РА. Тези възражения са били поддържани и пред първоинстанционния съд и в съдебното решението се съдържат подробни мотиви с анализ на доказателствата за компетентността на органа възложил ревизията, както и изводи за приключване на ревизията в законоустановените срокове. Съдът е приел за неоснователно и възражението за нищожност на РА в частта относно включения със ЗВР № 800383/28.10.2008 г. нов период за ревизия по ЗДДС - от 01.12.2002 г. до 30.09.2006 г. Безспорно е установено, че всички заповеди за възлагане на ревизията, за удължаване на срока на ревизията, както и за включване на допълнителни периоди за ревизия, са били надлежно връчени на пълномощник на ревизирания субект, с което е било гарантирано правото му на защита. Всички издадени актове за установени данъчни задължения - ревизионния доклад и ревизионния акт, са били надлежно връчени на ДЗЛ и му е осигурено правото на защита, което същият е реализирал с възражението си срещу РД, жалбата срещу РА до горестоящия административен орган - ДД "ОУИ" и жалбата до Административен съд София-град, срещу РА в потвърдената с решението на ДД "ОУИ" част. По изложените съображения, касационната жалба в тази част е неоснователна. Касационната жалба на "Нитекс-Импорт-Експорт" ЕООД за неправилно приложение на материалния закон, е неоснователна. За определените задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит: Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че предвид непредставянето на поискани от ревизиращият орган доказателства от доставчиците за счетоводната им отчетност, за техническа и кадрова обезпеченост, за редовно начисляване на ДДС, неоткриването на част от тях на данъчните им адреси, не са налице основания да се приеме доказаност на реално осъществяване на процесните доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и за изпълнение на всички изисквания по чл. 64 ЗДДС (отм.). Основателно е отбелязано, че ССЕ, приета по делото, не е проверила редовността на счетоводствата на процесните доставчици, което не дава основание да се възприеме тезата за изпълнение на изискванията за редовност на счетоводството и начисляването на ДДС. Подробно са обсъдени от съда различните данни, съдържащи се в част от представените доказателства и са изложени съображения кои от тях и по какви причини следва да се кредитират. Позоваването в касационната жалба на решения на СЕС и ЕСПЧ, които са относими към различни от настоящия казуси и доколкото се отнасят за реално осъществени доставки, са неотносими към настоящия спор. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу постановения отказ за признаване на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), поради неопровергаване на констатацията на ревизията, по доставчици и периоди, както следва: За отказания данъчен кредит в общ размер на 3 664, 51 лева за данъчни периоди 01.12. - 31.12.2002 г., 01.02. - 28.02.2003 г., 01.03 - 31.03.2006 г. и 01.11 - 30.11.2006 г. по фактури, издадени "Неси 13" ЕООД с предмет на доставките: теракот, стомана кръг, желязо отпадъчно; услуга по нарязване на желязо, в хода на оспорването по административен и съдебен ред от страна на доставчика и ревизираният субект не са представени доказателства от значение за установяване извършването на доставката и на счетоводната отчетност по отношение на доставчика "Неси 13" ЕООД. Не са ангажирани и доказателства за реалното осъществяване на доставките, като не са ангажирани документи относно това къде и как са извършени услугите по нарязване на желязото и услугите по ремонт на автомобили, съответно и в какво точно се е състояла услугата по ремонт на автомобили, липсва описание на предмета на ремонта - конкретният автомобил или автомобили. От ревизията е констатирано, че към 15.10.2003 г. в дружеството има назначена само едно лице на длъжност секретар, офис администрация. В тази връзка липсват доказателства за наети лица за извършване на фактурираните услуги - нарязване на желязо и ремонт на автомобили. Представената като доказателство за произход на стоката "стомана кръг" фактура, издадена от ЕТ "Николай Кьосовски - Нитекс" е от м. 09.1999 г., а продажбата от "Неси 13" ЕООД е през м. 12.2002 г. и през м. 02.2003 г., а доставчикът заявява, че не разполага със складови помещения и не ангажира доказателства къде е съхранявана стока в обем от 41 тона от датата на закупуването до реализацията. Същото се отнася и до представените фактури от м. 05.1999 г. с предмет - отпадъчно желязо, издадени от ЕТ "Юлиян Гроздев - Йолджев", доколкото отпадъчното желязо е реализирано с фактури, издадени от "Неси 13" ЕООД през м. 02.2003 г. Не е приложима и хипотезата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) поради липса на доказателства за начисляване на ДДС по всички фактури по ДДС -сметка на доставчика. В заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е отразено, че по фактура № 130 от 19.12.2002 г. стойността й е разплатена по банков път, но липсва отразяване на точната дата на плащане, като не е представено и заверено копие от съответния банков документ. По отношение на фактура № 132 от 20.02.2003 г. вещото лице е констатирало прихващане на вземания и задължения между страните по доставката. По отношение на доставките, осъществени през м. 03.2006 г. и за м. 11.2006 г. в заключението е отразено, че фактурите са отразени в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС от доставчика и в подадените справки декларации за периода, като липсва отразяване дали има плащане на стойността по фактурите. Вещото лице не е констатирало плащане на ДДС по фактурите, издадени от "Неси 13" ЕООД по ДДС-сметката на доставчика, което потвърждава констатираното в хода на ревизията за липса на доказателства за начисляване на данъка. Въз основа на така изложеното съдът правилно е направил изводът за законосъобразност на отказа за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.) по отношение на фактурите, издадени от "Неси 13" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2002 г, м. 03.2003 г., м. 06. и м. 11.2006 г. За отказания данъчен кредит в общ размер на 5 599 лева, от които в размер на 4 499 лева за м. 09.2003 г. и 1100 лева за м. 12.2003 г. по фактури издадени от "Металкорект Ком" ЕООД с предмет - корабна верига, ламарина, услуга по заготовка на метални изделия, бентонит, двигател за АШЛ, бандажни колела, зъбчати колела, спирачки, правилно е обосновано от съда, в потвърждение на изводите на ревизиращите органи, че е недоказано наличието на основната предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит - реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС (отм.). Не са ангажирани доказателства за предаване на стоките, предмет на фактурите и такива за извършване на услугите. Жалбоподателят в хода на оспорване на РА е представил констативни протоколи, подписани от "Метал корект Ком" ЕООД, които са оспорени от ответната страна и поради това, че са без достоверна дата, не могат да служат като доказателство за осъществените действия. Не е установено внасяне на ДДС по фактурите по ДДС - сметката на доставчика, което прави неприложима нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм). Тази констатация също не е оборена а хода на съдебното производството, а е потвърдена с приетото заключение на вещото лице, че няма отразена информация за плащане на данъка по фактурите по ДДС - сметка на доставчика. За отказания данъчен кредит в размер на 1900 лв. по фактура № 2790 от 07.10.2003 г. издадена от ЕТ "Борис Сандов 56 - Илко Ангелов" с предмет - дърводелска и сондажна услуга, е установено, че след връчване на искане за представяне на документи, доставчикът не е представил изисканите документи, касаещи процесната доставка, като е приложена процедурата по чл. 32 от ДОПК. Въз основа на резултатите от извършената насрещна проверка в ревизионния акт се обосновава извода за липсата на изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) относно начисляването на данъка по процесната фактура. Прието е също, че липсват доказателства за реалното осъществяване на предмета на доставката. Както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство не са ангажирани доказателства за реалното осъществяване на услугите и във връзка с какъв обект са били извършени. Посочването от вещото лице на счетоводното отразяване на фактурата от страна на ревизирания субект като разход за външна услуга не може да служи като достатъчно основание да се приеме, че услугата е извършена. Според заключението с договор № 40 от 08 10.2003 г. "Мини Перник" ЕАД е възложило иа "Нитекс - Импорт - Експорт" ЕООД извършването на сондажна услуга на рудник "Св. Анна" - гр. Перник, като ревизираният субект бил превъзложил услугата на подизпълнител - ЕТ "Борис Сандов 56 - Илко Ангелов". Така отразеното от вещото лице е твърдение, неподкрепено с доказателства по делото. Не е доказана по надлежния ред с ангажиране на относими доказателства пряка връзка между предмета на фактура № 2790 от 17.10.2003 г. и предмета на възлагане на услуга по договор между ревизирания субект и неговия възложител "Мини Перник" ЕАД. Освен това, предмет на фактура № 2790 от 17.10.2003 г. е и дърводелска услуга, за извършването на която липсват каквито и да е доказателства. Наличието на фактура само по себе си не служи като достатъчно основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото следва да са налице други писмени доказателства, установяващи по категоричен начин осъществяването на съответната доставка. Поради недоказване на водещата материалноправна предпоставка за правото на данъчен кредит - наличието на облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (отм.), не може да намери приложение хипотезата на чл. 65. ал. 8 от ЗДДС (отм.) с оглед плащането на ДДС по ДДС - сметка на доставчика. По отношение на отказания данъчен кредит в размер на 1 900 лева по фактури издадени ЕТ "Иво Сапаревски - Икойл" през м. 01.2004 г. с предмет на доставката "бентонит" на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), правилен е изводът на съда за недоказване начисляване на данъка по спорните фактури, както и недоказване на реалното осъществяване на предмета на доставките - бентонит, общо 95 тона. По време на ревизията и съдебното производство не са ангажирани доказателства за предаването на уговореното количество стока, начина на транспортиране и съответно, оставянето му на съхранение в съответен склад, Няма данни за плащане на данъка по ДДС - сметка на доставчика. Не се установява дали по фактурите е осъществена плащане на стойността. В заключението на вещото лице е отразено само, че фактурите са отразени като разплащане по банков път в счетоводството, но не е отразено дали е платена данъчната основа по тях и кога. Отразяването на фактурите в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС (отм.) от доставчика и включването им в дневника за покупки и в подадената справка-декларация не е достатъчно основание да се приеме, че е налице начисляване на данъка по реда и условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Вещото лице не е извършвало проверка в счетоводството на доставчика, за да прецени дали счетоводството е водено редовно и да разгледа съответните счетоводни сметки, за да обоснове извод за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Следователно и в тази си част ревизионният акт е законосъобразен, както правилно е приел съдът. За отказания данъчен кредит в размер на 992 лв. за данъчен период м. 01.2006 г. по фактура с предмет "продажба на скална маса", за д. п. м. 11.2006 г. в размер на 2397, 67 лв. по фактури с предмет "продажба на скална маса", издадени от "Унимос 99" АД са посочени предходни доставчици, а във връзка с плащанията са представени протоколи за прихващане. Като предходни доставчици на скална маса се сочат ЕТ "Н. К. - Нитекс - Ангел Милошев", "Неси 13" ЕООД и "Еврострой ЗС" ООД с материално отговорно лице Николай Кьосовски, който е и едноличен собственик на капитала и управител на ревизирания субект - "Нитекс - Импорт - Експорт" ЕООД - гр. Перник. Установено е, че "Унимос 99"АД няма наети лица по трудов договор за целия период до 2006 г., включително. Видно от представените фактури от предходни доставчици, в един и същи ден "Унимос 99" АД закупува скалната маса от ЕТ "Николай Късовски", който е и управител и едноличен собственик на капитала на ДЗЛ - "Нитекс - Импорт - Експорт" ЕООД, и в същия ден фактурира на жалбоподателя с управител същото лице - Николай Кьосовски "скална маса". Същото се отнася и за предходния доставчик "Еврострой ЗС" ООД, представлявано от Николай Кьосовски. От представените доказателства не може да се установи как е транспортирана стоката "скална маса" и къде е съхранявана. По отношение на фактура № 0239 от 15.03.2006 г. с предмет- ремонт на сграда на минно-спасителна служба е представен договор от 15.02.2006 г. и акт обр. 19. Към договора не е представена оферта, представляваща неразделна част от същия, както и доказателства за наличие на кадрова и материална обезпеченост на доставчика за извършване на възложената услуга. В хода на оспорването констатациите на ревизията не са опровергани. При така установените данни, законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит поради недоказване реалното осъществяване на предмета на гореописаните доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС (отм.). Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 60 от 20.10.2006 г., издадена от "Бул Инженеринг БГ" ЕООД за м. 10.2006 г. с предмет - СМР по договор. Изготвеното искане за представяне на документи е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради това, че при насрещните проверки не е открит представител на задълженото лице на декларирания адрес. В хода на ревизията е констатирано, че фактурата не е отразена в дневниците за продажби на издателя за периода м. 10, м. 11 и м. 12.2006 г, като липсват доказателства за плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчика. Правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на получателя поради липса на доказателства за начисляване на данъка по реда и условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не се установява включването на процесната фактура в дневника за продажби на доставчика, както и наличието на условията за начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като вещото лице не е проверявало счетоводството на доставчика. По тези съображения отказът е законосъобразен, както правилно е приел съдът. За отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 072 лева за периодите м. 05. и м. 06.2007 г., по фактури № 22 от 17.05.2007 г. и № 26 от 19.06.2007 г., с предмет "извършена услуга с булдозер Д 155", издадени от "Демос СВ" ООД в хода на ревизията на доставчика е изпратено искане за представяне на документи, като в отговор са представени документи с писмо вх № ИТ -00-2902 от 20.11.2008 г., вкл. оборотни ведомости, справки за дълготрайни материални активи на "Демос СВ" ООД, ведомости за заплати, договор за услуга от 01.02.2007 г. между ревизирания субект като Възложител и "Демос СВ" ООД като Изпълнител с предмет - "добив на инертни материали на кариера "Студена", Област Перник", копия от процесните фактури, банкови документи, справки за извършени булдозерни работи за м. 02 и м. 03. 2007 г. Обосновано е прието от органите по приходите липсата на доказателства, установяващи по категоричен начин реалното осъществяване на доставките по описаните фактури. Видно от представените справки за извършени булдозерни работи същите се отнасят за периодите м. 02 и м. 03.2007 г., а фактурите са издадени през м. 05 и м. 06.2007 г., като за тези периоди липсват писмени доказателства за извършване на такива услуги. От приложените справки се установява, че за м. 02.2007 г. са вписани 20 машиночаса, а за м. 03.2007 г. - общо 132 часа. Във фактурите са посочени съответно 26 машиночаса и 40 машиночаса, които не съответстват на отразеното в приложените справки. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. В чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС се съдържа легална дефиниция на понятието "доставка", като доставка на услуга е всяко "извършване" на услуга. В настоящия случай жалбоподателят не е ангажирал доказателства за "извършването" на услугите, за които са издадени процесните фактури и при така установените данни, правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу РА в тази част. С тези мотиви се обосновава диспозитивът на решението в отхвърлителната част по отношение на отказания данъчен кредит за м. 05.2007 г., който период неправилно е включен в периодите, за които производството по делото е прекратено, поради което, след като е налице произнасяне по същество за определените с РА данъчни задължения за м. 05.2007 г., решението в прекратителната част по отношение на този данъчен период - м. 05.2007 г. е неправилно и следва да се отмени. По отношение на доставчика "СПМ 2000" ЕООД с РА е отказан данъчен кредит в общ размер на 18 317, 20 лева по фактури, издадени през м. 12.2003 г., м. 03.2004 г. и м. 07.2004 г., с предмет на доставката: услуга с багер, транспортна услуга, СМР по договор. С решението на ДД "ОУИ", РА е отменен в частта за отказан данъчен кредит от този доставчик за фактурите, издадени през м. 07.2004 г. и е върната преписката за извършване на нова проверка на доставчика. За отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6000 лв. по фактура № 1025 от 20.03.2004 г., издадена от "СПМ 2000" ЕООД с предмет - извършено СМР, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с ангажираните от жалбоподателя доказателства се доказва, че доставката на СМР е реално осъществена и в тази част РА е отменен. Решението е правилно, по съображенията изложени по-горе в настоящото решение по касационната жалба на ДД "ОУИ". В останалата част, за отказан данъчен кредит от доставчика "СПМ 2000" ЕООД в размер на 1600 лв. по данъчна фактура № 228/22.12.2003 г. с предмет - транспортни услуги, в размер на 982 лв. по данъчна фактура № 1021/01.03.2004 г. с предмет услуга с багер, в размер на 962 лв. по данъчна фактура № 1023/09.03.2004 г. с предмет транспортна услуга, в размер на 796, 80 лв. по данъчна фактура № 1026/22.03.2004 г. с предмет транспортни услуги, в размер на 987, 20 лв. по ф/ра № 1029/25.03.2004 г. - с предмет услуга с багер, по ф/ра № 1030/26.03.2004 г. с ДДС-941, 20 лв. и предмет - услуга с фадрома, ф/ра № 1032/29.03.2004 г. ДДС-998 лв. и предмет - транспортна услуга, отказът е законосъобразен по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), във вр. с чл. 6 ЗДДС (отм.)., както правилно е приел съдът в подробно обосновани мотиви. По отношение на отказания данъчен кредит в размер на 326,40 лева за данъчен период м. 03.2006 г. по фактура № 373 от 10.03.2006 г., издадена от "Хидрофорс ВФБ" с предмет - "ремонт на цистерни" е установено в хода на ревизията, че в счетоводството на дружеството-ДЗЛ липсва оригинал на фактурата и поради неопровергаване на тази констатация в хода на оспорване на РА, правилно е прието от съда, че отказът на основание чл. 71, ал. 1 ЗДДС е законосъобразен. По отношение на отказания данъчен кредит в размер на 883, 70 лв. за данъчен период м. 04.2004 г. по фактури, издадени от "Петрол Драгичево" ЕООД и в размер на 112 лева по фактура, издадена от ЕТ"Пламен Шопски - Бетаком 33" с предмет дизелово гориво, изводите са обосновани с констатациите на ревизиращите органи, че по счетоводни данни за този период жалбоподателят няма собствени моторни превозни средства или машини, като не представя договори или други доказателства за ползване на такива под наем. Представените по преписката договори за наем на товарни автомобили (камиони, товарачи и др.) са с начална дата 01.05.2004 г., която дата е след датата на издаване на цитираните фактури, които са от м. 04.2004 г. Съобразно това, правилно органите по приходите приемат, че не е изпълнено изискването на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.), което е едно от кумулативно установените от закона условия за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. За данъчен период м. 05.2005 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 140, 87 лева по фактура № 419752 от 24.05.2005 г. издадена от "Шел България" АД, с предмет-зареждане с гориво, на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) с оглед наличието на обстоятелства по чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) по отношение на единия от автомобилите, а по отношение на останалите, поради липса на данни да са заприходени в счетоводството на дружеството. Аналогични са изводите по отношение на отказания данъчен кредит по фактури, издадени от "Шел България" АД за данъчни периоди - м. 08.2005 г., м. 09.2005 г., м. 10.2005 г., м. 11.2005 г., м. 12.2005 г., м. 01.2006 г., м. 02 . 2006 г., м. 03.2006 г., м. 04.2006 г. и м. 05 . 2006 г. Видно от съдържанието на фактурите не е отразен вида на автомобилите, за които е предназначено горивото, като едновременно с това жалбоподателят не представя доказателства, горивото да е ползвано само и единствено за зареждане на автомобил, посредством който извършва основната си дейност. Представен е и договор за финансов лизинг от 07.01.2005 г., чийто предмет е един брой лек автомобил, за който също не са представени доказателства да е извън визираните в чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) или с него да се осъществява основна дейност. Предвид изложеното изводите за законосъобразност на РА в тази обжалвана част, са правилни. Относно претендираното право на данъчен кредит в размер на 14 667 лева по фактура № 35 от 14.12.2007 г., издадена от "Лорстрой" ЕООД с предмет - продажба на поземлен имот правилно, от органът по приходите е обсъждана като релевантна цената на доставката, отразена в нотариален акт № 180 от 14.12.2007 г ., която възлиза на сумата 26 000 лева, а не посочената във фактурата сума от 73 335 лева. Съгласно чл. 18 от ЗЗД нотариалната форма е условие за действителност на договора за продажба на недвижим имот. В посочения нотариален акт е отразено, че договорената цена е в размер на 26 000 лева и е получена от купувачите. Следователно, последващ документ като процесната фактура, обективираща различна от получената за продажбата сума, не е доказателство за стойността на доставката. Правилно е прието от органът по приходите, че в договорената съгласно нотариалния акт цена е включен ДДС на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и е коригиран размерът на правото на приспадане на данъчен кредит, съобразно тази стойност, а за разликата до претендирания размер е постановен отказ. Така формулираният извод е правилен и като го е потвърдил, съдът е постановил правилно решение в тази част. За периода 01.12. - 31.12.2007 г. ревизираният субект е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 553,81 лева по фактура № 47 от 18. 12. 2007 г., издадена от ЕТ "Николай Кьосовски - Нитекс - Н. Милошев" с предмет на доставката - СМР. Прието е, че не следва да се признава правото на приспадане на данъчен кредит, поради непредставяне на доказателства за реална доставка, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Органите по приходите са констатирали, въз основа на данни от информационната система на НАП, че през 2007 г. едноличният търговец няма назначени лица по трудови договори. Не са ангажирани доказателства, касаещи извършването на възложената услуга, като: договор, приемо предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки и др., доказващи обема и вида на фактурираните СМР, както и доказателства за това на кой обект са извършени, как е формирана стойността по фактурата. Такива доказателства не са представени и в рамките на съдебното производство. Освен това липсват документи относно наличието на кадрова и материална обезпеченост на доставчика за извършването на процесните услуги. Няма данни да е извършено разплащане по фактурата. При тези данни, правилни са изводите на съда за законосъобразност на РА в тази част. За данъчен период м. 03.2004 г. е начислен ДДС в размер на 1 666, 68 лева на основание чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизията е констатирано, че ревизираният субект е извършил продажба на недвижим имот - апартамент, подробно описан в нотариален акт № 153 от 09.03.2004 г., като приход от продажбата е отчетена сумата от 28 333,33 лева и е начислен ДДС в размер на 5 666,57 лева. Съгласно приложения нотариален акт договорената цена е за сумата от 44 000 лева, като не е посочено, че цената е без ДДС, поради което органът по приходите е приел, че данъкът е включен в договорената цена, т. е. данъчната основа е сумата от 36 666,67 лева и дължимият за нея ДДС е в размер на 7 333,33 лева. Върху разликата върху данъчната основа по нотариалния акт и данъчната основа, отчетена като приход от дружеството е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 1 666. 68 лева, който извод се обосновава от събраните по делото доказателства. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 30 от ЗДДС (отм.), съгласно която при прехвърляне на собственост върху сграда или част от сграда данъчната основа е по-високата между определената от страните, увеличена с дължимите данъци и такси за прехвърлянето и данъчната основа, определена по чл. 46 от ЗМДТ. Като е отхвърлил жалбата срещу РА в тази част, съдът е постановил правилно решение. За потвърдените с решението задължения по ЗКПО (отм.) за 2003 г.: Корпоративният данък за 2003 г. в размер на 9 3171, 09 лв. е определен при следните предпоставки: Финансовият резултат на дружеството за този данъчен период е преобразуван с непризнати разходи общо в размер на 39 647, 20 лв., формиран, както следва: фактура за транспортна услуга от "Сондажи" ЕООД, по фактура за превоз на дървен материал от СД "Стоянов-Таушанов-Даракчиев", по фактури за доставка на: корабна верига, ламарина, услуга по заготовка на метални изделия, бентонит, двигател за АШЛ, бандажни колела, зъбчати колела, спирачки, от "Металкорект Ком" ЕООД, по фактури за услуга по нарязване на желязо от "Неси 13" ЕООД, по фактури за доставка на транспортни услуги от "СПМ 2000" ЕООД, по фактура за дърводелска и сондажна услуга от ЕТ "Борис Сандов - 56 - Илко Ангелов". Увеличението със стойността по фактурите, издадени от "Сондажи" ЕООД и СД "Стоянов - Тушинов - Даракчиев" е на база констатациите в ревизионния акт, че фактурите не са придружени с фискален бон от ЕКАФП. Липсата на фискален бон, освен в случаите, когато е извършено плащане по банков път, е изрично предвидено в закона като основание за преобразуване на резултата на основание приложимата за този период разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). В рамките на съдебното производство жалбоподателят не е представил фискални бонове или платежни нареждания за удостоверяване плащане на данъчната основа по посочените фактури. По отношение на фактурите, издадени от останалите доставчици: "Металкорект Ком" ЕООД, "Неси 13" ЕООД, "СПМ 2000" ЕООД и ЕТ "Борис Сандов - 56 - Илко Ангелов" е направен извод, че същите не отразяват реални доставки, на база констатациите на ревизията по ЗДДС и мотивите на съда в частта, с която е потвърдил РА за определените задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит за съответните периоди от 2003 г. Със стойността по същите фактури, издадени през 2003 г. е преобразуван финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.). Само формалното счетоводно отчитане на първичните счетоводни документи не е достатъчно, за да се признаят разходите, извършени с тях. Недоказването на реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от горепосочените доставчици е основание да се приложи чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) и разходите на получателя по фактурите да не бъдат признати. За всяка счетоводно документирана в счетоводството стопанска операция трябва да са налице достатъчно доказателства, че стопанската операция е реално извършена, в противен случай ще има само налице документално оформяне на стопански операции, които не са извършени. В рамките на съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства за установяване фактическото извършване на фактурираните доставки. Изводите на съда са правилни, че ревизионният акт относно допълнително определените задължения по ЗКПО (отм.) за 2003 г., е законосъобразен. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,