Решение № 6033 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 151/2017 г.

Решение № 6033 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 151/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Б., гр. С. Загора, против решение № 272/15.11.2016 г., постановено по адм. д. № 409/2016 г. по описа на Административен съд С. З.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. К. Б. против заповед № 10-00-1785/29.08.2016 г. на кмета на О. С. З., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна масивна жилищна сграда № 3, находяща се в ПИ 68850.304.690 по кадастралната карта на гр. С. Загора. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е, че се касае за незаконен строеж. В хода на съдебното производство въз основа на събраните писмени доказателства съдът правилно е установил, че процесният обект е строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и че и същия е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3, 148, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 ЗУТ, както и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Неоснователни са доводите за липса на мотиви в оспорената заповед с оглед нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 59 от т. 4 АПК, предвид посочените фактически и правни основания. В мотивите на акта е посочено кои законови норми са нарушени и доказателствата в тази насока. Освен това, съгласно трайно установената практика на ВАС и ТР № 16/1975 г. ОСГК на ВС, допустимо е част от мотивите към акта да се съдържат в други документи, които са част от административната преписка по издаването на акта. В случая - в констативен акт № 55/3.08.2016 г. се съдържат фактическите констатации по установените нарушения. Неоснователни са и доводите, че неправилно е била разпределена доказателствената тежест. Съгласно чл. 171 АПК, доказателствената тежест се носи от страната, която извлича изгодни за себе си правни последици от правнорелевантните факти. В хода на административното и съдебно производство жалбоподателката не е представила безспорни доказателства, водещи до правен извод за законност на сградата. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на ответника в това производство следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав