Решение № 1 от 5.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4633/2015 г.

Решение № 1 от 5.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4633/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 632 от 17.04.2003 г. по гр. д. № 7/2003 г. на Върховния касационен съд, V отд., с което е оставено в сила решението на Софийски апелативен съд от 10.10.2002 г. по гр. д. № 1143/2002 г., с което е потвърдено решение № 17 от 05.03.2002 г. по гр. д. № 788/2001 г. на Врачанския окръжен съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място] изразява становище за неоснователност на молбата. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С посоченото по-горе решение на Врачанския окръжен съд, потвърдено от Софийски апелативен съд, оставено в сила с решението на ВКС, е обявена неплатежоспособността на [фирма], открито е производство по несъстоятелност и едноличният търговец е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността му. За да постанови този резултат съдът е приел, че между молителя [фирма] и длъжника са съществували договорни отношения по договори за предоставяне на два банкови кредита от 1998 г., като по първия от тях банката е предоставила на търговеца кредит в размер на 120 000 щ. д., а по втория 15 000 щ. д., които са били усвоени от кредитополучателя. Прието е, че до края на 1998 г. едноличният търговец е правил погасителни вноски - в общ размер 32 000 щ. д., след което плащания не са правени. Въз основа на съдебно-счетоводна експертиза е приел, че задълженията на търговеца са в размер на 422 000 лв., от които към [фирма] - 202 000 лв. без лихвите, като краткосрочните му активи са в размер на 17 000 лв. Въз основа на тези данни е приел, че търговецът е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо, когато след влизане в сила на съдебния акт се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на делото, които не са били известни на страната, или макар да са й били известни твърдените обстоятелства, тя не е могла да се снабди своевременно с писмени доказателства за установяването им. Молителят е обосновал искането си за отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че представената с молбата за отмяна справка за кредитополучател, издадена от БНБ на 07.10.2014 г., установява изцяло и предсрочно погасяване на дълга към [фирма] на 27.01.1999 г. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: С представената като ново писмено доказателство справка на Българска народна банка от 07.10.2014 г. е удостоверено, че към 7.10.14 г. няма данни за нови кредити и за просрочия по активни и погасени кредити на [фирма], общ. Бяла С., [община]. Така както е посочено в нея справката се основава на месечната информация по кредитите за последните 60 месеца /след 31.10.09 г./., т. е. за период след процесния период по делото на Врачанския окръжен съд. Посоченият от съдилищата общ размер на задълженията на длъжника към молителя, послужил за основание за обявяване на търговеца в несъстоятелност, е по данни към 31.12.1999 г. Предвид изложеното съдът намира, че представената с молбата за отмяна справка на БНБ е неотносимо към фактическата обстановка, приета за установена с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Справката не е ново писмено доказателство от значение за делото, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение