Решение № 5642 от 30.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО). Образувано е по касационна жалба на ректора на Медицински университет Проф. д-р П. Стоянов Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Йорданова, против решение 1553 от 24.11.2022 г. по адм. д. 1730/2022 г. на Административен съд Варна. С оспорения съдебен акт е отменен мълчалив отказ на касационния жалбоподател да се произнесе по заявлението на М. Панайотова за допускане до кандидатстване по специалност Клинична логопедия , Образователно-квалификационна степен /ОКС/ магистър по начина и реда, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, и преписката е върната на органа за произнасяне в 7-дневен срок по заявлението на Панайотова при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. С жалбата е оспорено и определение 3537 от 14.12.2022 г. по адм. д. 1730/2022 г., с което е допълнено решение 1553/24.11.2022 г. по същото дело в частта му за разноските, като Медицински университет Проф. д-р П. Стоянов Варна е осъден, да заплати на П. Панайотов при ВАК, сумата от 500 лева - разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Касаторът развива съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, като навежда доводи по същество. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че липсва произнасяне на ректора в качеството му на административен орган по подаденото от Панайотова заявление, в чиито правомощия това е определено по закон. Ректорът не е компетентен орган да се произнесе по заявлението, поради липса на законоустановено или установено в правилниците на университета такова задължение. Поддържа, че в ЗВО няма определени ред и условия за кандидатстването и приемането на студенти във висшите училища, а съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗВО академичната автономия на висшето училище включва правото му да урежда устройството и дейността си в собствени правилници. Съгласно чл. 124, ал. 1, т. 2 от Правилника за дейността на Медицински университет Проф. д-р П. Стоянов Варна, конкретните условия за кандидатстването и приемането на студенти в университета се регламентират подробно с отделен Правилник за прием на студенти (българоезично обучение) в Медицинския университет и Правилник за прием в англоезични програми на обучения и прием на чуждестранни граждани в Медицинския университет-Варна за съответната учебна година, които се приемат от Академичния съвет. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 14 от ЗВО, приемането на правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище е от изричната компетентност на Академичния съвет. Критериите и условията за прием на кандидат-студентите са определени в Правилника за прием за съответната година, съобразно получената акредитационна оценка за съответната специалност от Националната агенция по акредитация и качество, и решението на Академичния съвет, инкорпорирано в Правилника. Редът за провеждане на производството по прием на студенти предвижда окончателно произнасяне на ректора при записване след класиране на кандидатите. Съгласно § 6 от ДР на Правилника за прием на студенти (българоезично обучение) в Медицинския университет-Варна за учебната 2022/2023, заявления и жалби по кандидатстудентски въпроси се отправят до ректора в срок до 26.08.2022 г. Той взима решения по тези заявления и жалби в съответствие със ЗВО и Правилника за дейността на Медицинския университет, в едноседмичен срок от постъпване на заявлението в сектор Деловодство на отдел Административен на университета. По делото не е спорно, че такова заявление за индивидуално разглеждане на случая не е подавано от Панайотова, затова не е налице твърдения от нея мълчалив отказ. Поради липса на време, не е предвидена възможност ректорът да участва в производството по прием на студенти преди окончателното му приключване, освен в хипотезата на § 6 от ДР на Правилника за прием на студенти. Панайотова е получила съобщение чрез електронната платформа за кандидатстване, че не отговаря на условията за кандидатстване в специалност Клинична логопедия , ОКС магистър . Своевременно е била уведомена, че документите й не са приети, както и мотивите за това, като е цитирана разпоредбата на чл. 7, ал. 10 от Правилника за прием на студенти. Следователно ако се приеме, че е налице отказ, то същият не е мълчалив, а изричен и съдържа фактически и правни основания. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация М. Панайотова, чрез пълномощника си адв. П. Панайотов, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Посочва, че в случая предмет на жалбата е мълчаливият отказ на ректора на Медицинския университет да се произнесе по заявлението й по начина и реда, предвидени в разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, при което същият попада в актовете по чл. 38 от ЗВО и подлежи на обжалване по реда на АПК. Отказът да бъде издаден акт, засягащ пряко и непосредствено права и интереси на граждани, не може да бъде установен по начина и формата, в която е сторено от ректора на университета, доколкото законодателят е посочил необходимите реквизити и конкретен орган с правомощия за това. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е постановил, че на основание чл. 59, ал. 1 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, което следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая административният орган дължи изрично произнасяне. Ректорът на Медицински университет-Варна не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК, а именно да издаде административния акт след като изясни фактите и обстоятелства по случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Ректорът не се е произнесъл по подаденото от М. Панайотова заявление по реда и начина, посочени в разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, поради което правилно и законосъобразно съдът е отменил мълчаливия отказ. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана страна срещу съдебен акт, който я засяга по негативен начин. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебното производство е мълчалив отказ на ректора на Медицински университет Проф. д-р П, Стоянов - Варна, по подаденото от М. Панайотова заявление за кандидатстване за специалността Клинична логопедия , ОКС магистър . На 25.07.2022 г. М. Панайотова е подала документи за кандидатстване по тази специалност, а на 26.07.2022 г. получава електронно съобщение, наименовано Статус /л. 6 по адм. д. 1730/2022 г. на Административен съд - Варна/ от електронната система за кандидатстване на МУ-Варна, в което е отразено, че М. Панайотова не отговаря на посочените условия за кандидатстване, поради което документите й са отхвърлени. Цитиран е Правилникът за прием на студенти в Медицински университет - Варна, като според чл. 22 от него право да кандидатстват за специалността Клинична логопедия , ОКС магистър имат лица със среден успех от дипломата за висше образование не по-нисък от добър и които са: 1/ Придобили ОКС бакалавър и/или магистър по специалността Логопедия от професионално направление Обществено здраве ; 2/ Придобили ОКС бакалавър и/или магистър по специалността Логопедия от професионално направление Педагогика ; 3/ Придобили ОКС бакалавър и/или магистър по специалността Специална педагогика с професионална квалификация Логопед от професионално направление Педагогика . При проведени разговори на 26 и 27 юли 2022 г. със служителите на университета за приема на документи, на Панайотова е обяснено, че въпреки приложените доказателства към заявлението й, тя не притежава професионална квалификация Логопед , поради което не е допусната да кандидатства по специалността Клинична логопедия . Панайотова е обжалвала мълчалив отказ на ректора пред Административен съд - Варна, като в жалбата си посочила, че съгласно диплома за висше образование, е придобила образователно квалификационна степен /ОКС/ бакалавър в специалности Предучилищна педагогика и Логопедия при редовна форма на обучение във Великотърновския университет Свети Свети Кирил и Методий , Педагогически факултет с професионална квалификация педагог , със среден успех много добър 5,24 и среден успех от дипломиране много добър 4,67 . Според нея, горното доказва и нейната допълнителна и още по-широка квалификация към професията учител-логопед /Код по НКПД 2005-3321-5011, наименование на длъжност учител-логопед - с преход към НКПД-2011 с код 2266-6001 и наименование на длъжност логопед /. Посочила е още, че към настоящия момент упражнява трудова дейност на длъжност логопед при Терапевтичен център Радост . Видно от приложението към Дипломата й за висше образование, успешно е защитила дисциплини, които се зачитат за квалификация за специалност Логопедия , например Анатомия и физиология , Езикова култура , Основи на логопедията , Фонетика и лексикология , Поведенчески и говорни проблеми , Диагностика на говорното развитие на децата , Комуникативни нарушения 1 част (увреждане на лицево-челюстния апарат) , Фамилна терапия , Методи н логопедична корекция при неврогенни нарушения , Методика за изследване и анализ на езиково-речеви нарушения , Семейно консултиране , Техника на говора , Неврология и други. Отразила е, че отговаря на всички необходими изисквания за кандидатстване по специалността, цитирана по-горе, като прилага към преписката удостоверения за получените квалификации. Административният съд е уважил жалбата й, като се е мотивирал с необходимостта ректорът на МУ да приеме заявлението, да го разгледа и да се произнесе по него с мотивиран писмен акт, което същият не е сторил в нарушение на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, поради което е налице мълчалив отказ, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Преди произнасянето на първоинстанционния съд по същество, Върховният административен съд се е произнесъл по жалба относно допустимостта на оспорването на Панайотова срещу мълчалив отказ с определение 8654/07.10.2022 г. по адм. д. 8583/2022 г., с което е отменил прекратително определение 2256/28.07.2022 г. по адм. д. 1730/2022 г. на Административен съд - Варна и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В определението, ВАС е изложил мотиви относно характера на мълчаливия отказ, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Въз основа на определението на ВАС и установените факти първоинстанционният съд е приел, че в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК няма произнасяне от страна на сезирания компетентен административен орган и е налице мълчалив отказ на ректора на МУ. Според разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. По аргумент от посочената разпоредба, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК отказът за приемане на кандидат-студентката в специалността, посочена от нея, следва да бъде обективиран в писмена форма. Според съда, при липса на изискуемата форма на акта и мотиви към него, оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Съгласно чл. 42, ал. 6 от ЗВО, лицата, придобили образователно-квалификационна степен "бакалавър" по реда на ал. 5, могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "магистър" само в същото професионално направление при условия и по ред, определени в правилника на висшето училище или в държавните изисквания. Според чл. 42, ал. 7 от ЗВО, в съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението, отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката. Според разпоредбата на чл. 37 от ЗВО, всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници. В процесния случай, не се установява да са налице специфични изисквания, на които Панайотова не отговаря, както е посочено в електронното съобщение, изпратено до нея, с което е уведомена, че не е прието заявлението й. Кандидатката е представила доказателства диплома, от която е видно, че същата притежава необходимата образователна степен за да кандидатства в ОКС магистър в специалността Клинична психология в МУ-Варна. От доказателствата на л. 44 и сл. по адм. д. 1730/2022 г. Квалификационна характеристика за специалност Клинична логопедия , утвърдена от Медицински университет Проф. д-р П. Стоянов Факултет по обществено здраве, Магистърската програма е предназначена за: 1/ професионалисти с ОКС бакалавър и/или магистър по специалността Логопедия от професионално направление 7.4 Обществено здраве ; 2/ професионалисти с ОКС бакалавър и/или магистър по специалността Логопедия и специалност Специална педагогика от професионално направление Педагогика с професионална квалификация Логопед . Видно от представената на л. 8 и сл. по адм. д. 1730/2022 г. диплома за висше образование, Панайотова е завършила Великотърновски университет Св. Св. Кирил и Методий - ОКС бакалавър , специалност Предучилищна педагогика и логопедия , с професионална квалификация Педагог, Детски учител, Учител Логопед, Учител на деца с Eзиково-говорни нарушения . Следователно, на същата е отказан прием на заявлението, въпреки, че има необходимата съгласно характеристиката на специалността образователна квалификация. Органът, с процесния мълчалив отказ е отхвърлил заявлението, без да изложи конкретните по случая фактически и правни основания, и при нарушение на материалноправните предпоставки за това, тъй като съответната за специалността образователна квалификация е била налице. Това навежда на извод и за нарушение на административнопроизводствените правила. Както е постановено и с определението на ВАС, според дефиницията дадена в чл. 66, ал. 2 от ЗВО "студент" е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър" във висше училище, каквото е МУ - Варна. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗВО приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" от ЗВО, при спазване на държавните изисквания, определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните и капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии, определени от Националната агенция за оценяване и акредитация. Разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗВО, уреждащи правомощията на ректора на висшето училище предвиждат, че той представлява същото и решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. В намиращия се по делото Правилник за прием на студенти (българоезично обучение) в МУ-Варна за учебната 2022-2023 г. е приета уредба, съгласно която (чл. 7, ал. 10) право да кандидатстват в специалността "Клинична логопедия", ОКС "магистър" имат лица със среден успех от дипломата за висше образование не по-нисък от "добър", които са придобили ОКС "бакалавър" и/или "магистър" по специалността "логопедия" от професионални направления "Обществено здраве", и "Педагогика", както и тези по специалността Специална педагогика" с професионална квалификация "Логопед" от професионално направление "Педагогика". Следователно, за ответницата по касация това право е било налице, тъй като същата притежава необходимата квалификация ОКС бакалавър в специалностите Педагогика , Логопедия , със съответните, цитирани по-горе специализации. В чл. 9 от Правилника за прием на студенти е посочен набора от документи, които следва да подадат кандидатите на интернет страницата на МУ, а съгласно чл. 20 кандидат-студентите за тази специалност участват в конкурса по документи на база среден успех от курса на обучение и среден успех от държавните изпити от дипломата за висше образование. С посоченото се изчерпва правната уредба на приема на студенти кандидатстващи в специалността "клинична логопедия", ОКС "магистър" в МУ - Варна. Видно от представения диплом и приложена към него справка, Панайотова притежава и необходимия и посочен в изискванията за кандидатстване среден успех от следването и от държавните изпити, въз основа на което същата отговаря на изискванията за кандидатстване в специалност Клинична логопедия ОКС магистър при МУ - Проф. д-р П. Стоянов Варна. С оглед на това, постановеният мълчалив отказ на органа е незаконосъобразен. Както е посочено и в определение 8654 от 07.10.2022 г. по адм. д. 8583/2022 г. на ВАС, от така установеното следва извод, че при липсата на уредба в Правилника относно това кой орган следва да постанови акт, свързан с решаване на въпрос, свързан с прием на студент, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО и компетентният орган в конкретния случай е ректорът на МУ-Варна, на който са възложени такива правомощия по закон. Това е така, тъй като с актовете, с които същият следва да се произнесе по въпросите, посочени в цитираната разпоредба, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти безспорно се засягат права и законни интереси на лицата, кандидатстващи за студенти и самите студенти, при което същите имат характера и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Обжалваният акт, въпреки, че е с неясен издател, безспорно засяга права и законни интереси на жалбодателката, и представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, пропускайки да приложи законовата уредба, приложима в конкретния случай. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че отказ да бъде издаден акт, засягащ пряко и непосредствено права и интереси на гражданин, може да бъде постановен по начина и във формата, в която е сторено това, доколкото законодателят е посочил конкретен орган с правомощия за това. ВАС намира, че в случая предмет на жалбата е мълчаливия отказ на ректора на МУ-Варна да се произнесе по заявлението на Панайотова по начина и реда, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО, при което същият попада в актовете по чл. 38 ЗВО и подлежи на обжалване по реда на АПК. В случая, съобразявайки дадените указания по тълкуване и прилагане на закона от цитираното определение на ВАС, касационният състав намира, че обжалваното пред него съдебно решение е валидно, допустимо и правилно - постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и обосновано. Налице е непроизнасяне на ректора на Медицински университет Варна по подаденото от М. Панайотова заявление за кандидатстване от 25.07.2022 г., като заявлението й е отхвърлено без да бъде допусната до кандидатстване, въпреки, че същата отговаря на установените изисквания за кандидатстване по специалността необходимата ОКС и успех. В случай, че органът прецени, че не са изпълнени предвидените предпоставки, същият има правомощие да откаже приемане на заявлението, но доколкото липсва специална регламентация в Закона за висшето образование, следва да се приложи общата разпоредба на чл. 59, ал. 1 от АПК - административният акт да бъде издаден в писмена форма и да е мотивиран. Развитите в електронното съобщение бланкетни съображения, не могат да заместят мотивите на компетентния административен орган. По силата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Т.е. като орган с управленчески и представителни функции спрямо университета съчетава израза на академичната автономия, но и възложената му дейност по ръководство и представителство на университета, представляваща съвкупност от законово разписани правомощия, разкриващи публичноправния характер на дейността му, осъществявана чрез подлежащи на съдебен контрол административни актове. В определените от закона случаи ректорът действа в условията на обвързана компетентност и допускането до кандидатстване, съответно недопускането, е резултат от осъществяването на конкретни законови предпоставки. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗВО, във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти. Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗВО, студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър". В разпоредбата на чл. 67 от ЗВО е предвидено, че статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2. С успешното полагане на държавните изпити, удостоверено в съответната диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, законодателят свързва последиците на приключване на учебния процес и загуба на статута на студент, като обучаващо се лице по смисъла на чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от ЗВО. След систематичния анализ на цитираните норми се обосновава категоричния извод, че с настъпването на посочените правопогасяващи юридически факти, лицата със завършено висше образование губят статута на "учащи . В този смисъл е решение 13833 от 09.11.2020 г. по адм. д. 3783/2020 г., шесто отделение на ВАС. Поддържаните от касатора съображения за изначална пречка за произнасяне по заявлението за кандидатстване, не могат да бъдат споделени като ирелевантни за конкретния правен спор. Като е приел оспорения мълчалив отказ за незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Аналогично, като законосъобразно следва да се потвърди и определението за допълване на процесното решение в частта му по отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Панайотов по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Както е констатирал и първоинстанционният съд, в случая е направено искане още с подадената жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, съгласно който адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно трайната практика договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна, не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 от ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието на поддържаното основание. Касаторът, който в случая дължи на ответника разноски с оглед изхода по спора в касационното производство, не е представил такива доказателства, макар в хода на съдебния процес, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, да е правил възражения в този смисъл. С оглед изложеното искането за допълване на решението в частта за разноските е основателно и правилно е било уважено от първоинстанционния съд. В този смисъл е определение 3816 от 10.04.2023 г. по адм. д. 2906/2022 г., осмо отделение на ВАС. По делото се установява по безспорен начин реализираното процесуално представителство и правна помощ от адв. Панайотов за ответницата по касация, за която не са представени данни да е било уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на това, първоинстанционният съд правилно е определил същото в размер съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, а именно Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 8, ал. 3 в редакцията към момента на уговаряне на правната защита и осъществяване на правната помощ - изм. и доп., ДВ., бр. 68 от 31юли 2020 г. С оглед изхода на правния спор, своевременното искане от ответника за направени разноските пред касационната инстанция и представеното писмено доказателство, в полза на пълномощника следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, в редакцията му към датата на осъществяване на правната помощ - изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение