Решение № 14369 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2016 г.

ВАСV отделение27.11.2017 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 529 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 328/2016 г. по описа на Административен съд С. - област. ОСЪЖДА Д. С. П. да заплати на Областна дирекция на МВР - С. сумата 100 (сто) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14369 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. П., подадена срещу решение № 529 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 328/2016 г. по описа на Административен съд С. - област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед рег. № 517з-749/12.03.2016 г. на зам. директора на ОД на МВР - С. за налагане на наказание "порицание" за срок от шест месеца (погрешно изписано "писмено предупреждение" в мотивите на решението). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Решението на АССО е правилно, постановено е с оглед на извършения анализ на представените доказателства и е съответно на приложимия материален закон. Установено е по безспорен начин допуснатото дисциплинарно нарушение, а именно, че като чл. от състава на наряд по контрол на пътното движение по главен път ПП I-8 за времето от 20:00 часа на 30.12.2015 г. до 08:00 часа на 31.12.2015 г. младши инспектор Д. П. е нарушил часовия график и не е спазил мястото за контрол, като служебното моторно превозно средство е било в покой в рамките на 3 часа и 9 минути на 0.5 км от гр. Д., за времето от 03:21 часа до 06:30 часа на 31.12.2015 г. По този начин е нарушен чл. 52, ал. 1 от Инструкция № 821з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение "При обхождане на постовете и маршрутите нарядите изпълняват указанията за работа в маршрута и утвърдения часови график", съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР. При провеждане на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като преди издаване на заповедта Петров е бил запознат със съдържанието на справката, съдържаща данни за извършеното от него дисциплинарно нарушение, както и с възможността да даде писмено обяснение или да бъде изслушан, от която възможност се е възползвал, като е депозирал писмени обяснения с рег. № 517р-3617/26.02.2016 г. Що се касае до липсата на изложени изрични съображения от органа поради какви причини не се възприемат обясненията на служителя, това не води до извод за допуснато съществено процедурно нарушение, след като заповедта отговаря на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и е изпълнено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Не е нарушен и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР се налага наказание "порицание". Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР това наказание се налага за срок от 6 месеца до 1 г. Когато в ЗМВР императивно се определя видът на дисциплинарното наказание за съответното дисциплинарно нарушение, което не се явява маловажно и административният орган налага наказанието в минималния допустим от закона размер, какъвто е настоящият случай, неизлагането на мотиви защо се налага именно наказанието "порицание" не се явява съществено нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Поради изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касаторът следва да се осъди да заплати на ОД на МВР - С. сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1